Константин Константинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Константинов.

Константин Константинов
български писател и преводач
Портретна снимка на Константин Константинов. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Константин Константинов. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Константин Илиев Константинов
Починал
3 януари 1970 г. (79 г.)

Националност  България
Учил в Софийски университет
Работил в писател, преводач, съдия, адвокат, юрисконсулт
Литература
Псевдоним Душечка,[1] Полишинел, Polichinel, Бродяга, Semper Idem
Жанрове белетристика
Известни творби „Сърцето в картонената кутия“ (1933)
„Път през годините. Т. 1 – 3“ (1959 – 1966)
Константин Константинов в Общомедия

Константин Илиев Константинов (1890 – 1970) е български писател и преводач, автор на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на романа („Кръв“, 1933 г.). В историята на българската литература Константинов остава преди всичко с разказите си, в които най-добре се изявява пестеливият му точен стил, умелото структуриране на сюжета и тънкият усет към психологията на героите.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Константинов е роден в Сливен на 20 август 1890 г. Завършва Правния факултет (1911 г.) на Софийския университет. От ноември 1911 до април 1912 година специализира юридически науки в Париж[2], където се запознава и сприятелява със символиста Николай Лилиев. Константинов работи като съдия, адвокат, юрисконсулт.

Първите му литературни опити са от 1907 г. През 1908 година начеващият писател започва да публикува стихове и хумористична проза. Сътрудничи с вестник „Българан“, списание „Златорог“ „Наш живот“, „Листопад“. През 1914 г. издава сп. „Звено“ заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Превежда от френски език Екзюпери, Зола, Флобер, Ролан, както и стихове на Балмонт и Хайне. Превежда руска класика, а през 1922 година във „Вестник за жената“ печата едни от първите лирични преводи на Анна Ахматова, съпътствани с критически анализ[2].

В периода август-септември 1944 г. е директор на Радио „София“. В годините 1945 – 1947 завежда секция „Литература“ в Камарата за наука, изкуство и култура, председател е за година (1945 – 1946) на Съюза на българските писатели, а от 1946 оглавява Института за преводна литература. В периода 1959 – 1966 създава една от най-четените си творби – мемоарната книга „Път през годините“[2].

Пише под псевдонимите Душечка, Полишинел, Polichinel, Бродяга, Semper Idem.

През 2004 г. на негово име в Сливен е учредена националната литературна награда „Константин Константинов“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Портретна снимка, 1940 г.
Портретна снимка. Източник: ДА „Архиви“

Сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • „Към близкия“ (1920)
  • „Любов“ (1925)
  • „По земята“ (1930), (1938)
  • „Трета класа“ (1936)
  • „Ден по ден“ (1938)
  • „Седем часът заранта“ (1940)
  • „Птица над пожарищата“ (1946)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Пътеписи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нашата земя хубава“ (1940)

Мемоари[редактиране | редактиране на кода]

  • „Път през годините. Т. 1 – 3“ (1959 – 1966)
  • „Път през годините. Неиздадени спомени“ (С.: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011) ISBN 978-954-523-120-9

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Приказки за тебе“ (1924), (1933), (1959), (1972)
  • „Приказки на щурчето“ (1927), (1945)
  • „Босата команда“ (1929)
  • „Отбор юнаци“ (1933)
  • „Ехо-о-о“ (1938), (1946)
  • „Приключенията на котарака Мър-Мър“ (1945)
  • „Златната къщичка“ (1947)
  • „Малкият коминочистач“
  • „Мечката“

Други[редактиране | редактиране на кода]

Освен в изброените жанрове, Константин Константинов пише още очерци и есета.

Преводаческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Константинов владее френски и руски език. Някои от произведенията, които превежда, са:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Душкова, М. Memento vivere: Константин Константинов и неговите съвременници. Монография. Русе, Артцентрик, 2018, ISBN 978-619-90559-2-2
  • Душкова, М. Semper Idem: Поетика на късните разкази. Монография. Русе, Лени-Ан, 2012. ISBN 978-954-8190-96-1
  • Душкова, М. „Константин Константинов – хроника на непримиримостта (1944 – 1970)“. Сборник НРБ-литературата: история, понятия, подходи. Съст. Пламен Дойнов. Кн. 5. София, Изд. „Кралица Маб“, изд. „Силуети“, деп. Нова българистика, 2012, стр. 390 – 416, ISBN 978-954-533-121-3. Също: [1] в LiterNet.bg.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]