Емил Кюлев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Кюлев
български банкер
Роден
Починал
26 октомври 2005 г. (48 г.)
Националност България
Професия банкер

Емил Александров Кюлев е български банкер, бивш собственик на ДЗИ Банк. Председател на Управителния съвет на Българската федерация по плувни спортове. Един от най-богатите хора в България. Занимава се е с банкерство, застрахователен бизнес и туризъм (бивш собственик на ваканционен клуб „Ривиера“ до Златни пясъци).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 юни 1957 г. в семейството на Александър Кюлев, който впоследствие ще стане полковник и разузнавач в парижката резидентура на тайните служби на НРБ. Завършва руската гимназия в София с отличие. След отбиване на военната си служба учи в школата на МВР в Симеоново и работи в системата на МВР от 1985 до 1988 г. Завършва висше образование в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) със специалност МИО.

През 1988 г. създава първата частна фирма за административно-правни услуги – „Контракт Кюлев“, която до смъртта му функционира и в областта на покупко-продажбите на имоти. През 1990 г. става един от учредителите на издателството „Еркюл“ и организира издаването на вестниците „Куриер 5“, „Марица“ и „Струма“, които излизат на книжния пазар в голям тираж.[1]

Учредява банка „Туристбанк“ през 1989 г., която след което тя се преименува на „Туристспортбанк“, а по-късно на „Търговска и спестовна банка“ (ТСБанк). През 1994 г. напуска банката, която фалира при голямата банкова криза от есента на 1996 г.

През 1993 г. става съосновател на Конфедерацията на едрите индустриалци Г-13, чрез която бизнесът за пръв път загатва за амбициите си да диктува политиката.[2]

През 1994 г. Кюлев заедно със Светослав Божилов участва в основаването на Българо-руската инвестиционна банка (БРИБанк). Престоят в БРИБанк продължава до 1998 г., когато пътищата на Божилов и Кюлев се разделят. Кюлев купува почти неизвестната „Тракиябанк“ – Пловдив, преименува я на „Росексимбанк“, като запазва руската връзка не само в наименованието. „Росексимбанк“ е обявена за най-бързо развиваща се банка в Източна и Средна Европа според класация на „THOMSON Financial Bank Watch“. Кюлев не крие, че за развитието на банката е важно участието на Майкъл Чорни. В интервю самият Кюлев заявява, че Чорни е вложил в „Росексимбанк“ 15 млн. долара, които впоследствие са му били изплатени. В надзорния съвет на „Росексимбанк“ дълго време участват Тодор Батков, Владимир Грашнов и Валентин Златев, чийто „Агрохолд“ държи 12.5% от акциите. Едва през 2003 г. банката се освобождава от офшорните си акционери (сред които са и предполагаемите фирми на Чорни).[3]

Кюлев основава и първата частна Бърза помощ в България, закупувайки няколко хеликоптера от компанията си „Ер Бан“.[4]

На 7 декември 1999 г. Агенцията за приватизация открива процедура по приватизация на „Държавен застрахователен институт – ДЗИ“ АД, дружеството майка на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД. По тази процедура на 27 август 2002 г. дружеството е продадено на притежаваната от Емил Кюлев „Контракт София“ ООД за 21,5 млн. евро. Така е формиран най-големият финансов алианс в България с изцяло български капитал в размер на 200 млн. лева. „Росексимбанк“ се преименува на „ДЗИ Банк“ и възниква Българска финансова група „ДЗИ“.[1] Банката обслужва най-значимите фирми в енергетиката: „Топлофикация – София“, НЕК, мини „Марица-Изток“, АЕЦ „Козлодуй“, електроразпределенията.[3]

Но преди това, през 2001 г., „Росексимбанк“ придобива остатъците от Минералбанк, а през 2002 г. – и Балканбанк. Последната сделка, която е договорена с ангажимента да се изплатят 17.14 млн. лв. на държавата (в лицето на БНБ и Агенцията за държавни вземания), носи в зестра и „Балканкар холдинг“, който е обявен в несъстоятелност. Наследяването на бившия индустриален гигант е и първият сериозен повод за напрежение между Кюлев и правителството на НДСВ.[3]

Чрез свързани с ДЗИ фирми се сдобива с туристическите комплекси „Ривиера“ и „Слънчев ден“. Негова фирма придобива и 60% от „Интерхотел – Сандански“.[2]

На 17 септември 2001 г. е сред учредителите на Бизнес клуб „Възраждане“ заедно с Илия Павлов и Васил Божков – Черепа. Кюлев е и съветник на президента Георги Първанов и един от спонсорите за политическите кампании на НДСВ, БСП и на самия Първанов за кампанията му през 2001 г.[5]

Удостоен с наградата „Мистър Икономика“ за 2002 г. Наградата на седмия национален конкурс за най-успешен български икономист на годината се организира от сп. „Икономика“ и неговия издател корпорация „Развитие“, а метериалното ѝ изражение е златна статуетка на Ставри Калинов „Рибарят и златната рибка“.[6]

През 2004 г. е включен в проекта „Супер Боровец“, навярно причината за убийството му.[3]

Емил Кюлев е убит на 26 октомври 2005 г. в София на бул. „България“.[1] Американският посланик в София Джон Байърли същия ден следобед изпраща до Държавния департамент доклад, озаглавен „В София е убит български топ перач на пари“.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в „Убиха банкера Емил Кюлев“, investor.bg, 26.10.2005 г.
  2. а б Павлина Живкова, Галин Плахойчев, „Къде са олигарсите“, сп. „Тема“, бр. 20 (136), 24 май 2004 г.
  3. а б в г „Булевард България – квартал Стрелбище“, сп. „Тема“, бр. 43 (211), 31 ноември 2005 г.
  4. Кюлев е на 23 място в класацията на достойните българи на 2004 година, направено от портала vesti.bg. Вж. „Пълният списък на достойните българи на 2004 г.“, vesti.bg, 29 декември 2004 г.
  5. „Wikileaks: Голямата „перачница“ или „гнилите ябълки“ в българската банкова система“, bivol.bg, 30 юни 2011 г.
  6. „Емил Кюлев е „Мистър Икономика“ за 2002 г.“, mediapool.bg, 22 януари 2002 г.
  7. „Top Bulgarian money launderer shot dead in Sofia“, wikileaks.org.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за