Иван Буров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Буров
български банкер

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България
Семейство
Баща Димитър Буров

Иван Димитров Буров е български банкер, един от водещите финансисти в страната през първата половина на 20 век.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Иван Буров е роден като първи син на 14 май (2 май стар стил) 1873 година в Горна Оряховица[1] в семейството на видния търговец Димитър Буров и неговата съпруга Кинка Поптодорова. Негов по-малък брат е известният български политик и дипломат Атанас Буров. Той е потомък по бащина линия и на изтъкнатия възрожденски род Михайловски от Елена, чийто най-ярък представител е Иларион Макариополски, чичо на баща му. Близък родственик, братовчед на баща му, е изтъкнатият български писател и общественик Стоян Михайловски. [2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва търговска академия във Виена, след което работи в клона на Креди Лионе в Марсилия. Владее свободно немски, френски, руски и английски. След завръщането си в България се установява в Свищов, където работи в Българска търговска банка.[2]

През 1900 г. се премества в Русе, където развива широка финансова и стопанско-управленска дейност[2], a през 1909 година се премества в София и става член на Управителния съвет на Българската търговска банка.[3]

Воюва като офицер в Балканските войни и в Първата световна война. През 1917 г. е изтеглен от фронта и е назначен за специалист стопановед в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Пътува често до Берлин и столиците на държавите от Централните сили, подготвя сделки и сключва стопански договори, участва в състава на българската делегация в Брест-Литовск. След войната се установява окончателно в София.[2]

С помощта на сътрудниците си – минни инженери и стопански специалисти, превръща Акционерното дружество „Бъдеще" във водещо минно предприятие, което допринася за разкриване на подземните богатства на България и внася редица подобрения на труда при подземни условия. Като опитен финансист 30 години е председател на управителния съвет на Българска търговска банка, реорганизира фамилната фирма от събирателно дружество в по-удобната акционерна форма, като създава „Банка Д. А. Буров & С-ие. Акционерно дружество". Заявява силно присъствие в първото застрахователно дружество „България", което през 1931 г. прераства в Акционерно дружество „България—презастрахователно".[2]

Иван Буров е акционер в редица фирми. С участието си в техните управителни тела съдейства за развитието на различни промишлени отрасли: производство на цимент – АД „Гранитоид"; добив на електроенергия – АД „Адрее" и АД „Орион"; тютюнева промишленост – Консорциум за тютюн – София, и Съединени тютюневи фабрики – Плевен; мелничарство – АД „Червен бряг", АД „Гиран" и АД „Нови пазар"; текстилна промишленост – АД „Свети Георги" – Трявна; керамична индустрия – АД „Труд" – Русе, и АД „Работник" – София; производство на машини – АД „Е. Мюлхаупт & С-ие" – Русе; вестникарство и печатарство – АД „Стопанско развитие" – София, и АД „Мир"; производство на спирт – АД „Янтра" – Горна Оряховица; Книжно-мукавена фабрика – Княжево; Семепроизводителна станция „Д.А. Буров & С-ие" – Горна Оряховица, и семейното предприятие със значителен принос в развитието на кредита, търговията и земеделието.[2]

Повече от 20 години е председател на Съюза на българските индустриалци и участва в ръководството на Съюза на акционерните дружества.[4][2]

Полага грижи за в. „Мир" и допринася за превръщането му в един от най-добре списваните вестници.[2]

Научните интереси на Ив. Буров обхващат широк кръг въпроси. Литературата, която го интересува, си изписва и чете в оригинал. Има специални интереси към археологическата наука и нумизматиката. Става един от основателите и член е на Българския археологически институт. Основава към института фонд за развитие на археологическата наука и за археологически проучвания. Създава ценна и с научна стойност нумизматична сбирка.[2][1]

Иван Буров умира на 9 декември 1939 година в София. В деня на погребението му вместо венци Българската търговска банка и групата „България" внасят съответно по 30000 и 20000 лева в основания от него фонд към Археологическия институт.[2]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за Иванка (Жана) Алексиева, дъщеря на големия български лекар д-р Алекси Христов и сестра на проф.д-р Владимир Алексиев.[5] Има 6 деца – трима сина и три дъщери, сред които най-известни са: художничката Тодорка Бурова (1902 – 1985), минния инженер Димитър Иванов Буров (1904 – 1985)[6] и Радка Иванова Мусева (1912 – ?)[7].

Семейната къща на Жана и Иван Бурови е една от най-представителните сгради в Русе, известна като двореца на Буров. След 1944 г. домът е конфискуван и дълги години е Пионерски дворец, носещ името на русенския комунистически функционер Иван Димитров. [5] Синът му Димитър Буров е съден през 1953 година в т.нар. Буров процес и получава смъртна присъда, заменена по-късно с продължителен затвор.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Иванов, Мартин и др. Бизнес елитите на България: 1912-1947, 1989-2005. София, Изток-Запад, 2009. ISBN 978-954-321-310-9. с. 95.
  2. а б в г д е ж з и к Жоро Цветков, „Атанас Буров. Живот за България“, изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954430164Х, с. 16 – 17
  3. За Атанас Буров. Биография. // burov.org. Фондация „Атанас Буров“, 2012. Посетен на 22 ноември 2012.
  4. Иванов, Мартин. Митът за изедника богаташ. // forbesbulgaria.bg. Атика Медия България, 2011. Посетен на 22 ноември 2012.
  5. а б Иван Буров – портрет на банкера. Посетен на 24.04.2014
  6. Geni: Димитър Иванов Буров. Посетен на 24.04.2014
  7. Geni: Радка Иванова Мусева. Посетен на 24.04.2014
  8. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 289.