Клепач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за анатомичния орган. За селото в Северна Македония вижте Клепач (село).

Клепач
Eye macro.jpg
Горен и долен човешки клепач
Латински palpebrae
Артерия a. lacrimalis, a. palpebrales mediales
Нерв горен: n. infratrochlearis, n. supratrochlearis, n. supraorbitalis, n. lacrimalis
долен: n. infratrochlearis
Клепач в Общомедия

Клепачът е тънка гънка на кожата, която покрива и защитава окото от механични въздействия и светлинни дразнения. Чрез неговото движение (мигане) се поддържа влажна предната част на окото. Човешкият клепач разполага с редица мигли разположени по неговия ръб, които служат за повишаване на защитата на окото от прах и чужди частици, както и от изпотяване.

Функция и физиология[редактиране | редактиране на кода]

Основната функция на клепачите е да защитават очната ябълка. Те я покриват съответно отгоре и отдолу, като по средата се образува очна цепнатина, през която очната ябълка контактува с околната среда. Благодарение на тях се разпространяват сълзите и други секрети върху очната повърхност, с цел поддържане роговицата непрекъснато влажна. Те пазят окото да не изсъхне по време на сън. Освен това мигащият рефлекс предпазва окото от попадането в него на чужди тела.

Анатомия[редактиране | редактиране на кода]

Клепачът бива горен и долен клепач, между които се оформя клепачна цепка или отвор. Дължината на клепачния отвор е 27 – 30 мм, а ширината от 6 до 14 мм.

Разглеждани отвън навътре клепачът се състои от:

  • клепачна кожа – нежна и тънка кожа без подкожна мастна тъкан, която лесно реагира при удар.
  • мускулен пласт – намира се под клепачната кожа. Включва два мускула – за затваряне на окото, с разположени кръгово около клепачния отвор мускулни влакна и за отваряне на окото с разположени радиално около отвора мускулни влакна.
  • тарзус
  • конюнктива

Миглен ръб, жлези и мигли[редактиране | редактиране на кода]

Мускули[редактиране | редактиране на кода]

Мускули на клепачите
  • Орбикуларен мускул (клепачна и орбитна част) – отговорен за затварянето на окото;
  • Горен и долен леватор (мускул повдигач) (Levator palpebrae superioris) – отговорен за отварянето на окото; Този мускул прибира клепача, излагайки роговицата навън. Това може да бъде или доброволно, или неволно.
  • мускул на Мюлер (зад сухожилието на леватора).
  • орбитен септум – съединителнотъканна преграда;

Следните мускули участват в движението на клепачите:

Мускул Функция Инервация Тип
Повдигач на горния клепач (m. levator palpebrae superioris) Повдигане на горния клепач очедвигателен нерв набразден
Кръгов мускул на окото (m. orbicularis oculi) Затваряне на клепачите лицев нерв набразден
Musculus retractor anguli oculi lateralis Прибиране на страничния ъгъл на клепача при хищници лицев нерв набразден
Musculus levator anguli oculi medialis Повдигач на горния клепач лицев нерв набразден
Долен клепачен мускул (m. malaris) Движение на бузата лицев нерв набразден
Челен мускул (m. frontalis) Мимическите мускули, повдигане на веждите лицев нерв набразден
Тарзален мускул (m. tarsalis) Разширяване на пролуката между клепачите sympathikus гладък
Musculus bursalis Движение на мембраната при гущерите отвличащ нерв (n. abducens) набразден
Musculus quadratus membranae nicitantis
Musculus pyramidalis membranae nicitantis
Движение на мембраната при птиците отвличащ нерв[1] набразден

Инервация[редактиране | редактиране на кода]

При хората нервното снабдяване на горните клепачи се осъществява от интратрохлеарния (n. infratrochlearis), супратрохлеарния (n. supratrochlearis), супраорбиталния (n. supraorbitalis) и слъзния нерв (n. lacrimalis) от офталмологичния клон на троичния нерв (n. trigeminus).[2]

Кожата на долния клепач се инервира от клонове на интратрохлеарния нерв, както и от клонове на инфраорбиталния нерв (n. infraorbitalis) от максиларния клон на троичния нерв.[2]

Човек се събужда с очедвигателния нерв (n. oculomotorius) и заспива с лицевия нерв (n. facialis).

Кръвоснабдяване[редактиране | редактиране на кода]

Кръвоснабдяване на клепачите

Клепачите се снабдяват с кръв през вътрешната каротидна артерия (a. carotis interna) чрез офталмологичната артерия (a. ophtalmica) и нейните клонове – надорбитална (a. supraorbitalis) и слъзна артерия (a. lacrimalis), както и през външната каротидна артерия (a. carotis externa) чрез лицевата артерия (a. facialis).[3]

Между двете каротидни системи е налице интензивна колатерална съдова мрежа и анастомози. Интензивното кръвоснабдяване на клепачите благоприятства оздравителния процес.

Венозният отток се осъществява чрез ъгловата вена (v. angularis), дълбоката лицева вена (v. facialis profunda) и орбиталната вена (v. orbitalis).

Лимфна система[редактиране | редактиране на кода]

Само конюнктивата и клепачите имат собствена лимфна система в окото, оттичаща се в:

  • субмандибуларни лимфни възли;
  • преаурикуларни към дълбоките шийни възли.

Форма[редактиране | редактиране на кода]

Външният вид на горния клепач на човека често варира при различните популации. Преобладаването на гънка, покриваща вътрешния ъгъл на окото, представлява по-голямата част от популациите от Източна Азия и Югоизточна Азия и се среща в различна степен сред другите популации. Отделно, но също така вариращо между популациите, гънката на останалата част на клепача може да образува или „единичен клепач“, „двоен клепач“, или междинна форма.

Заболявания[редактиране | редактиране на кода]

Клепачите са изложени на въздействието на много вредни фактори на околната среда и това обяснява голяма част от заболеваемостта им.

За познаването ѝ лекарят трябва да познава добре и анатомична характеристика на клепачите.

Методи на изследване[редактиране | редактиране на кода]

Биомикроскопия

Разпознаването на едно заболяване изисква добра теоретична подготовка и възможност за прилагане на знанието в действие. Но дори при налични такива условия ефективността би била ниска при липса на необходимата апаратура и алгоритъм на употребата ѝ. За разпознаването на очните клепачни заболявания най-често е необходимо:

Възпалителни заболявания на клепачите[редактиране | редактиране на кода]

Всяка възпалителна реакция се характеризира със следните пет основни признака: Подуване, Зачервяване, Затопляне, Болка, Нарушена функция (Рудолф Вирхов).

Възпалителни заболявания на клепачната кожа[редактиране | редактиране на кода]

Клепачни жлези[редактиране | редактиране на кода]
Външен ечемик на горен клепач на дясно око
  • възпаление на Цайсовите жлези – външен ечемик (hordeolum externum).
  • възпалителен процес на Мейбомиевите жлези – вътрешен ечемик (hordeolum internum). При хронифициране се нарича халацион.
  • Molluscum contagiosum – кожна инфекция, poxvirus. Лечение чрез изрязване, криокоагулация или лазеркоагулация.
  • Милиарни образувания – многобройни, белезникави повърхностни кисти (произход от космените фоликули и мастните жлези на клепача).
Възпаление на мигления ръб[редактиране | редактиране на кода]

Симптоми: чувство за чуждо тяло, парене, натрупване на секрет или люспички. Усложнения: окапване на миглите. Лечение: Стриктна хигиена на миглите: топли компреси, почистване с противовъзпалителни шампоани. Консултация с офталмолог (астигматизъм).

Доброкачествени кисти и брадавици[редактиране | редактиране на кода]
  • Киста на Молова или Цайсова жлеза (хидроцистома).
  • Папилома и кожен рог – при екстензивно излагане на слънце.
  • Кератоакантома.
  • Ксантелазма – често заболяване с двустранна проява при високи нива на кръвния холестерол.
  • Капилярен хемангиом – по-често при новородени деца от женски пол. Може да предизвика отпускане и падане на горния клепач, рядко прораства навътре, спонтанна инволуция при 40% от децата до 4-годишна възраст и при 70% – до 7-годишна възраст. Задължително се консултира от опитен лекар, който да проведе лечение, ако такова е необходимо.
Злокачествени тумори[редактиране | редактиране на кода]
  • Xeroderma pigmentosum – вродено заболяване с късен дебют под влияние на слънчевата светлина (актинична кератоза).
  • Базално клетъчен карцином – не метастазира, локална инфилтрация и деструкция. Различни форми: ulcus rodens, склерозиращ карцином;
  • Плоскоклетъчен карцином – по-злокачествен; метастазира в локалните лимфни възли.
  • Карцином на мастната жлеза – по-често с произход от Мейбомиевите жлези – трудна диагноза.
  • Злокачествен меланом – трудна диагноза, потенциално смъртоносно заболяване.
  • Сарком на Капоши – при болни от СПИН.

Болестни промени в положението на клепачния ръб[редактиране | редактиране на кода]

  • Ектропиум – възрастов или посттравматичен, той се изразява в увисване на долния клепач и отзяването му от очната ябълка.
  • Ентропиум – обратното състояние, при което клепачът е обърнат към окото. Познат е и вроден ентропиум.
  • Птоза – едностранно или двустранно спадане на горния клепач.

Видове птоза: неврогенна – най-често пареза на нервус окуломоториус, миогенна – вродена или придобита слабост на леватора.

  • Блефарохалаза – възрастово заболяване.
  • Блефарофимоза – рядко вродено заболяване.

Други заболявания на клепачите[редактиране | редактиране на кода]

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Лекуването на клепачната заболеваемост може да бъде с медикаменти или с хирургични операции. И в двата случая това е задача на очния лекар, не на козметичката или бръснаря Ви.

При животните[редактиране | редактиране на кода]

Трети клепач на домашно куче по време на сън.

Клепачите могат да бъдат открити и при други животни, освен хората, някои от които могат да имат освен основните два клепача, още допълнителна тънка ципеста мембрана. Тази мембрана представлява прозрачен или полупрозрачен трети клепач, който може да бъде изтеглен пред окото с цел защита и овлажняване докато се поддържа зрението. За разлика от горния и долния клепач, тази мембрана се движи хоризонтално пред очната ябълка.[4]

Напълно затворен трети клепач на черен коронован жерав

Подобни мембрани се наблюдават при риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници[5][6], но по-рядко се срещат при примати, като лемури и лорита.[7][8] Някои бозайници, като камили, полярни мечки, тюлени и тръбозъби, имат цял трети клепач, а много други са запазили малка остатъчна част от тази мембрана в ъгъла на окото.

При някои гмуркащи животни, като морски лъвове, тази ципа се активира на сушата, за да премахне пясъка и други отломки, а при други, като бобри и ламантини, тя е напълно прозрачна и се движи пред окото, за да го защитава докато животното се намира под вода. При крокодилите тази ципа стои изцяло затворена под водата за да предпазва очите, но също така пречи на фокуса им.

Птиците могат активно да контролират своята мембрана.[9] При грабливите птици тя служи и за защита на очите на родителите от техните малки, докато ги хранят, а при сокола скитник ципата мига многократно, когато правят спускания със скорост над 300 км/ч, за да изчисти външните частици и да разпространи влагата по окото. Кълвачите затварят своята мембрана една милисекунда преди клюнът им да удари ствола на дървото, за да предотвратят нараняване на ретината.[10]

Ципестата мембрана може да се използва за защита на окото, докато животното атакува плячка, както при акулите. Тя може също така да предпази окото от ултравиолетовото лъчение, каквато е ролята ѝ при полярните мечки, предпазвайки ги от снежна слепота.

При котките и кучетата третия клепач обикновено не се вижда, и хроничната видимост трябва да се приема като признак на лошо състояние или влошено здраве. Мембраната обаче може да се види ясно, когато внимателно се отвори окото на здравото животно, докато спи.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((de)) Franz-Viktor Salomon: Lehrbuch der Geflügelanatomie. Fischer, Jena u. a. 1993, ISBN 3-334-60403-9, S. 358.
  2. а б ((de)) Herbert Kaufmann: Strabismus. 3. grundlegend überarbeitete und erweiterte Auflage, unter Mitarbeit von W. de Decker u. a., Georg Thieme Verlag, Stuttgart, New York 2003, ISBN 3-13-129723-9
  3. ((de)) Frank H. Netter: Atlas der Anatomie. 4. Auflage. Urban & Fischer in Elsevier, München 2008, ISBN 978-3-437-41602-6.
  4. Gormezano, I. N. Schneiderman, E. Deaux, and I. Fuentes (1962) Nictitating Membrane: Classical Conditioning and Extinction in the Albino Rabbit Science 138:33 – 34.
  5. Butler, Ann B., Hodos, William. Comparative Vertebrate Neuroanatomy: Evolution and Adaptation. John Wiley & Sons, 2 September 2005. ISBN 978-0-471-73383-6. с. 215.
  6. Paul Miller, Why do cats have an inner eyelid as well as outer ones? Scientific American. 20 Nov 2006. (Accessed 2 Nov 2011)
  7. Osman Hill, W. C.. Primates Comparative Anatomy and Taxonomy I—Strepsirhini. Edinburgh University Press, 1953. OCLC 500576914. с. 13.
  8. Ankel-Simons, F.. Primate Anatomy. 3rd. Academic Press, 2007. ISBN 978-0-12-372576-9. с. 471.
  9. Frans C. Stades, Milton Wyman, Michael H. Boevé, Willy Neumann, Bernhard Spiess. Ophthalmology for the Veterinary Practitioner. 105 – 106
  10. Wygnanski-Jaffe T, Murphy CJ, Smith C, Kubai M, Christopherson P, Ethier CR, Levin AV. (2007) Protective ocular mechanisms in woodpeckers Eye 21, 83 – 89.
  11. Artem Cheprasov, Why do cats have an extra eyelid? Архив на оригинала от 2016-01-01 в Wayback Machine. Guru Magazine. 7 Feb 2013. (Accessed 26 Mar 2013)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) Shulpina N.B. Biomikroskopiya glaza (Medicina, 1966), 295s