Борис Зографов

Борис Зографов
	Борис Зографов
български журналист
Роден	6 януари 1891 г. Битоля, Османска империя
Починал	1957 г. (65 г.) София, Народна република България
Учил в	Софийски университет
Награди	„За заслуга“
Семейство
Баща	Стефан Зографов
Съпруга	Анастасия Ганчева
	Борис Зографов в Общомедия

Тази статия е за българския общественик. За българския резбар вижте Борис Зографов (резбар).

Борис Стефанов Зографов е български журналист и общественик, деец на Македонската патриотична организация и първи редактор на вестник „Македонска трибуна“.^[1]

Биография

Борис Зографов е роден на 6 януари 1891 година в Битоля, тогава в Османската империя, в семейството на учителя и революционер Стефан А. Зографов и учителката Фания Зографова, дъщеря на революционера поп Георче Апостолов. Баща му е църковен служител в Пелагонийската епархия, а майка му учителка в Битоля и Прилеп. Завършва българското основно училище в Скопие, след което Битолската българска класическа гимназия (1910). В 1911 година постъпва като студент по сравнителна литература и славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет.^[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година, още като студент, става доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в щаба на 4-та битолска дружина. Носител е на бронзов медал с корона.^[2] По време на Първата световна война е подпоручик в българската армия. Деен член на основаната в 1916 година от Александър Балабанов Студентска дружба „Бяло море“, като за известно време е и неин председател. През 1918 година завършва славянска филология в Софийския университет. В периода 1918 – 1919 година е учител в Луковит, а в 1919 - 1920 година е учител в Първа мъжка гимназия в София.^[3] Около 1923 година Борис Зографов е сътрудник художник на вестник „Зора“.^[4] От 1921 до 1926 година работи в Дирекцията на печата към Министерството на външните работи като редактор и аташе по френския печат. Пише във всекидневниците „Мир“, „Слово“, „Нови дни“, литературните издания „Развигор“, „Литературен глас“, „Литературен час“, списанията „Завети“, „Читалищен преглед“ и „Отец Паисий“, хумористичните издания „Българан“, „Нашенец“, „Щурец“. Член е на Съюза на българските журналисти, на Полско-българското дружество и на Комисията за борба с порнографската литература.^[1]

На 24 (6) юни 1922 година след дълго приятелство се жени за Анастасия Ганчева-Зографова, известна преводачка от полски и английски език.^[1]

Борис Зографов е препоръчан от Кръстьо Велянов на ЦК на МПО за главен редактор на вестник „Македонска трибуна“. Дотогава Зографов работи като редактор на „Устрем“ и в издателската къща на Министерство на външните работи на България. Член-учредител е на Македонския научен институт.^[5]

Заминава от София в края на декември 1926 година и пристига в Индианаполис на 5 януари 1927 година. Оформя дизайна на изданието и списва уводната статия в първия брой на вестника от 10 февруари 1927 година. ^[6] Борис Зографов се противопоставя на намесата на МПО в братоубийствените и фракционистките битки във ВМРО и подава оставка като редактор на Деветия конгрес на МПО в Йънгстаун през 1930 година. През Втората световна война илюстрира детското списание „Блок - Мила“, редактирано от Яна Язова и Никола Балабанов. Работи като редактор и на списание „Седмичен преглед“.

Директор на Българската телеграфна агенция до 1947 година, когато се пенсионира.^[1]

Умира на 23 февруари 1957 година в София.^[7]^[8]

В Централния държавен архив се пазят негови снимки, спомени и статии – ф. 683К, 3 описа, 383 а.е.^[9]

Книги

Бяло море: студентска дружба (съвместно с Анастасия Ганчева), (1920)
Народностния принцип и македонския въпрос: Реферат, четен през 1924 г. пред членовете на Соф. макед. младежки сговор (1924)
„Социалистическата и буржоазна нация и култура“
„Черквата и богомолците“
„Целите на македонската борба“
„Хуриетски дни – разкази за истински случки“
„Начало и развой на Дунавския въпрос“ (студия, 1946)
Българите в Америка (2016)

Статии

„Целта на македонската политическа организация в САЩ и Канада“
„България и Великобритания“
„Днешна България“
„100 години българско изкуство“
„Изкуство и публика“
„Изложба на П. Урумов“
„Сега само България“, публикувано във в-к „Вестник на вестниците“, бр. 132, София, 21 април 1941 г.
„Български училища в Америка. Издържат се изключително от нашата имиграция“, публикувано във в-к „Вестник на вестниците“, бр. 90 и 91, София, 24 май 1937 г.
„Македонци и българи“

Писма

"Драги г. Атанасов (писмо до Константин Попатанасов)" - писмо на Борис Зографов до секретаря на ген. Александър Протогеров и бивш малешевски и радовишки войвода на ВМРО - Константин Попатанасов, в което обсъжда състоянието на борбата на македонските българи и необходимостта от създаването на независима Македония.

Източници

История на „Македонска трибуна“ – биография на Борис Зографов Архив на оригинала от 2009-06-16 в Wayback Machine. ((en))

Родословие

Яне Найдов

Адамче Найдов
(1816 – 1882)

Стефан Зографов
(1855 – преди 1922)

Фания Зографова
(1861 – 1924)

Драган Зографов
(1884 – ?)

Александър
Зографов

Виктория
Поппандова

Борис Зографов
(1891 – 1957)

Анастасия Ганчева
(1894 – ?)

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Пенчева, Румяна. Анастасия и Борис Зографови - хроника на един живот // Изкуство и наука, 12 март 2021 г. Архивиран от оригинала на 2022-08-22. Посетен на 22 август 2022 г.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 271.
↑ ЦДА, личен фонд 683 Борис Зографов, опис.2, а.е.1, л. 1.
↑ Цвета Трифонова, „Данаил Крапчев и в. „Зора“. Незабравимото“
↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
↑ Митев, Трендафил, „Трибуна на македонските българи в новия свят /80 години от създаването на в. “Македонска трибуна““, списание „Македонски преглед“, 2007, кн.2.
↑ ЦДА, ф. 689К, опис 2, а.е. 2, л.9
↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 299.
↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 342.

---

→

Главен редактор на „Македонска трибуна“
(1927 – 1930)

→

Асен Аврамов

[Изкуство_и_наука-1] а ^б ^в ^г ^д Пенчева, Румяна. Анастасия и Борис Зографови - хроника на един живот // Изкуство и наука, 12 март 2021 г. Архивиран от оригинала на 2022-08-22. Посетен на 22 август 2022 г.

[2] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 271.

[3] ЦДА, личен фонд 683 Борис Зографов, опис.2, а.е.1, л. 1.

[4] Цвета Трифонова, „Данаил Крапчев и в. „Зора“. Незабравимото“

[5] Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.

[6] Митев, Трендафил, „Трибуна на македонските българи в новия свят /80 години от създаването на в. “Македонска трибуна““, списание „Македонски преглед“, 2007, кн.2.

[7] ЦДА, ф. 689К, опис 2, а.е. 2, л.9

[8] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 299.

[9] Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 342.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]