Адамче Найдов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Адамче Найдов
български зограф
Роден
Починал
1882 г. (66 г.)
Адамче Найдов в Общомедия
„Влизане в Йерусалим“, икона на Адамче Найдов
„Св. св. Кирил и Методий“, икона на Адамче Найдов

Адамче Найдов Янов (Йованов), известен като Адамче Зограф (Зуграо), е български възрожденски майстор зограф от XIX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1816 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.[1] Учи при Николай Михайлов, когото придружава при работата му в Белград.[2][3] При Михайлов работи около 5-6 години. Рисува в родния си град и се проявява като опитен художник. С него рисува и синът му Стефан Зографов, а по-късно и братът на жена му Иван Будимов.[1]

Дело на Адамче Зограф са няколко икони в прилепската църква „Благовещение Богородично“. На иконата на Свети Мина на кон има надпис: „Адамче Н. Живописецъ Прилѣпчанецъ. Мойсо и Петрушъ А. хад. Иліевы; Христо и Димитріѧ Тасевы, клисари. Приложиха 1874“. Иконата на Света Неделя е с подпис „Адамче Живописецъ 1870“. Иконата на притчата за петте девици е подписана „Адамче Живописецъ 1879“.[1] Иконата на Света Богородица, Христос и други светци е от 1879 г., на Свети Сава от 1873 г., на Света Параскева от 1867 г., а на Свети Илия е недатирана.

Рисува и за Варошкия манастир „Свети Архангел Михаил“ в Прилеп.[1]

Иконите в „Свети Йоан Кръстител“ във вранското село Първонек са близки до стила на Адамче Живописец.[4]

В стила си Адамче Зограф и ученикът му Иван Будимов се придържат към традициите на Дебърската художествена школа и имитират Дичо Зограф. Влиянието на дебърските майстори се вижда в изписването по иконите на цели детайли, характерни за резбарските работи.[5] Според Асен Василиев Адамче Найдов „постига добри цветни съчетания и стилизиране на формата въпреки твърдостта ѝ, получена от силното степенуване на светлосянката и подчертаване със смел и чист контур. Тази връзка между графичност, светлосянка и колорит дава на работите му вид на майсторски постигнати творби. Техническото изпълнение е на голяма висота.“[1]

Адамче Зограф взима дейно участие в българските църковни и революционни борби в Прилеп и се ползва с уважение сред съгражданите си. Умира в 1882 година.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
Адамче Найдов
(1816 — 1882)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Зографов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Драган Зографов
(1884 — ?)
 
 
 
Борис Зографов
(1891 — 1957)
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 283.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 282.
  3. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 359 - 360. Посетен на 8 април 2014 г.
  4. Храм св. Јована Крститеља. // Епархија Врањска. Посетен на 20 декември 2017.
  5. Ангелески, Златко, Протоереј. Јован Атанасов - Прилепчанин. // Old Prilep. Посетен на 21 юни 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония