Лази

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лази
ლაზი, ლაზეფე
Лази около 1900 г.
Лази около 1900 г.
Общ брой2 000 000
Разселение
ЕзикЛазки език, турски език, Грузински език
Религиясунитски ислям, Грузинска православна църква, православие
Сродни групигрузинци
Лази в Общомедия

Лàзи, чани (самоназвания – лаз, лазепе) са народ. Живеят предимно в югоизточното крайбрежие на Черно море (Лазистан), в североизточна Турциявилаети Артвин и Ризе и в югозападна Грузия – югозападна Аджария. В Грузия се считат за етническа група на грузинците. Живеят също в северозападна Турция – (вилаети Коджаели, Сакария и Болу), в градове в Турция (Истанбул) и западна Грузия (Батуми, Кобулети, Зугдиди) и в Абхазия.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Древните лази са образували през 2 век държавата Лазика. Под влияние на Византия са приели християнството, а след турското окупиране (през 15 век) – ислям. След Руско-турската война 1877 – 1878 г., част от лазите са избягали в северозападна Мала Азия.[2]

По данни в „Большая российская энциклопедия“, числеността на лазите в Турция е около 50 хиляди души, в Грузия – 2 – 3 хиляди души (2008 г., по преценка). Малки групи има в Украйна, Русия, Германия. Говорят лазки език; разпространени са също грузински и турски езици.[2]

По данни от Световната дирекция на малцинствата и коренното население (World Directory of Minorities and Indigenous Peoples), и двете групи лази, живеещи в Турция, първоначално са православни християни, приели сунитския ислям през 15 век. Според преброяването от 1965 г. броят на лицата, които са се обявили за лази, е бил 250 хиляди. Техният брой днес (към 2008 г.) се оценява на между 750 хиляди и 1,5 милиона. По-голямата част от лазите емигрира в градовете в Западна Турция през последните 20 години (след приблизително 1990 г.).[3]

Мнозинството от лазите са мюсюлманисунити; в Грузия има православни християни.[2] Грузинската православна църква има Батумско-лазка епархия[4], от 30 април 2009 г. начело с митрополит Димитри[5].

По традиционна култура лазите са близки до западните групи на грузинците. Развити са отглеждането на ориз, риболовът, до първата половина на 20 век – корабостроенето, корабоплаването и морската търговия, ловът на делфини; било е разпространено строителството на дървени къщи. Фолклорът включва приказки, танци, песни; музикалните инструменти са гайда, кемене, зурна, барабан (тъпан). Има етнокултурни организации. Радио „Колха“ има предаване на лазки език.[2]

Лази в България[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1896 г. присъствие на лази е регистрирано в Балчик, Княжество България.[6]. Тяхната махала в Балчик е била до старите турски гробища на зàветния южен бряг в близост до морето, където много по-късно се настаняват ромите. Балчишките лази са били много корави и издръжливи и са се занимавали основно с риболов и хамалство[7]. Те са пренасяли жито и други стоки с големи лодки без палуба (мауни) от брега до закотвените навътре в морето кораби. Мауните се задвижвали с огромни весла, по 6 весла на всеки борд с по двама гребци на весло. Хамалската работа е била изключително тежка, като се е извършвала с кошове на гръб и се е притичвало по тесни дъски, поставени като импровизирани мостове.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]