Махмуд Драмали паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Махмуд Драмали паша
Dramalı Mahmut Paşa
османски военачалник
Портрет от XIX век
Портрет от XIX век

Роден
около 1770 г.
Починал
26 октомври 1822 г. (52 г.)
Махмуд Драмали паша в Общомедия

Махмуд Драмали паша (на турски: Dramalı Mahmut Paşa) е османски държавник и военачалник. Наследник на султан Ахмед III, Махмуд паша е бейзаде, везир, сердар и екрем и паша, и служи като управител на Лариса, Драма и Морея. В 1822 година му е възложено потушаването на Гръцкото въстание, но е разбит в Битката при Дервенакия и скоро след това умира.

Ранен живот и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Махмуд паша е роден през 1780 г. в Драма, от където получава прякора си. Произхожда от изтъкнато семейството с албански произход - майка му Зейнеп Султан е дъщеря на султан Ахмед III, а дядо му по бащина линия Хюсеин ага, чичо на Мохамед Али паша, е чорбаджия в Еничарския корпус и валия на Кавала. Баща му Халил Мехмед бей командва албански полк във войната срещу Наполеон в Египет, а след това е силахдар ага на султан Селим III. Мехмед е втори братовчед на Ибрахим паша, който също ръководи войски в Гърция през 1825 – 1828 година.

Махмуд е бил отгледан и образован в двореца Топкапъ в Цариград. Участва в различни кампании в империя, достигайки до поста везир. Радвайки патронажа на Валиде Султан, той в крайна сметка е назначен в родния си град Драма, наследявайки баща си Халил като управител. През 1820 г. той е паша на Тесалия в Лариса и участва в армията на Хуршид Ахмед паша, действаща срещу бунтовника Али паша Янински.[1]

Гръцкото въстание[редактиране | редактиране на кода]

През лятото 1821 г., както започва Гръцкото въстание, Махмуд паша смазва първите гръцки бунтове в регионите на Аграфа и планината Пилио,[2] и след изпадането в немилост на Хуршид, е назначен за валия на Морея със задачата да унищожи гръцкия бунт в сърцето му. Той събра добре оборудвана армия от над 20 000 души, включително 8000 души кавалерия, предимно от Македония и Тракия, както и няколко хиляди ветерани от кампанията срещу Али паша - огромна сила по балканските стандарти, и най-голямата османска армия, навлизаща в Гърция, след 1715 година.[3]

Махмуд паша тръгва от Лариса в края на юни 1822 г. и преминава практически необезпокояван през Източна Гърция – срива Тива в Беотия, нахлува в Атика, но не прави опит да си върне Акропола, който току що се е предал на въстаниците. Премина през проломите на Мегарида необезпокояван и навлиза в Пелопонес. В средата на юли пристига в Коринт, като силната крепост на Акрокоринт е изоставена без бой от своя гръцки гарнизон. Махмуд паша се жени за вдовицата на убития командир на крепостта Кямил бей. Към него се присъединява и Юсуф паша от Патра, който го съветва да останат в Коринт и да го използват като база, за да изградят силни военноморски сили в Коринтския залив за изолиране на Пелопонес, преди да се настъпи към Триполица. Махмуд паша обаче, уверен в силите си и подведен от очевидното нежелание на въстаниците да му се противопоставят, решава да настъпи на юг, в Арголида. Това предизвика паника сред гърците - обсадата на Навплио е изоставена, точно когато гарнизонът се готви да се предаде, а Временното правителство напуска Аргос и се качва на кораби за безопасност. Махмуд паша пристига в Аргос на 11 юни, но не осигурява основния си път за снабдяване и отстъпление през прохода Дервенакия, като се вземе предвид, че няма флот и не може да бъде снабдяван по море. Вместо това, Мехмед паша се опитва да превземе крепостта на Аргос Лариса, упорито защитавана от 700-силен гръцки гарнизон, командван от Димитриос Ипсилантис. Въстанците издържат 12 дни, след което правят нощен пробив и се оттеглят. През това време въстаническите сили на Теодорос Колокотронис заемат околните хълмове и проломи, включително Дервенакия. Гърците систематично унищожава селата в Арголидската равнина, като изгарят посевите и замърсяват изворите, за да причинят глад в османската армия. Мехмед Драмали паша е принуден да се оттегли към Коринт. На 26 юли изпраща конницата си като авангард към прохода Дервенакия, където обаче въстаниците са заели позиции, и в сражението османците са разгромени, като се спасяват само неколцина. Два дни по-късно към Дервенакия настъпва основната османска армия. Мехмед паша успява да премине, но по-голямата част от войската му е избита, като и хазната и обозът са заловени. От над 30,000 войници, само 6000 се завръщат в Коринт, където Мехмед паша умира от треска.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Finlay, George. History of the Greek Revolution. London, William Blackwood and Sons, 1861. с. 95 - 99.
  2. Finlay, George. History of the Greek Revolution. London, William Blackwood and Sons, 1861. с. 242 - 249.
  3. Finlay, George. History of the Greek Revolution. London, William Blackwood and Sons, 1861. с. 350.
     Портал „Македония“         Портал „Македония