Главница (река)

Главница
	Главница
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Шумен ; Община Каспичан ; Област Варна ; Община Провадия
Дължина	40,8 km
Водосб. басейн	374,5 km²
Отток	1,687 m³/s
Начало
Място	на 3 km ЮИ ; от с. Кюлевча,; Община Каспичан; Провадийско плато
Координати	43°14′27.96″ с. ш. 27°09′18″ и. д. / 43.2411° с. ш. 27.155° и. д.
Надм. височина	365 m
Устие
Място	десен приток на Провадийска река → Черно море
Координати	43°06′24.11″ с. ш. 27°30′02.88″ и. д. / 43.1067° с. ш. 27.5008° и. д.
Надм. височина	16 m

Главница (до 29 юни 1942 г. Ана дере)^[1] е река в Североизточна България, област Шумен – община Каспичан и Област Варна – община Провадия, десен приток на Провадийска река. Дължината ѝ е 40,8 км.

Река Главница води началото си под името Мерявица от подножието на връх Аталана в Провадийското плато на 365 м н.в., на 3 км югоизточно от село Кюлевча, община Каспичан. До изтичането си от язовир „Снежина“ тече на югоизток в дълбока долина под името Аннадере. След това долината ѝ става широка, с обработваеми земи, а посоката ѝ източна. Влива се отдясно в Провадийска река на 16 м н.в., на 1,7 км източно от село Бозвелийско. Долното течение на реката е изцяло коригирано с водозащитни диги.

Площта на водосборния басейн на Главница е 374,5 км², което представлява 17,5% от водосборния басейн на Провадийска река. Реката е най-голям приток на Провадийска река.

Основни притоци – → ляв приток, ← десен приток:

← Крива река
← Черноошко дере
← Батаджикдере
→ Демирджийца

Реката е главно с подземно подхранване, с максимален отток през февруари-март, а минимален – август-септември. Среден годишен отток при устието 1,687 m³/s.

По течението на реката са разположени 4 села в Община Провадия: Блъсково, Комарево, Тутраканци, Бозвелийско.

Водите на реката основно се използват за напояване – язовир „Снежина“.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 52.

Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1557.
Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 136 – 137.

[1] Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 52.

[1]