Плажен волейбол

Плажният волейбол е разновидност на волейбола. Игрището е 16 на 8 метра и играе се от два отбора най-често по двама души. Играе се върху пясък. За първи път на олимпийски игри плажният волейбол е включен в програмата на Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта (САЩ).

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Плажен волейбол

За победа са нужни 2 от 3 гейма до 21 точки, като в края на гейма трябва да има 2 точки разлика.

Ударът с две ръце отгоре е позволен само при вдигане на втора топка, но състезателите не го използват много често, защото има голям риск да направят двоен удар, който е забранен. Затова те използват най-често удар отдолу с две ръце.

История[редактиране | редактиране на кода]

Плажният волейбол е вариант на класическия волейбол, който е изобретен през 1895 г. от Уилям Г. Морган. Плажният волейбол най-вероятно е възникнал през 1915 г. на плажа Уайкики в Хавай, в Outrigger Canoe Club, когато един член на клуба поставя мрежа на плажа и се провежда първата записана игра на плажен волейбол.^[1] През 1920 г. в Санта Моника, Калифорния, е създадена голяма пясъчна зона за обществен отдих и развлечения, създаваща условия за развитие на плажния волейбол. Появяват се и първите постоянни мрежи по плажове и частни плажни клубове. Единадесет такива клуба се появяват в района на Санта Моника, започвайки в края на 1922 г. Първите международни състезания са организирани през 1924 г.

Повечето от тези ранни мачове по плажен волейбол се играят с отбори от по шест играчи, подобно на класическия волейбол. Концепцията за модерната игра двама на двама по плажен волейбол се приписва на Пол „Пабло“ Джонсън от атлетическия клуб в Санта Моника. През лятото на 1930 г., докато чака да се съберат всички играчи за два отбора по шестима, Джонсън решава да опитат само четиримата присъстващи, формирайки два отбора по двама, изигравайки първия модерен плажен волейбол. Играчите осъзнават, че с по-малко играчи на игрището височината на по-високия играч може да бъде неутрализирана със скорост и контрол на топката от по-ниския. Популярността на играта с по двама души се разпространява в други близки плажни клубове, след което и в обществените игрища. Макар че игрите за забавление продължават да се играят с повече играчи, най-широко разпространената версия на играта и единствената, която се играе професионално, има само двама играчи в отбор.

Популярността на плажния волейбол нараства в Съединените щати по време на Голямата депресия през 1930-те години на миналия век, тъй като е била леснодостъпна. Спортът също започна да се появява в Европа по това време. През 1940-те години се играят турнири по двойки на плажовете на Санта Моника с трофеи. През 1948 г. в Лос Анджелис, Калифорния, се провежда първият турнир с награда (каса Пепси). През 1960-те години в Санта Моника се прави опит за стартиране на професионална волейболна лига. Той се проваля, но във Франция се провежда професионален турнир за 30 000 франка. През 1950-те години на миналия век се провежда първият турнир по плажен волейбол в Бразилия, спонсориран от вестникарска издателска компания. Първият Манхатън Бийч Оупън се провежда през 1960 г., превръщайки се в престижен и наричан още „Уимбълдън на плажния волейбол“.

Междувременно плажният волейбол придобива популярност: през 1960-те години „Бийтълс“ опитва да играе в Лос Анджелис, а американският президент Джон Ф. Кенеди наблюдава мача. През 1974 г. се състои турнира „1500-доларово световно първенство по волейбол на закрито за двойки“, което се играе пред 4000 ентусиасти в спортната арена на Сан Диего. На финала Фред Зюлих и Денис Хеър побеждават Рон Вон Хейгън и Мат Гейдж; спонсор е Winston Cigarettes. Малко след това Денис Хеър написва първата книга на тема плажен волейбол The Art of Beach Volleyball.