Лачин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лачин
Laçın
Բերձոր
— град —
Berdzor058.JPG
Azerbaijan relief location map.jpg
39.6408° с. ш. 46.5469° и. д.
Лачин
Страна Flag of Azerbaijan.svg Азербайджан
Република Де юре: Флаг на Азербайджан Азербайджан
Де факто: Флаг на Нагорно-Карабахска република Нагорни Карабах
Район Лачински / Кашатагски
Надм. височина 889 m
Население 1900 души (2015)
Град от 1923 г.
Часова зона UTC+4:00
Лачин в Общомедия
Изглед от Лачин.
Kонтролно-пропускателен пункт при Лачин.

Лачин (на азербайджански: Laçın; на кюрдски: Laçîn) или Бердзор (на арменски: Բերձոր) е град, който е международно признат като част от Азербайджан, но де факто е под контрола на непризнатата Нагорно-Карабахска република. От 1992 г. насам районът се контролира от Нагорно-Карабахската република, която е преименувала града на Бердзор и го е направила столица на своя Кашатагски район.[1] Правителството на Азербайджан счита града за столица на своя Лачински район. Градът и околността му образуват Лачинския коридор, свързващ Нагорни Карабах с Армения. Разположен е на планински склон на левия бряг на река Акари.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1926 г. градът е познат под името Абдаляр.[3][4] Статутът си на град получава през 1923 г.[3]

В началото на 1920-те години, Владимир Ленин пише писмо до Нариман Нариманов, в което загатва, че Лачин следва да бъде част от Азербайджан, но властите в Баку и Ереван получават обещания, които се оказват противоречиви.[5] На 7 юли 1923 г. Лачин става административен център на Кюрдистански уезд (познат под името Червен Кюрдистан) до разпадането на административната единица през 1929 г.[6]

На 15 май 1992 г., в хода на Нагорно-Карабахския конфликт, армията на Нагорни Карабах превзема първия сухопътен коридор към Армения.[7] Преди това, на 13 май, Турция заплашва Армения, че ще се намеси военно, ако Шуша и Лачин не се върнат на Азербайджан.[8] Русия отговаря на това като подписва военно споразумение с Армения, обещаващо военна помощ, ако сигурността ѝ е застрашена. На 20 май 1992 г. Турция уверява Русия, че няма да предприеме военна намеса.[8] Така, след три години блокада, е създадена наземна връзка между Армения и Нагорни Карабах. През есента на 1992 г. азербайджански сили се опитват да си възвърнат контрола над Лачин, но са отблъснати. Цялото азербайджанско и кюрдско население на Лачин напуска града, след като попада в ръцете на арменците.

Нагорно-Карабахски конфликт[редактиране | редактиране на кода]

Лачин и околните райони стават сцена на тежки сражения по време на Нагорно-Карабахския конфликт в периода 1990 – 1994 г. Градът все още не се е възстановил напълно от разрушенията на войната. Това е един от най-важните градове под арменски контрол, тъй като през него минава Лачинският коридор, свързващ Армения с Нагорни Карабах. Съпредседателите на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отбелязват, че Лачин се разглежда като отделен случай в преговорите, тъй като градът е хуманитарната и отбранителната връзка на Нагорни Карабах. Без него, Нагорни Карабах би останал изолиран ексклав. Лачинският коридор и Келбаджар са фокусна точка на арменските искания в мирните преговори с Азербайджан.[9]

На 16 юни 2015 г. Европейският съд по правата на човека взема решение по дело, засягащо оплаквания от шест етнически кюрдски бежанци, които не са успели да се върнат в домовете и имотите си в Лачин, който са били принудени да напуснат през 1992 г. по време на конфликта в Нагорни Карабах. Съдът осъжда, че отказът на арменските власти да допусне кюрдите до домовете им представлява нарушение на правото им на личен и семеен живот.[10]

Население[редактиране | редактиране на кода]

По данни на „Кавказки календар“ от 1912 г. в село Абдаляр, Зангезурски уезд, Елизаветполска губерния живеят 111 души, голяма част от които са кюрди.[11]

Година Население Етнически групи
1926 435 37,7% азербайджанци, 25,3% кюрди, 15,2% арменци, 13,1% руснаци[12]
1939 1063 80,7% азербайджанци, 11,6% арменци, 6,4% руснаци[13]
1959 2329 94,5% азербайджанци, 4,3% арменци, 1% руснаци[14]
1970 4990 95% азербайджанци, 2,7% руснаци и украинци, 1,1% арменци[15]
1979 6073 99,1% азербайджанци[16]
1989 7829
2005 2190 ~100% арменци[17]
2015 1900 ~100% арменци[18]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Holding, Nicholas (2006). Armenia with Nagorno Karabagh, 2nd: The Bradt Travel Guide. Guilford, Connecticut: Globe Pequot Press, с. 208. ISBN 1-84162-163-3.
  2. Great Soviet Encyclopedia. // yandex.ru.
  3. а б Е. М. Поспелов. „Имена городов: вчера и сегодня (1917 – 1992). Топонимический словарь.“ Москва, „Русские словари“, 1993. с. 23
  4. Samvel Karapetian. Armenian Cultural Monuments in the Region of Karabagh. Yerevan: Gitutiun Publishing House, 2001, с. 169.
  5. Alexandre Bennigsen and S. Enders Wimbush. Muslims of the Soviet Empire. C. Hurst & Co Publishers, 1986, с. 202, 286. ISBN 1-85065-009-8.
  6. McDowall, David. A Modern History of the Kurds, 3rd. ed. London: I.B. Tauris, 2004, с. 492.
  7. Baev, Pavel K. The Russian Army in a Time of Troubles. International Peace Research Institute, 1996, с. 124. ISBN 0-7619-5187-3.
  8. а б A Study of Crisis, by Michael Brecher, Jonathan Wilkenfeld, 1997, с. 565
  9. CountryWatch – Interesting Facts Of The World
  10. Press release issued by the Registrar of the Court. Azerbaijani refugees’ rights violated by lack of access to their property located in district controlled by Armenia. // European Court of Human Rights. Посетен на 21 юни 2015.
  11. Кавказский календарь. Тифлис 1912. // Посетен на 26 февруари 2012.
  12. Курдистанский уезд 1926. // www.ethno-kavkaz.narod.ru.
  13. Лачинский район 1939. // www.ethno-kavkaz.narod.ru.
  14. Лачинский район 1959. // www.ethno-kavkaz.narod.ru.
  15. Лачинский район 1970. // www.ethno-kavkaz.narod.ru.
  16. Лачинский район 1979. // www.ethno-kavkaz.narod.ru.
  17. census.stat-nkr.am
  18. Urban communities of the NKR. // stat-nkr.am. National Statistical Service of Nagorno-Karabakh Republic, 1 януари 2015. с. 13.