Древногръцки съюзи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Древногръцките политически съюзи или на древногръцки език Койнон са публични обединения за общи военни и/или политически действия или за провеждане на обща политика в определена сфера от обществените отношения в Древна Елада (отбрана, дипломация, икономика, религиозни практики). [1][2]

Първоначално обединенията възникват на религиозна основа, като се обособяват регионални обединения – амфиктонии, които имат за средище някое голямо светилище. Първо възниква тази в Делфи, която е най-известна и с най-голяма продължителност. Други важни амфиктонии са тези около светилището на Посейдон в Калаурия (днес половинката от остров Порос) и около светилището на Аполон на остров Делос от Цикладите (различна от доста по-късния политически Делоски съюз). Освен при изключителни обстоятелства градовете, принадлежащи към амфиктионите, били обвързани помежду си с само с морална солидарност, за която полагали клетва: те се задължавали да не се унищожават взаимно в случай на война и да наказват всеки, който оскърби бога[3].

С възникването на полиси амфиктиониите започват да играят ролята и на политически обединения. След колонизирането на Мала Азия се оформя Йонийски съюз, който обединява първоначално 12, после само 9 града, свързани с общата им почит към светилището на Посейдон Хеликонийски на нос Микале, близо до Милет, което се наричало Панйонион[3]. Дорийският хексаполис пък обединява дорийските градове в Кария около светилището на Аполон Триопийски на полуостров Триопион, където е град Книдос.

Формират се и чисто военни обединения с отбранителна (епимахии) или нападателна цел – симахии. Военни съюзи са Делоският съюз, Пелопонеският съюз и Коринтският съюз.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. За пълния набор от значения виж „κοινός“ в LIddell & Scott. A Greek-English Lexicon. //
  2. Mackil, Emily. Creating a Common Polity. University of California Press, May 18, 2013. с. 347. Посетен на 21 октомври 2014.
  3. а б Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, „Български художник“, 1979. с. 263.