Никола Вардев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Вардев
български книжар и революционер

Роден
февруари 1834 г.
Починал
септември 1915 г. (81 г.)

Хаджи Никола Стефанов Вардев, известен и като Варцев, Вардето, е български общественик, книжар, дарител и революционер, видна фигура на Българското възраждане в София, Източна Македония и Централна Западна България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Табаков и Никола Вардев

Вардев е роден в 1834 година в разложкото село Якоруда, тогава в Османската империя. Учи в якорудското килийно училище на поп Стойко Грашкин. Първо е овчар, после става търговец катранджия продавал и детски играчки, занаятчийски стоки и прочутете накити от Банско. Обикаля най-вече в Софийско и Орханийско (днес Ботевградско). Привлича за съдружник своя сродник, съученик и другар от овчарските години Стоян Табаков. Банските майстори на накити ги канят заедно с тях да посетят Божи гроб и през 1864 година те стават хаджии. Около 1864 – 1865 година заедно с хаджи Стоян Неделчев Табаков откриват на Златарската чаршия (днешната улица „Сердика“) първата книжарница в София. Единият продава в книжартицата, а другият обикаля и снабдява с просветната стока села и градове. Книжарницата доставя български книги и учебници на училищата в Софийско и Източна Македония.

Книжарите са близки хора на Софийския революционен комитет основан от Васил Левски в 1870 година, те се познават с него и са негова връзка в софийско и на юг. Вършат комитетска работа. Участват и в национално-освободителното и в просветното движение, разнасят книги, карти и учебни пособия в цялата област от Орхание и Трън до Разлог и Кюстендил, държат връзка с всички учители и по-будни хора. Развиват просветителска дейност държат речи в църквите и на събрания в училищата, в ханове и кръчми учат на бунтовни песни. В двойните дъна на съндъците с книги са скрите революционна литератира и вестниците на българската борческа емиграция. Те наставляват, насърчават и повдигат съзнанието и духа на населението.

В 1877 г. година по подозрение за революционна дейност и съдействие на освободителните руски войски турците правят обиск в книжарницата на Вардев и Табаков. Те са арестувани за разпространение на съставения от Вардев сборник-песнопойка „Народни песни“ с патриотични текстове, сред които забранената песен на Добри Чинтулов „Вятър ечи, Балкан стене“. За тази брошура книжарите са осъдени на смърт. Никола Вардев не е обесен, тъй като поради болест и с подкупи екзекуцията му се отлага до идването на руските освободителни войски.

Според други свидетелства, при обиска на дюкяна им били открити още "История на хайдут Сидеря и на неговият бивол Голя" от Н. Козлев, 1876 г., "Поевропейчване на турчина"- комедия, издадена през 1876 г. в Браила от Д. Паничков, книгата "За славянското произхождение на дунавските българи, изследование от Д. Иловайски" (превод от руски), 1875 г. и др. След Освобождението, през 1892 г. излиза "Народна песнопойка, която съдържа 290 разни песни. Събрал и наредил Ст. Н. Вардев" [1], като на корицата е посочено "второ преработено издание". Първото издание засега не е открито. [2] Една друга емблематична книга, която книжарницата на Никола Вардев издава и разпространява, по-късно, е "Поучително евангелие: За сичките недели от годината, за господските и богородични празници и за големите святии", 1881 г., т.нар. „Неделник“/„Софроние“ на Софроний Врачански (Първото издание на Софронието излиза през 1806 г.).

След Освобождението на Княжеството се опитва още в 1878 г. да открие първата печатница в града, след това е съдебен заседател, апелативен съдия и адвокат в столицата София. Вълнува се от съдбата на останалия под турска власт Разлог. В 1914 година завещава на училището в родното си село Якоруда 3000 златни лева за подпомагане на бедни ученици.[3][2][4].


На негово име от признателните граждани с решение на общинския съвет днес е наречена улица „Хаджи Никола Вардев“ в Якоруда. Негов потомък е политикът от НДСВ Борис Вардев.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Каталог на Национална библиотека Св. св. Кирил и Методий [1]
  2. а б Тахов, Георги. Двамата с кожената чанта. – В: "Възрожденски книжари", София, 1980, стр.177-181.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 134.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.101.
     Портал „Македония“         Портал „Македония