Алкивиад Диаманди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алкивиад Диаманди
Alcibiadi Diamandi,
арумънски политик
Роден
Починал
9 юли 1948 г. (54 г.)

Алкивиад Диаманди (на арумънски: Alcibiadi Diamandi; на румънски: Alcibiade Diamandi; на гръцки: Αλκιβιάδης Διαμάντης) е арумънски политик от Гърция. По време на Първата световна война Диаманди участва в опита за установяване на влашка автономия в Пинд, а по време на окупацията на Гърция през Втората световна война основава колаборационистката проиталианска организация Римски легион, която има същата цел.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 август 1893 г.[1] в пиндското влашко село Самарина в семейството на богати търговци от влашки произход. Завършва основно румънско училище в Самарина и се записва в гръцки лицей в Солун. През 1912 г. заминава за Румъния, където завършва Търговската академия в Букурещ. През 1916 г. е доброволец в румънската армия по време на Първата световна война.

Опит за влашка автономия в 1917 г.[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно като румънски пратеник се озовава в Албания, по време на войната между Австро-Унгария, Италия и Франция. По време на кратката окупация от Италия на Янина и влашките селища в Пинд е в родната си Самарина и е част от седемчленния комитет разпращал различни декларации до различни страни с цел търсене на италианска, румънски и друга подкрепа за евентуална влашка автономия.[2] Усилията на Диаманди не срещат подкрепа нито от Италия, нито от Румъния, италианските войски се изтеглят, а Диаманди се установява в Саранда. От там заминава за Рим. Включва се във фашисткото движение на Бенито Мусолини. Успява да си издейства паспорт от румънската легация и пътува за Гърция. Според гръцкия автор Ставрос Антeмидис Диаманди е помилван от гръцките власти през 1927 г.

Римски легион[редактиране | редактиране на кода]

Пристига в Атина като вицепрезидент на Националната петролна компания на Румъния.[3] Занивама се също така и с внос на дървен материал от Румъния и други бизнес начинания. Пътува често до Родос, който е италиански, и привлича вниманието на гръцкото контраразузнаване, което подозира, че е румънски агент. По време на диктатурата на Йоанис Метаксас е издадена заповед за експулсирането му, но той успява да го избегне поради приятелските си отношения с министъра на обществената сигурност Константинос Маниадакис[4]

След началото на инвазията на Италия в Гърция през октомври 1940 г. Диаманди се намира в Коница на албанско-гръцката граница. Италианците му предлагат офицерски чин и той работи като преводач и асистент на началника на щаба генерал Алфредо Гуцони. След първоначалните неуспехи на италианците Диаманди се оттегля в Тирана и навлиза отново в Гърция след 5 месеца заедно с италианската армия през пролетта на 1941 година.

Създава колаборационистката влашка организация Римски легион, подкрепян от живеещия в Лариса адвокат Никола Матуси и Васил Рапотика.[5]

Манифест[редактиране | редактиране на кода]

На 1 март 1942 г. Диаманди публикува в местни вестници обширен манифест, който е публикуван отново от Ахилеас Антемидис през 1997 г. в книтата му „Гръцките власи“. Манифестът е подписан от водещи арумънски интелектуалци като:

  • адвоката Никола Матуси
  • проф. Димас Тютрас
  • адвоката Василакис Георгиос
  • з-л Франгос Георгиос
  • учителя А. Бека
  • търговеца Гаки Папас
  • д-р Никос Мицибуна
  • проф. Димитриос Хаджигогу
  • адвоката А. Калометрос
  • инженера Нико Телейонис
  • Василис Цьодзьос
  • проф. Коста Николеску
  • проф. Толи Паста
  • Димимтриос Тахас
  • проф. Стефанос Коциос
  • Проф. Г. Контоинани
  • д-р Калоера
  • проф. Толи Хаджи
  • Йоанис Мердзос от Невеска, чийто син Николаос Мердзос е известен прогръцки настроен влашки автор в Гърция
  • Перикли Папас
  • проф. Виргилиу Баламаче, роднина на Ник Баламаче, секретар на Фрашеротското общество в САЩ
  • инж. С. Пелекис
  • К. Питули
  • адвокат Толи Хадзис
  • Дим. Барба

Двама власи от Албания и България Василис Вартолис и родения в Самарина Зику Арая също одробряват манифеста. В Румъния той е подписан от родения в Бер Георге Мурну, професор в Букурещкия университет.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

По време на втората година на италианска окупация действията на гръцката съпротива се засилват и през юни 1942 година Диаманди заминава или е извикан обратно в Румъния.

След войната е арестуван на 21 февруари 1948 г. Умира на 9 юли 1948 г. в полицейското управление в Букурещ.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Evangelos Averof-Tositsas, Η πολιτική πλευρά του κουτσοβλαχικού ζητήματος ["The political aspects of the Aromanian question"], Trikala reprint 1992 (1st edition Athens 1948), p. 94
  • Stauros A. Papagiannis, Τα παιδιά της λύκαινας. Οι ‘επίγονοι’ της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά την διάρκεια της Κατοχής 1941-1944 ["Wolf children. The ‘descendants’ of the 5th Roman Legion during the occupation 1941-1944"], Athens, 1998
  • Anthemidis, Axilleas, The Vlachs of Greece. Thessaloniki: Malliaris 1998 (Greek).
  • Tim Salmon, Unwritten Places, Athens Lycabettus Press, 1995 (see p. 149 and 215)
  • T. J. Winnifrith, The Vlachs: The History of a Balkan People, Palgrave Macmillan, 1987
  • Kahl, Thede, Ethnizität und räumliche Verteilung der Aromunen in Südosteuropa, Münstersche geographische Arbeiten, 43, Münster 1999. ISBN 3-9803935-7-7 (see pp. 55–56 on Diamandi)
  • Koliopoulos, John, Greece: The Modern Sequel, Hurst 2001
  • Herakles & the Swastika: Greek Volunteers in the German Police, Army and & SS 1943-1945, New York 2000

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Andreiovici, Mihaela. Victimele terorii comuniste. Arestaţi, torturaţi, întemniţaţi, ucişi. Vol. 3: Dicţionar D-E. Editura Maşina de scris, 2002. с. 73. Посетен на 20 август 2015.
  2. Lascu, Stoica. Evenimentele din iulie-august 1917 în regiunea Munţilor Pind – încercare de creare a unei statalităţi a aromânilor. documente inedite şi mărturii. studiu istoriografic şi arhivistic. // Revista Romana de Studii Eurasiatice Anul III (1-2). 2007. с. 93. Посетен на 16 август 2015.
  3. Κολτσίδας, Αντώνης Μιχ. Οι Κουτσόβλαχοι (Εθνογραφική και λαογραφική μελέτη). 1976. σ. 115.
  4. Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. σ. 196 - 198.
  5. Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. σ. 107 - 112.
     Портал „Македония“         Портал „Македония