Направо към съдържанието

Адамче Найдов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Адамче Найдов
български зограф
Роден
1816 г.
Починал
1882 г. (66 г.)
Семейство
ДецаСтефан Зографов
Адамче Найдов в Общомедия

Адамче Янов (Янев, Йованов) Найдов, известен като Адамче Зограф (Зуграо), е български възрожденски майстор зограф от XIX век.[1][2]

„Свети Георги на кон“, яйчена темпера върху дървена основа, 90х60 cm, 70-те години на XIX век
„Влизане в Йерусалим“, икона на Адамче Найдов
„Св. св. Кирил и Методий“, икона на Адамче Найдов

Роден е в 1816 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония[1] в семейството на зографа Яне.[2] Учи при Николай Михайлов, когото придружава при работата му в Белград.[3][4] При Михайлов работи около 5-6 години. Рисува в родния си град и се проявява като опитен художник. С него рисува и синът му Стефан Зографов, а по-късно и братът на жена му Иван Будимов.[1]

Дело на Адамче Зограф са няколко икони в прилепската църква „Благовещение Богородично“. На иконата на Свети Мина на кон има надпис: „Адамче Н. Живописецъ Прилѣпчанецъ. Мойсо и Петрушъ А. хад. Иліевы; Христо и Димитріѧ Тасевы, клисари. Приложиха 1874“. Иконата на Света Неделя е с подпис „Адамче Живописецъ 1870“. Иконата на притчата за петте девици е подписана „Адамче Живописецъ 1879“.[1] Иконата на Света Богородица, Христос и други светци е от 1879 г., на Свети Сава от 1873 г., на Света Параскева от 1867 г., а на Свети Илия е недатирана.

Рисува и за Варошкия манастир „Свети Архангел Михаил“ в Прилеп.[1]

Иконите в „Свети Йоан Кръстител“ във вранското село Първонек са близки до стила на Адамче Живописец.[5]

В стила си Адамче Зограф и ученикът му Иван Будимов се придържат към традициите на Дебърската художествена школа и имитират Дичо Зограф. Влиянието на дебърските майстори се вижда в изписването по иконите на цели детайли, характерни за резбарските работи.[6] Според Асен Василиев Адамче Найдов „постига добри цветни съчетания и стилизиране на формата въпреки твърдостта ѝ, получена от силното степенуване на светлосянката и подчертаване със смел и чист контур. Тази връзка между графичност, светлосянка и колорит дава на работите му вид на майсторски постигнати творби. Техническото изпълнение е на голяма висота.“[1]

Адамче Зограф взима дейно участие в българските църковни и революционни борби в Прилеп и се ползва с уважение сред съгражданите си. Умира в 1882 година.[1]

 
 
 
 
 
 
Яне Найдов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Адамче Найдов
(1816 – 1882)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Зографов
(1855 – преди 1922)
 
Фания Зографова
(1861 – 1924)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Драган Зографов
(1884 – ?)
 
Александър
Зографов
 
Виктория
Поппандова
 
Борис Зографов
(1891 – 1957)
 
Анастасия Ганчева
(1894 – ?)
 
  1. а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 283.
  2. а б Пенчева, Румяна. Анастасия и Борис Зографови - хроника на един живот // Изкуство и наука, 12 март 2021 г. Архивиран от оригинала на 2022-08-22. Посетен на 22 август 2022 г.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 282.
  4. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 359 - 360. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
  5. Храм св. Јована Крститеља // Епархија Врањска. Посетен на 20 декември 2017.[неработеща препратка]
  6. Ангелески, Златко, Протоереј. Јован Атанасов - Прилепчанин // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2016-06-20. Посетен на 30 декември 2021 г.