Ламантини

	Ламантини
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
клон:	Еутерии (Eutheria)
разред:	Сирени (Sirenia)
семейство:	Ламантинови (Trichechidae)
род:	Ламантини (Trichechus)
	Научно наименование
	Trichechus Linnaeus, 1758
	Разпространение
	T. manatus - зелено; T. inunguis - червено; T. senegalenis - оранжево
	Синоними
	Manatus Brünnich, 1771;
	Обхват на вкаменелости
	претиглий – настояще, 2,5019 – 0 Ma Плц Пт Тиглий Ебу В М Б Йоний Т
	Ламантини в Общомедия
	[ редактиране ]

Ламантините (Trichechidae, Manatidae), познати още като морски крави, са растителноядни водни плацентни бозайници от разред Сирени (Sirenia). Срещат се в Атлантическия океан близо до бреговете на Северна Америка.

Счита се, че ламантините произлизат от четирикраките бозайници, обитавали сушата преди повече от 60 млн. години, а от съществуващите животни днес са в родствена близост с Хоботни (слонове) и Дамани.^[1] Стелеровата морска крава въпреки сходството в името е от същия разред Сирени, но от семейство Морски крави (Dugongidae).

Разпространение

Ламантините обитават реките и крайбрежните зони на Карибско море и Мексиканския залив (видът T. manatus), басейна на река Амазонка (T. inunguis) и Западна Африка (T. senegalensis). Изследвания на животни в района на Флорида (от вида T. manatus) дават сведения, че продължителността на живота им е до около 60 години и свободно се движат във води с различна соленост. За разлика от тях, обитаващите басейна на Амазонка (T. inunguis) не излизат в солени води. Африканските ламантини (T. senegalensis) са най-слабо изследвани. Срещат се в крайбрежните райони и в сладководните речни системи в западната част на континента. Обитават предимно топли плитки крайбрежни води и не могат да оцелеят при температури под 15 °C (288 K; 60 °F).

Макар че имат сравнително малко естествени врагове (крокодили, акули), и трите вида ламантини са в списъка с природнозащитни статуси на Международен съюз за защита на природата в категория „уязвим вид“. Сблъсък с плавателно средство е сред най-сериозните заплахи за живота на ламантините. ^[2] Сред другите обичайни причини за смъртта са: замърсяване на естествената им среда, незаконно ловуване, естествени причини.^[3]

Най-старият (към 2008 г.)^[4] ламантин, роден и отгледан в плен, е от мъжки пол и е известен под името Снуути (Snooty). Той е роден в Аквариума на Маями (Miami Aquarium) на 21 юли 1948 г. и от 1949 г. живее в Музея на Южна Флорида (South Florida Museum) ^[4]

Физически характеристики

Ламантините тежат средно около 400 – 550 kg и са с дължина 2,8 – 3 m. Максималните размери, които са наблюдавани, са дължина от 3,6 m и тегло от 1775 kg. Женските обикновено са по-големи и тежки. Когато се родят, малките тежат средно около 30 kg.

Тялото на животното е масивно; имат приплесната хоризонтално опашка. Очите им са малки и раздалечени. Горната устна е голяма и в някои отношения наподобява къс хобот. Ламантините я използват за събиране на храна, а също и при общуване. Издават разнообразни звуци.

Хранене и начин на живот

Ламантините са растителноядни животни. Хранят се с над 60 различни растителни видове и водорасли. Има сведения за ламантини, които изяждат малки количества риба.^[5]. Имат само кътници, които се регенерират през целия им живот – преместват се напред с около 1 мм на месец и постепенно се изхабяват, като биват заместени от нови в задната част на устата.

Като цяло ламантините са неагресивни, бавноподвижни животни. Обикновено плуват със скорост от около 5 – 8 km/h, но за кратки разстояния могат да развиват и към 25 km/h. Наблюдения са показали, че ламантините могат да изминат до 80 km на ден.^[3] Голяма част от деня прекарват в сън. Обикновено излизат на повърхността да дишат на около 4 минути, но когато си почиват, могат да останат до 20 минути под водата.^[3]

Размножаване

Обикновено, след като достигнат полова зрялост на 4- до 7-годишна-възраст, женските раждат едно малко веднъж на около две – три години.^[3] Гестационният период при ламантините продължава около 12 месеца. Малките се отбиват след около 12 до 18 месеца. Като цяло ламантините живеят самостоятелно поотделно освен по време на размножителния период и по време на отглеждането на малкото от майката.^[6]

Вижте също

Морска видра

Източници

↑ Domning, D.P., 1994, Paleontology and evolution of sirenians: Status of knowledge and research needs, in Proceeding of the 1st International Manatee and Dugong Research Conference, Gainesville, Florida, 1 – 5)
↑ Yearly Mortality Summaries // Архивиран от оригинала на 11 декември 2008. Посетен на 10 април 2008.
1 2 3 4 Manatees // Fish and Wildlife Research Institute. Архивиран от оригинала на 6 октомври 2008. Посетен на 10 април 2008.
1 2 Снуути в сайта на музея // South Florida Museum. Архивиран от оригинала на 18 април 2008. Посетен на 10 април 2008.
↑ Powell, James. Evidence for carnivory in manatee (Trichechus manatus) // Journal of Mammalogy 59 (2). 1978. с. 442.
↑ Best, Robin. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 292 – 298.

Външни препратки

Информация и снимки // Архивиран от оригинала на 4 октомври 2006. Посетен на 10 април 2008. ((en))
Florida manatees may lose endangered status // Reuters. Посетен на 10 април 2008. ((en))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Manatee в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Domning, D.P., 1994, Paleontology and evolution of sirenians: Status of knowledge and research needs, in Proceeding of the 1st International Manatee and Dugong Research Conference, Gainesville, Florida, 1 – 5)

[2] Yearly Mortality Summaries // Архивиран от оригинала на 11 декември 2008. Посетен на 10 април 2008.

[fwri-3] 1 2 3 4 Manatees // Fish and Wildlife Research Institute. Архивиран от оригинала на 6 октомври 2008. Посетен на 10 април 2008.

[:0-4] 1 2 Снуути в сайта на музея // South Florida Museum. Архивиран от оригинала на 18 април 2008. Посетен на 10 април 2008.

[powell-5] Powell, James. Evidence for carnivory in manatee (Trichechus manatus) // Journal of Mammalogy 59 (2). 1978. с. 442.

[EoM-6] Best, Robin. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 292 – 298.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]