Сонгайско царство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сонгай (кралство))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сонгайско царство
— Империя —
1464 – 1591
Територия на Сонгайското царство ок. 1500 г.
Територия на Сонгайското царство ок. 1500 г.
Столица Гао
Неофициален език сонгайски езици, манинка, мандинка
Форма на управление Монархия
Император
1464 – 1492 Сони Али Бер (първи)
1588 – 1592 Аския Исхак II (последен)
История
Независимост от Малийската империя ок. 1430 г.
Династия Сони 1468 г.
Династия Аския 1493 г.
Разпадане 1591 г.
Площ
Общо (1500 г.) 1 400 000 km2
Общо (1550 г.) 800 000 km2
Предшественик
Малийска империя
Империя Гао
Наследник
Саадити Саадити
Кралство Денди
Сонгайско царство в Общомедия

Сонгай е историческа държава, която процъфтява през 15 – 16 век в Западна Африка. Ядрото на империята се е намирало в средното течение на река Нигер (днес Мали), като е обхващала част от атлантическия бряг на запад и териториите на днешните Нигерия и Нигер на изток.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Макар сонгайците да се установяват в град Гао около 800 г., те не го разглеждат като своя столица поне до 11 век. През следващите 3 века градът се разширява и просперира. Така, в периода 1325 – 1375 г. той попада под властта на Малийската империя.[1]

Когато през 1460-те години европейците стигнали до бреговете на Африка, на нейната територия съществували множество държави. Според легенди кралство Сонгай било основано през IX в. край река Нигер от берберина-християнин ал-Яман. В 1200 г. сонгайските владетели се преместили в столицата Гао, намираща се нагоре по течението на Нигер и приели исляма. През 1325 г. Гао бил завладян от империята на Мали Манса Мюз и кралството било включено в границите на Мали. След повече от столетие крал Сони Али възвърнал независимостта на Сонгай и присъединил към територията ѝ Мали, включително Тимбукту и Джене. Но той бил жесток владетел и преследвал друговерците. След смъртта му на престола застанал Аския Мохамед – първият, който проявил търпимост към религиозните вярвания и се стремял да укрепи държавата. По време на неговото управление били създадени благоприятни условия за развитие на търговията със злато – най-напред с арабите, а след това – с португалците. Тимбукту се превърнал в процъфтяващ и културен център.

Упадък на Сонгай[редактиране | редактиране на кода]

През 1529 г. Аския Мохамед бил свален от престола от собствения си син. Един след друг на трона се възкачват неспособни и алчни владетели, които не се интересуват от съдбата на кралството. Така с течение на времето Сонгай се превърнал в лесна плячка за чуждите завоеватели и през 1591 г. бил покорен от мароканците.[2]

На изток от Сонгай се намирала африканската държава Канем-Борну, възникнала край езерото Чад. През XI в. тя се превърнала в център на мюсюлманската цивилизация в Африка и достигнала разцвет при управлението на Идрис Алома (1571 – 1603).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Songhai empire. // Encyclopædia Britannica, 9 април 2020. Посетен на 17 юни 2020.
  2. Kingdoms of Africa – Niger. // Посетен на 23 януари 2020.