Роговица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Роговицата (на латински cornea) е част от външната обвивка на окото (corneosclera, tunica fibrosa oculi). Тя е гладка, лъскава, прозрачна и много чувствителна. Изпълнява предпазна роля за окото и е особено важна като най-силния оптичен елемент на окото.

Роговицата се оформя в петия месец на вътреутробното развитие. Има смесен ембрионален произход, което означава, че се образува след сложен механизъм от последователности на съзряване на живата тъкан и произхожда от два от пластовете на първичния ембрион.

Vertical section of human cornea from near the margin. (Waldeyer.)

Роговица на човека заема около 1/6 от повърхостната площ на окото. Има форма на част от елипсоид и по оптичната си характеристика е изпъкнало-вдлъбната леща с рефрактивна сила от 44 диоптъра.[1] Диаметърът на роговицата е равен на 12 мм (11,5 - 12,5 mm) в хоризонтално направление и 11 mm във вертикално. От особена важност е средната 1/3 на роговицата, т.нар. роговична шапка, защото през нея преминават оптичната и зрителната ос на окото. Дебелината ѝ в центъра е по-малка (0,52 - 0,6 mm), отколкото в периферията (1 - 1,2 мм). Показателят на оптично пречупване на роговицата е 1,37 (за въздуха е равен на 1), а радиусът на кривината ѝ е 7,8 mm.

Морфологията на роговицата е не по-малко сложна. Тъканта се състои от шест слоя (шестият, наречен слой на Дуа[2] (или Дюа)[3] (на английски Dua's layer[4]), е открит през 2013 г.) [5] със специфична организация, целяща запазване на максималната роговична прозрачност за да може окото да вижда.


Бележки[редактиране | редактиране на кода]