Въведение Богородично (Драма, ΧΙΧ век)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Въведение Богородично.

„Въведение Богородично“
Εισόδια της Θεοτόκου
Drama starata saborna crkva.JPG
Старата катедрала и зад нея новата „Въведение Богородично
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Драма
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Драмска
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане XIX век
Съвременен статут действащ храм

„Въведение Богородично“, известна като Старата митрополия (на гръцки: Εισόδια της Θεοτόκου, Παλαιάς Mητροπόλεως), е православна църква в македонския град Драма, Егейска Македония, Гърция. Църквата е бивш катедрален храм на Драмската епархия.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е изградена на мястото на византийска или раннопоствизантийска църква, обновена изцяло в 1721 година от епископ Партений Драмски.[3][2] Това обновяване е известно от мраморна плоча вградена в съседната митрополитска сграда.[2] От ръкописна литургия от 1735 година, пазена в олтара, се разбира, че пръв ктитор на храма е епископ Фотий Филипийски, което означава, че храмът е отпреди 1300 година, когато Драма е отделена от Филипийската митрополия.[2] Храмът е описан в началото на XVIII век от френския пътешественик Пол Люка.[2] След разрушително земетресение от 1829 година, храмът е изцяло обновен в 1834 година[3] – до 1975 година на западната фасада на храма има надпис:

1834 ΦΙΛΙΠΠΩΝ ΔΡΑΜΑΣ ΓΕΡΜΑΝΟΣ ΚΤΗΤΟΡ[4][5]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение храмът представлява типичната за епохата трикорабна базилика с двускатен покрив,[3][1] външно скромен.[5] В двора има чешма и мраморно корито. Входовете на храма са два – един от запад и един от север. Трета врата води до женската църква и камбанарията, построена през 1893 година. Малка врата води от светилището на изток към двора.[5]

Вътрешността е разделена на три кораба от два реда по седем колони.[5] Запазени са ценен резбован иконостас от началото на XIX век, владишки трон, амвон и проскинитарии.[1][5] Има забележителни икони от 1850, 1864, 1865 и 1871 година. Автори са Серги Георгиев от Неврокоп, Антим от Неврокоп и Димитър Неделчев от Каракьой. Една икона на Свети Спиридон на владишкия трон е на Яков Николай: χειρ Ιακώβου Ν. Μελενικίω ετος αων' (= 1850).[4][6][3] В апсидата е запазен стенопис, изобразяващ свалянето от кръста, дело на Димитър Неделчев, подписал се в долната част на стенописа.[5] Ценно ръкописно евангелие е отнесено от българските войски в 1917 година и днес се пази в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[3]

В 1971 година е разрушена предната част на църквата, за да се вижда новата катедрала.[5] В 1975 година църквата е обявена за защитен паметник на културата.[1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ΥΑ Α/Φ27/40030/2-9-1975 - ΦΕΚ 934/Β/6-9-1975. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 9 ноември 2014.
  2. а б в г д е Βασλή, Δήμητρα. Η Δράμα και η ιστορία της. Ιούλιος 2002 г. σ. 36. Посетен на 26 ноември 2016.
  3. а б в г д 2500 χρόνια ιστορίας σε 60'. Πολιτιστική Διαδρομή στην πόλη της Δράμας. // Δήμος Δράμας. Посетен на 25 ноември 2016.
  4. а б Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
  5. а б в г д е ж Βασλή, Δήμητρα. Η Δράμα και η ιστορία της. Ιούλιος 2002 г. σ. 37. Посетен на 26 ноември 2016.
  6. Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. σ. 105.
     Портал „Македония“         Портал „Македония