Борис Зографов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за българския общественик. За българския резбар вижте Борис Зографов (резбар).

Борис Зографов
български журналист
Boris Zografov.jpg
Роден
Починал
1957 г. (65 г.)

Учил вСофийски университет
Семейство
БащаСтефан Зографов
Борис Зографов в Общомедия
Кръщелното на Борис Зографов

Борис Стефанов Зографов е български журналист и общественик, деец на Македонската патриотична организация и първи редактор на вестник „Македонска трибуна“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Зографов е роден на 6 януари 1891 година в Битоля, тогава в Османската империя, в семейството на учителя и революционер Стефан А. Зографов и учителката Фания Зографова, дъщеря на революционера поп Георче Апостолов. Баща му е църковен служител в Пелагонийската епархия, а майка му учителка в Битоля и Прилеп. Завършва българското основно училище в Скопие, след което Битолската българска класическа гимназия (1910). В 1911 година постъпва като студент по сравнителна литература и славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година, още като студент, става доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в щаба на 4-та битолска дружина. Носител е на бронзов медал с корона.[2] По време на Първата световна война е подпоручик в българската армия. Деен член на основаната в 1916 година от Александър Балабанов Студентска дружба „Бяло море“, като за известно време е и неин председател. През 1918 година завършва славянска филология в Софийския университет. В периода 1918 – 1919 година е учител в Луковит, а в 1919 - 1920 година е учител в Първа мъжка гимназия в София.[3] Около 1923 година Борис Зографов е сътрудник художник на вестник „Зора“.[4] От 1921 до 1926 година работи в Дирекцията на печата към Министерството на външните работи като редактор и аташе по френския печат. Пише във всекидневниците „Мир“, „Слово“, „Нови дни“, литературните издания „Развигор“, „Литературен глас“, „Литературен час“, списанията „Завети“, „Читалищен преглед“ и „Отец Паисий“, хумористичните издания „Българан“, „Нашенец“, „Щурец“. Член е на Съюза на българските журналисти, на Полско-българското дружество и на Комисията за борба с порнографската литература.[1]

На 24 (6) юни 1922 година след дълго приятелство се жени за Анастасия Ганчева-Зографова, известна преводачка от полски и английски език.[1]

Борис Зографов е препоръчан от Кръстьо Велянов на ЦК на МПО за главен редактор на вестник „Македонска трибуна“. Дотогава Зографов работи като редактор на „Устрем“ и в издателската къща на Министерство на външните работи на България. Член-учредител е на Македонския научен институт.[5]

Заминава от София в края на декември 1926 година и пристига в Индианаполис на 5 януари 1927 година. Оформя дизайна на изданието и списва уводната статия в първия брой на вестника от 10 февруари 1927 година. [6] Борис Зографов се противопоставя на намесата на МПО в братоубийствените и фракционистките битки във ВМРО и подава оставка като редактор на Деветия конгрес на МПО в Йънгстаун през 1930 година. През Втората световна война илюстрира детското списание „Блок - Мила“, редактирано от Яна Язова и Никола Балабанов. Работи като редактор и на списание „Седмичен преглед“.

Директор на Българската телеграфна агенция до 1947 година, когато се пенсионира.[1]

Умира на 23 февруари 1957 година в София.[7]

В Централния държавен архив се пазят негови снимки, спомени и статии – ф. 683К, 3 описа, 383 а.е.[8]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Статии[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Яне Найдов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Адамче Найдов
(1816 – 1882)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Зографов
(1855 – ? - преди 1922)
 
Фания Зографова
(1861 – 1924)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Драган Зографов
(1884 – ?)
 
Александър
Зографов
 
Виктория
Поппандова
 
Борис Зографов
(1891 – 1957)
 
Анастасия Ганчева
(1894 – ?)
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Пенчева, Румяна. Анастасия и Борис Зографови - хроника на един живот. // Изкуство и наука, 12 март 2021 г. Посетен на 22 август 2022 г.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 271.
  3. ЦДА, личен фонд 683 Борис Зографов, опис.2, а.е.1, л. 1.
  4. Цвета Трифонова, „Данаил Крапчев и в. „Зора“. Незабравимото“
  5. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  6. Митев, Трендафил, „Трибуна на македонските българи в новия свят /80 години от създаването на в. “Македонска трибуна““, списание „Македонски преглед“, 2007, кн.2.
  7. ЦДА, ф. 689К, опис 2, а.е. 2, л.9
  8. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 342.
--- Главен редактор на „Македонска трибуна“
(1927 – 1930)
Асен Аврамов