Баткенска област
| Баткенска област Баткен областы | |
 | |
 | |
| Страна |  Киргизстан |
|---|---|
| Адм. център | Баткен |
| Площ | 16 995 km² |
| Население | 525 100 души (2019) 30,9 души/km² |
| Райони | 3 + 3 |
| Областен управител | Жениш Разаков |
| Баткенска област в Общомедия | |
Баткенска област (на киргизки: Баткен областы) е една от 7-те области на Киргизстан. Площ 16 995 km² (6-о място по големина в Киргизстан, 8,5% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 525 100 души (4-то място по население в Киргизстан, 8,26% от нейното население). Административен център град Баткен. Разстояние от Бишкек до Баткен 846 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Най-старите градове в Баткенска област са Къзъл Кия и Сулюкта, признати за такива съответно през 1938 и 1940 г. Останалите 4 града са утвърдени за градове след признаването на независимостта на Киргизстан през 2000 г. (Баткен), 2001 г. (Исфана) и 2012 г. (Айдаркен и Кадамджай). Баткенска област е образувана на 13 октомври 1999 г. от 3-те крайни югозападни района на Ошка област[1].
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Баткенска област се намира в крайната югозападна част на Киргизстан. На юг, запад и северозапад граничи с Таджикистан, на север – с Узбекистан и на изток – с Ошка област. На територията на областта са разположени 4 анклава на Узбекистан (Джангайл, Сух, Шахимардан и Чонг Кара) и 2 анклава на Таджикистан (Ворух и Западна Калача). В тези си граници заема площ от 16 995 km² (6-о място по големина в Киргизстан, 8,5% от нейната площ). Дължина от запад на изток 295 km, ширина от север на юг 100 km.[2]
Територията на областта е разположена в пределите на планинската система Памиро-Алай. Южните ѝ части са заети от северните склонове на Алайския (връх Тандъкул 5544 m) и Туркестанския хребет (връх Скалисти 5621 m, ). Северните части на областта попадат в южната периферия на Ферганската котловина, като между нея и северните склонове на Алайския и Туркестанския хребет се простират т.нар. „адири“ (ниски предпланински части), заети от обработваеми земи.[2]
Климатът е рязко континентален, засушлив. На височина от 500 до 1000 – 1100 m средната януарска температура е -3 °C, а средната юлска 24 – 27 °C, годишна сума на валежите 500 mm, продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) 210 – 215 денонощия. В пределите на тези височини се намират основните обработваеми и напоявани земи на областта. На височина 2000 – 3000 m средната юлска температура е 11 – 18 °C, зимата е студена и продължителна, а годишната сума на валежите е 400 – 600 mm. Над 3000 m климатът е суров (средна юлска температура под 10 °C), с много малко денонощия с температура над 0 °C.[2]
С малки изключения повечето от реките в областта текат от юг на север, но много малко от тях достигат до река Сърдаря, тъй като водите им почти на 100% се отклоняват в напоителни канали. Подхранването им е ледниково-снежно, с ясно изразено пълноводие през юли и август.. По-големите са: Казу Баглан, Исфайрамсай, Сух, Шахимардан, Исфара и др.[2]
В планините до 1500 m растителността е полупустинна (пелин, ефемери, солянка) развита върху сиви почви. Нагоре, до 3000 m са разпространени сухи планински степи, а след това ливадни степи върху планински кестеняви и кафяви почви. По склоновете на Алайския и Туркестанския хребет са разпространени гори от арча (вид средноазиатска хвойна). На височина 3000 – 4000 m са развити субалпийски и алпийски пасища върху планинско ливадни почви. Животинският свят е разнообразен, като е представен от лисица, вълк, язовец, хермелин, кафява мечка, дива свиня, сърна, бодлокож, а по най-високите части – планински козел и снежен барс.[2]
Население, социално-икономически показатели
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2019 г. населението на Баткенска област е наброявало 525 100 души (8,26% от населението на Киргизстан). Гъстота 30,9 души/km². Градско население 25,2%[3].; работещи: 157 300 (2008)[3]; регистрирани безработни: 5499 (2008)[3]; експорт: 14.7 млн. долара (2008)[3]; импорт: 53.6 млн. долара (2008)[3].
Етнически състав: киргизи 76,46%, узбеки 14,71%, таджики 6,9%, руснаци 0,83%, татари 0,45% и др.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Баткенска област се дели на 3 административни района, 6 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение и 3 града с районно подчинение и 1 селище от градски тип.
| Административна единица | Площ (km²) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Баткен (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Град с областно подчинение | ||||||
| 1. Баткен | 52 | 25 000 | гр. Баткен | 25 000 | - | |
| 2. Къзъл Кия | 55 | 52 600 | гр. Къзъл Кия | 52 600 | 135 | |
| 3. Сулюкта | 17 | 19 500 | гр. Сулюкта | 19 500 | 129 | Восточни |
| Административен район | ||||||
| 1. Баткенски | 2297 | 86 600 | гр. Баткен | - | ||
| 2. Кадамджайски | 6146 | 189 100 | гр. Кадамджай | 13 200 | 97 | гр. Айдаркен |
| 3. Лейлекски | 4653 | 137 100 | гр. Исфана | 27 962 | 114 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((ru)) Баткенска област Архив на оригинала от 2015-05-21 в Wayback Machine.
- 1 2 3 4 5 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ошская область (Баткенская область), т. 19, стр. 54
- 1 2 3 4 5 ((ru)) Национална статистическа комисия (на киргизки/руски) Архив на оригинала от 2011-07-22 в Wayback Machine.
| |||||||
