Лихварство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Лихварството е вид дейност, която може да бъде търговска дейност или такава по занятие, осигуряваща пари от един субект (кредитор) на друг (длъжник) срещу цена наречена сконто, включваща в себе си разходите по предоставяне на главницата, "цената на услугата" и печалбата от дейността, които общо се калкулират в лихвата (виж и висока лихва, проста лихва и сложна лихва).

Същност[редактиране | edit source]

Монотеистичните религии (юдаизъм, християнство и ислям) заклеймяват заемането на парични средства срещу лихва. По причина, че през средновековието тези правоотношения се регулират от религиозното право, лихварство не се допускало и често изниквал остър недостиг на заемни средства. В тези случаи религиозните власти съзнателно си затваряли очите когато паството им заема пари от друговерци, поради липсата на друга алтернатива. Като "основен източник" на заемни парични средства се ползвали евреите, които били и основно религиозно малцинство разпръснато между християни и мюсюлмани. Дискриминационните закони през средновековието срещу евреите по отношение на достъпа им до определени професии и икономически дейности от една страна, в съчетание с юдейското разбиране (като изключение от правилото), че забраната за лихварство не важи при сделките с неевреи, извеждат евреите в лихвари по занятие и/или по принуда. По този начин при настъпването на икономически и финансови кризи, последвани от социални такива, евреите с тяхната религия (фарисейска или двулична) ставали периодично прицел на организирано или не религиозно насилие, независимо от причините за настъпването на тази кризи (обективни или спекулативни). Това положение макар и религиозно укоримо, било търпяно и допускано съвсем съзнателно от властите де факто, понеже от една страна религията категорично забранявала лихварството между едноверци християни и мюсюлмани, а от друга при недостиг на финансов ресурс нямало друг начин за набиране на такива средства в нужда. Често и самите владетели вземали заеми срещу лихва. В тези случаи евреите били удобния грешник, а при невъзможност за обслужване на лихвата по кредита - задължителния виновник. Ето защо, този съзнателно търпян и допускан финансово-порочен кръг, допълнително задълбочавал през средновековието предразсъдъците и дискриминационното отношение към евреите изразяващо се в т.нар. антиюдаизъм. Естествено това отношение към евреите от страна на християните и мюсюлманите имало антична подложка свързана с еврейската религия и даването на лепта за "издръжката" на Йерусалимския храм.

В ново време, след т.нар. революционни промени след френската революция, стария ред бил зачеркнат и "еврейският занаят" бил институционализиран посредством банките.

Терминология[редактиране | edit source]

В днешния разговорен език с термина лихварство се обозначава предоставянето на паричен заем от заемодател на кредитополучател срещу висок лихвен процент. Терминологично във финансово-правен аспект не се смесват понятията за лихварство и лихоимство, като именно последното е заемане на парични средства срещу прекомерна лихва, а лихварството е уговорката или задължението за лихва по вземането, като самото съществуване на лихва по вземането се означава като лихвоимство.

Историческа справка[редактиране | edit source]

Шейлок — жесток лихвар, английска илюстрация от 19 век

Лихварството в света от по-ново време (след революциите в Европа) е институционализирано, като учрежденията или по-точно т.нар. кредитни учреждения които отпускат кредит срещу лихва по занятие са банките или друг вид кредитни институции. В България според действащото законодателство институции които могат да осъществяват кредитна дейност по занаятие са банките и дружествата за електронни пари.

През античността и средновековието лихварството е забранена дейност. Религията също укорява и възпрепятства лихварството, като християнството до Реформацията (виж тамплиери) и исляма не го допускат. По това време мирския светоглед го счита за аморален акт и то се преследва с цялата строгост на закона.

В изкуството лихварството също е подложено на низвергване и "анатемосване". Световната литература е съхранила образите на Шейлок от "Венецианския търговец" на Шекспир и старицата еврейка-лихварка Альона Ивановна от "Престъпление и наказание" на Достоевски, която бива съсечена с оръдието на престъплението (брадва - виж фасции) на главния герой от романа - Радион Разколников.

От историята са известни редица исторически личности които се противопоставят на лихварството, като от ново време най-известната от тях е на фюрера на Третия Райх - Адолф Хитлер, който според спомените на съвременниците си е ненавиждал лихварството, свързвайки го с омразните му еврейски банки и високата лихва.

Наказуемост за лихварство днес[редактиране | edit source]

В някои страни и днес лихварството се преследва като престъпление. В Иран и Пакистан е забранено, а в Германия се наказва с до 3 години лишаване от свобода, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от 6 месеца до 10 години.

Лихварството в българските земи и в България[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

По време на Възраждането, изведнъж при управлението на реформатора Абдул Меджид IВалиде султан Безмиалем) Османската империя задлъжняла много. Естествено това се обяснявало с необходимостта от разходи за реформите и за наемната войска заменила ликвидирания безпощадно еничарски корпус (която се представила зле по време на Освобождението) през 1826 г. и т.н. Този "оздравителен процес" и на финансите в Османската империя допълнително отчуждил предприемчивите българи от империята и ускорил протеклите процеси по разлагане на империята на народностно ниво. Първите мерки за ограничаване на непознатото по нашите земи дотогава лихварство са взети от Мидхат паша, който в средата на 60-те години инициира създаването на мрежа от земеделски каси.

В България след Освобождението била изградена модерна банкова система която изпълнила обществената потребност по набиране и отпускане на парични средства. Същевременно модерното за онова време българско законодателство ограничавало възможностите за отпускане на кредити при висока или непосилна лихва на нуждаещите се в края на 19 век и началото на 20 век. Въпреки това, до началото на 20 век лихварите остават основен кредитодател, най-вече за по-бедните земеделци. Причините за това явление били по-строгите изисквания за обезпечения към земеделските производители и липсата на интерес към краткосрочно кредитиране у банките, както и по-персоналното отношение на лихварите, които били по-склонни към многократно разсрочване на високолихвените кредити, отколкото вложения в по-сигурните но недотам доходоносни земеделски предприятия.[1]

Въпреки стремежа към ограничаване на лихварството в България, към края на 19 век обемът на кредитите, отпуснати от лихвари, се оценява на 80-90 милиона лева (за сравнение, активите на Българската народна банка по това време са 127 милиона лева).[2]

Оценки[редактиране | edit source]

Отношението към лихварството като феномен е варирало в исторически контекст от пълно отричане чрез забрана, до фаворизирането на обратния полюс - като смисъл и начин за/на съществуване на банките, респективно на финансите.

Според първото становище лихварството е паразитна псевдоикономическа дейност най-често отъждествявана в исторически аспект с еврейството. Според Ото Глагау:

Евреинът не работи, той кара другите да работят, той спекулира и върти сделки с продукт създаден от труда на чужд ум и на чужди ръце.

[3] Второто становище е, че благосъстоянието на модерността се дължи именно на днешните банкери - средновековни лихвари, които осигуряват финансирането на всички предприемчиви стопански инициативи, т.е. че без лихварството по занятие, институционализирано чрез/в банките, стопанския растеж и икономически подем са немислими.

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Аврамов 2007, с. 350-351.
  2. Аврамов 2007, с. 353.
  3. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 386. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Източници[редактиране | edit source]

И ЧЛ. 252 НК (Списание "Адвокатски преглед", кн. 10-11/2010 г.)

  • Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.II. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-8-5.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ростовщичество“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.