Георги Несторов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Несторов
български физик

Роден
Починал
15 август 2004 г. (91 г.)
Научна дейност
Област Физика
Техника
Област Радиотехника
Образование Технически университет във Виена
Работил в Българска академия на науките

Георги Тодоров Несторов е български геофизик и радиоинженер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Несторов е роден през 1913 г. в София. Син е на Тодор Георгиев Несторов, родом от Панагюрище, и Божана Тодорова Несторова, родом от Пловдив. Сестра му е съратничката на Петър Дънов – Весела Несторова, а дъщеря му е пианистката Теодора Несторова. Завършва Държавното средно техническо училище „Цар Борис III“ през 1932 година в София и след изпълняване на военна повинност през 30-те години на двадесети век събира средства, работейки като радио техник и строител, за да замине за Виена, Австрия (по това време част от Германия), където да следва в Техническия университет (Technische Hochschule – Wien) между 1941 г. и 1943 г.

Завръщайки се в България на края на Втората световна война работи като инженер в Българското народно радио, регистрирайки няколко патента и рационализации в радио техниката. Непосредствено след края на войната, той е на чело на екип от инженери които модернизират стария радио предавател в софийския квартал "Павлово" посредством редица рационализации. През 1946-1947 допринася за модернизацията на на радиопредавателя във Вакарел със съветски резервни части водеща до началото на експериментални излъчванииа от радиопредавател "София II". Той влиза в редовна експлоатация на 15 март 1948 година. Впоследствие Георги Несторов е главен инженер на радио предавателите във Вакарел, Стара Загора и Варна, както и на подобни инсталации в Югославия.

От 50-те години на 20 век насочва дейността си предимно в научното дело. Между 1954 г. и 1961 г. завежда секция в Научноизследователския институт по съобщенията. Избран е за старши научен сътрудник през 1961 г. и за член-кореспондент на Българската академия на науките през 1967 г., и академик на Международната академия по астронавтика (IAA) от 1968 г. От 1961 г. завежда секция „Физика на йоносферата“ в Геофизичния институт. През 80-те години на 20 век ръководи Геофизичния институт при БАН.

Сред главните му отличия са ордени Народен орден на труда – сребърен (1948 г.), Народен орден на труда – златен (1951 г.), Червено знаме на труда (1954 г.), Орден на изобретателя (1963 г.)

Публикува множество монографии, статии и книги, служи като главен редактор на списание „Природа“.

Умира през 2004 г.

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]