Стефан Балъкчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Балъкчиев
български индустриалец
Роден
1855 г.
Починал
14 май 1914 г. (59 г.)
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., манифестанти пред Фабричния склад на Балъкчиев във Варна.

Стефан Балъкчиев е виден български индустриалец, фабрикант, сладкар.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Балъкчиев е роден в 1855 година в Битоля, Османската империя, в семейството на железар, при когото Стефан учи. През 1885 г. семейството се премества в столицата на Княжеството София, където Стефан Балъкчиев открива железарска работилница. Жена му Анастасия Балъкчиева прави домашни сладки, които се продават по улиците от деца. В 1897 година Стефан напуска железарския бизнес и отваря сладкарска работилница в двора си.[1] Заминава за Виена и изкарва двегодишен курс по сладкарство.[2] В 1910 година отваря сладкарската фабрика „Малина“ на булевард „Сливница“.[3][4][5]

Умира на 14 май 1914 година. Бизнесът е поет от сина му Антон Балъкчиев.[1][3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Станева, Евелина. Алманах на българските индустриалци 1878-1947. София, Издателска къща „Христо Ботев“, 1995. с. 212.
  2. Драганов, Боян. Зад завесата на големите скандали, Том 1. Русе, Ахат, 2008.
  3. а б Анастасова, Анна. Сладкарството в Стара София // Сладкишница „Гаврош“. Архивиран от оригинала на 2015-05-22. Посетен на 22 май 2015.
  4. а б Михайлова, Тихомира. София си имала „цар на шоколада“ // Новинар, 24 юни 2011. Посетен на 22 май 2015.
  5. България 20 век. Алманах. София, Книгоиздателска къща „Труд“, „АБВ КООП 2000“, 1999. ISBN 954-528-146-4. с. 919.