Извори на Драматица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Извори на Драматица
Πηγές της Αγίας Βαρβάρας
Езерото с църквата „Света Варвара“ в дъното
Езерото с църквата „Света Варвара“ в дъното
Map of Drama.png
41.1494° с. ш. 24.1419° и. д.
Страна Гърция
Селище Драма
Извори на Драматица в Общомедия

Изворите на Драматица или Българското езеро (на гръцки: Πηγές της Αγίας Βαρβάρας), тоест Извори на Света Варвара или Βουλγάρικη λίμνη) е парк в центъра на македонския град Драма, Гърция, оформен около изворите на река Драматица.[1] В Гърция река Драматица до Фотилово е известна като Агия Варвара, тоест Света Варвара.

Селището Драма възниква около тези извори още в праисторическата епоха. Вероятно на тях се дължи и името Драма – от Υδράμα, Δύραμα, богат на вода. Изворите са описани в XVII век от Евлия Челеби. Изворите в продължение на векове са център на икономическите активности в града. Майстори от Епир изграждат две езера около изворите. Северно от тях е църквата „Света Варвара“, за която местна легенда твърди, че е построена върху средновековен храм. Около изворите са Драмските воденици, Тютюневите складове на Херман Шпирер и Анастасиадовата къща.[1]

В края на XIX век Васил Кънчов минава през Драма и пише „Под сами [Драма] са грамадните извори – начало на реката Драматица... Между тях има сенчести градинки, кавенета и воденици, от които две по европейски начин. По-нататък градини със зеленчуци. Изворите се събират в едно и се образува голява река – Драма Чай – Драматица.“[2]

В ΧΧ век изворите стават най-популярният парк в града, център на културния живот в града – в парка са разположени центърът на Общинското предприятие за социално, културно и туристическо развитие, Зала „Мелина“, откритият театър, офисът на Драмския фестивал на късометражното кино и градската библиотека.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в 2500 χρόνια ιστορίας σε 60'. Πολιτιστική Διαδρομή στην πόλη της Δράμας. // Δήμος Δράμας. Посетен на 25 ноември 2016.
  2. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
     Портал „Македония“         Портал „Македония