Направо към съдържанието

Димитър Димитровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Димитровски
Димитар Димитровски
журналист от Република Македония
Роден
1922 г.
Починал
1 май 2015 г. (93 г.)

Учил вСофийски университет

Димитър Димитровски-Такец (на македонска литературна норма: Димитар Димитровски - Такец) е журналист, писател и художник от Република Македония.[1]

Роден е в 1922 година в град Битоля, тогава в Кралството на сърби, хървати и словенци. Получава основно и гимназиално образование в родния си град. Учи право в Софийския и Белградския университет. Работи като юрисконсулт, селски учител и новинар - в продължение на 30 години е битолски дописник на вестник „Нова Македония“.[1] В „Битолски Весник“ поддържа рубриката „Хора, събития и живот“ от юни 1995 година до април 1999 година. След това пише за Битоля в електронните медии.[2]

Същевременно се изявява като художник, поет и музикант. Също така изследва историята на Битоля през Първата световна война, събира материали за Братя Манаки, за Мустафа Кемал, за Рихард Вагнер и Димитриос Лалас. Има 16 самостоятелни изложби на акварели, рисунки, пастел и масло. Като музикант е автор на 20 композиции, сред които „Битола сакан мой град“, „Ей Пелистере гулабе мой“, „Жетварска серенада“, „Семакедонско исконско оро“ и хумористични народни песни: „Болен дедо“, „По либе во Битола“ и „Манако“. Същевременно е автор и на няколко стихосбирки.[1] Член е на Дружеството за наука и изкуство - Битоля от 1976 година. Член е и на Дружеството на художниците - Битоля.[2]

Носител е на Големия плакет на Битоля 1944-1969, награда за новинарство „Кръсте П. Мисирков“, награда за изкуство „4-ти ноември“ в 1970 година, медал на труда.[2]

Умира на 1 май 2015 година.[3]

  • „Милтон Манаки“ (1976)[2]
  1. а б в Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 65. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
  2. а б в г Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 66. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
  3. Почина новинарот Димитар Димитровски ­- Такец // Република, 1 май 2015. Архивиран от оригинала на 2018-12-01. Посетен на 30 ноември 2018.