Беседа:Любомир Милетич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

От моята беседа долния текст.--Мико 15:32, 13 юни 2008 (UTC)

Любомир Милетич[редактиране на кода]

Здравей. от къде ти е информацията за Любомир Милетич?За рода му и т.н.?моята е от тук. поздрав --Vammpi 14:59, 13 юни 2008 (UTC)

> Г. Милетич, бивш секретар на четата на П. Хитов - е слушал разкази за подвизите на дядо си Миле войвода, тракийски българин, забягнал от Одрин в Австрия. Съдбините на Тракия и Македония, т. е. на неговите семейни огнища Одрин и Щип, останали след войната извън границите на родината, стават по-късно постоянна тема в неговото научно творчество. това пък е от тук --Vammpi 15:02, 13 юни 2008 (UTC)
Ми ето ти Кънчов.--Мико 15:03, 13 юни 2008 (UTC)
За бащата на майка му виж не знам, може да е бягал от Одрин. Едва ли на Милетич баща му е българин. Светозар Милетич е доста известен - щеше да го пише се някъде.--Мико 15:07, 13 юни 2008 (UTC)
добре ама в тази статия никъде не пише че е Г. Милетич сърбин!! а само че е роден в Южна Унгария и проподавал първоначално на сръбски--Vammpi 15:14, 13 юни 2008 (UTC)
Абе от Милетичите в Мошорин е - да не се излагаме, брат е на Светозар Милетич.:-)--Мико 15:22, 13 юни 2008 (UTC)


В последния му вид е леко съшито. Но може и да е вярно. Ние крием сръбския произход, сърбите крият българския - знае ли човек:-)--Мико 15:39, 13 юни 2008 (UTC)

Мисля, че формулировката от сръбски произход с родови корени в Източна Тракия е на място. Всъщност, текстът за произхода, както и други информации са сложени и в увода на статията, което е излишно--Maleshkov 15:42, 13 юни 2008 (UTC)
И аз я подкрепям.--Мико 15:47, 13 юни 2008 (UTC)

Може би трябва да наблегнем повече на другите му трудове, които имат и международно признание. Имам предвид тези му трудове които са свързани със славистика и изледванията на/бърху българския език.Поздрав--Vammpi 08:51, 14 юни 2008 (UTC)

Източниците ще добавя утре, че сега ме мързи. --Alexandar.R. 18:33, 10 септември 2008 (UTC)

Сега като разширих за произхода статията наистина стана малко странна - пише твърде много за детството и юношеството, но това ще е временно положение. --Alexandar.R. 17:49, 12 септември 2008 (UTC)

Преместено от беседата на Потребител:Vammpi[редактиране на кода]

Малко ми се вижда объркана, но сега съм уморен - може би затова да ми се струва така. --Alexandar.R. 19:18, 8 септември 2008 (UTC)

Miletic vs. Miletitsch? няма ли да е по-добре да е стандартно в цялата статия?--Vammpi 16:36, 14 септември 2008 (UTC)


Мисля, че ще трябва да се спрем на Miletic, така го пише в повечето книги: gb. Опитах се да се просветя малко за творчеството му. Ти от лингвистика разбираш ли? Нещо се поозорих. Тук написах днес нещо малко в тази област, но ми излезе през носа, докато го чатна. --Alexandar.R. 17:56, 21 септември 2008 (UTC)

Miletic. erledigt. С лингвистика не съм много на ти... мислех че ти можеш да добавиш нещо тук, защото според мен статията има точно в този раздел много потенциал. Тук особено трудовете за диалектите заслужават особен интерес! Нещо което може да се свърже по един или друг начин с ето това. Не съм сигурен дали евентуално Бунчич няма да има нещо против ако търга да пиша нещо в тази област, която на мен ми е трудна--Vammpi 20:50, 21 септември 2008 (UTC)
Ох, дай малко по-скромно. Сега да отваряме нова кутия на Пандора с диалектологията и лингвистиката...?!? Нека на първо време да не се разпростираме извън биографията на Милетич. По нея ме затруднява, че в повечето български книги не пише, кои негови схващания се приемат от днешната наука и кои не са вече актуални. Например с произхода на члена в българския език - доказал ли е небалканисткия му произход или не е? За Мариинското евангелие май можем с по-голяма категоричност да твърдим, че научният му принос е неоспорим. Това са само два примера. Би ли прочел и ти седемте доклада 1234567 - да видиш какво ще можеш да екстрахираш? --Alexandar.R. 19:21, 23 септември 2008 (UTC)
Ще погледна и аз "Кирило-Методиевата енциклопедия". --Alexandar.R. 20:09, 27 септември 2008 (UTC)
Беседата я почнах тук: Беседа:Любомир Милетич#Определителният член. --Alexandar.R. 05:43, 28 септември 2008 (UTC)

Определителният член[редактиране на кода]

В "Кирило-Методиевата Енциклопедия" пише: "...Макар че основната му теза за наличието на развити членни форми в старобълг. текстове от X и XI в. и за общослав. характер на члена в бълг. език не е доказана убедително, изследванията му изиграват значителна роля в изясняването на редица проблеми, свързани с развоя на бълг. членна форма..." (Е. Кочева, Кирило-Методиевска Енциклопедия, ред. П. Динеков, 1995, стр. 677). В една друга пък енциклопедия: "...Той установява, че членът в българския език се развива от показателните местоимения по самостоятелен път, а не под чуждо влияние, както приемат някои чужди слависти..." (Ив. Радев и др., "Енциклопедия на българската възрожденска литература", Велико Търново, 1997, стр. 452). Въпросът ми е: разултатът на Милетич категоричен ли е или не? Можем ли да кажем, че в съвременната наука се приема неговото виждане или има друго по-модерно виждане по този въпрос? Ако има, кое е то? --Alexandar.R. 05:42, 28 септември 2008 (UTC)

Ами аз мога да предложа само Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993, в която в последната глава Развой на старобългарския език пише. "Българският диалект в Солунско, който е послужил като основа на езика на първите преводи на Кирил и Методой, не е притежавал пределителен член. Но в саробългарските писмени паметници се откриват примери, които могат дас е тълкуват като наченки на членни форми." (стр.554) Следват примери, от кои местоимения и заключение: "Членните форми са застъпени по-широко в среднобългарските паметници... така че може да се приеме със сигурност, че през 1-13 век те са се утвърдили напълно във всички български диалекти." (стр.555) Но е добре да се видят трудове (може би монография?) специално посветени на появата на члена.--Мико 07:35, 28 септември 2008 (UTC)
Да, ще трябва още литература. Трябва да се поогледам. --Alexandar.R. 11:55, 28 септември 2008 (UTC)