Сонгайско царство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сонгай (кралство))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сонгайско царство
1464 – 1591
Територия на Сонгайското царство ок. 1500 г.
Територия на Сонгайското царство ок. 1500 г.
СтатутИмперия
Континент
СтолицаГао
Неофициален езиксонгайски езици, манинка, мандинка
Форма на управлениеМонархия
Император
1464 – 1492Сони Али Бер (първи)
1588 – 1592Аския Исхак II (последен)
История
Независимост от Малийската империяок. 1430 г.
Династия Сони1468 г.
Династия Аския1493 г.
Разпадане1591 г.
Площ
Общо (1500 г.)1 400 000 km2
Общо (1550 г.)800 000 km2
Предшественик
Малийска империя
Империя Гао
Наследник
Саадити Саадити
Кралство Денди
Сонгайско царство в Общомедия

Сонгай е историческа държава, която процъфтява през 15 – 16 век в Западна Африка. Ядрото на империята се е намирало в средното течение на река Нигер (днес Мали), като е обхващала част от атлантическия бряг на запад и териториите на днешните Нигерия и Нигер на изток.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Макар сонгайците да се установяват в град Гао около 800 г., те не го разглеждат като своя столица поне до 11 век. През следващите 3 века градът се разширява и просперира. Така, в периода 1325 – 1375 г. той попада под властта на Малийската империя.[1]

Когато през 1460-те години европейците стигнали до бреговете на Африка, на нейната територия съществували множество държави. Според легенди кралство Сонгай било основано през IX в. край река Нигер от берберина-християнин ал-Яман. В 1200 г. сонгайските владетели се преместили в столицата Гао, намираща се нагоре по течението на Нигер и приели исляма. През 1325 г. Гао бил завладян от империята на Мали Манса Мюз и кралството било включено в границите на Мали. След повече от столетие крал Сони Али възвърнал независимостта на Сонгай и присъединил към територията ѝ Мали, включително Тимбукту и Джене. Но той бил жесток владетел и преследвал друговерците. След смъртта му на престола застанал Аския Мохамед – първият, който проявил търпимост към религиозните вярвания и се стремял да укрепи държавата. По време на неговото управление били създадени благоприятни условия за развитие на търговията със злато – най-напред с арабите, а след това – с португалците. Тимбукту се превърнал в процъфтяващ и културен център.

Упадък на Сонгай[редактиране | редактиране на кода]

През 1529 г. Аския Мохамед бил свален от престола от собствения си син. Един след друг на трона се възкачват неспособни и алчни владетели, които не се интересуват от съдбата на кралството. Така с течение на времето Сонгай се превърнал в лесна плячка за чуждите завоеватели и през 1591 г. бил покорен от мароканците.[2]

На изток от Сонгай се намирала африканската държава Канем-Борну, възникнала край езерото Чад. През XI в. тя се превърнала в център на мюсюлманската цивилизация в Африка и достигнала разцвет при управлението на Идрис Алома (1571 – 1603).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Songhai empire. // Encyclopædia Britannica, 9 април 2020. Посетен на 17 юни 2020.
  2. Kingdoms of Africa – Niger. // Посетен на 23 януари 2020.