Чек

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Чекът е ценна книга, с която едно лице (издател), безусловно нарежда на друго лице (платец) да изплати определената в чека парична сума. Използването на чека като начин за разплащане започва още през 15 век в Италия, а най-масово е използван с икономическата си функция на платежно средство през 19 век. Чекът е от категорията на едностранните, абстрактни сделки. За издаването му не е нужно да има основание или да е постигнато някакво съгласие между издателя и платеца (изисква се единствено издателят да има покритие при платеца, който обикновено е банка). Използват се два вида чекове:

  • пресечен е чек, върху който са нанесени 2 успоредни линии:
    • общ пресечен е, когато между двете линии няма написан текст или има обозначението „банка“,
    • специален пресечен е чекът, на който между двете успоредни линии е изписано и името на банката платец;
  • чек за минаване по сметка е чек, който отговаря на изискванията за обикновен чек, но изплащането му в брой е забранено и платецът може да изплати сумата само като я прехвърли по посочената сметка.

Издаване и продажба на чек: Поименните чекове се издават, като се посочва издателят, в чия полза се издава, стойността на чека, дата, място на издаване, име и подпис(и) на издателя. Пътническите чекове се продават, като стойността е предварително определена (обикновено от 5, 10, 20, 50, 100 или 200 единици) и се полага единствено първи подпис.

Страни по чека са: издател, поемател и платец. (Евентуални страни биха били и джирантът, джиратарят и авалистът, ако се добави сделката джиро на обратната страна на чека).

Всеки може да бъде издател, стига да е дееспособен. Платецът е само банка. Не може издателят да е платец, освен ако един клон на банка не издаде чек срещу друг клон. Може поемателят да е издател в случай, че се „тегли“ чек в собствена полза.

Давност – обратните искове на приносителя срещу джирантите, издателя и поръчителите по чека се погасяват с шестмесечна давност от деня на предявяването или от деня на изтичане на срока за предявяване. Обратните искове на джиранта срещу всички отговорни към него лица се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който е платил чека, или от деня, когато срещу него е предявен иск. Ако чекът е на приносител, се прехвърля с предаване – транслативна сделка с реален елемент. Чекът на приносител може да се джиросва, като джирантът отговаря за задълженията. Ако чекът е поименен, се прехвърля с цесия.

Чекът е формална сделка. За неговото извършване ТЗ изисква писмена форма. Изискването е за действителността, а не за доказването му. Нещо повече. В закона са определени минималните реквизити, които трябва да съдържа, за да бъде действителен. Той следва да съдържа:

    • Наименованието "чек" в текста на документа на езика, на който е написан (на
    • аименованието може да е и като заглавие на документа);
    • Безусловно нареждане да се плати определена парична сума;
    • Името на лицето, което трябва да плати (платеца или издателя)
    • Името на банката-платец;
    • Дата и място на издаването;
    • Място на плащането;
    • Подпис на издателя;
    • Името на чекодържателя, ако чекът е поименен (чл. 539 от ТЗ).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]