Елинистична Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Гърция. За по-общия исторически период вижте Елинистическа епоха.

The Parthenon at the Acropolis in 2004.jpg

История на Гърция

Праистория
(до IV/III хил. пр. Хр.)
Бронзова епоха
(IV/III - ΙΙ хил. пр. Хр.)
Западномалазийска цивилизация
Минойска цивилизация
Цикладска цивилизация
Еладски период
Микенска цивилизация
Древна Гърция
(XI — I в. пр. Хр.)
Ранножелязна епоха (XI—IX в. пр. Хр.)
Архаична епоха (VIII—VI в. пр. Хр)
Класическа епоха (V—IV в. пр. Хр.)
Елинистическа епоха (323 — 146 г. пр. Хр.)
Гърция в Римската империя
Римска Гърция (146 г. пр. Хр. — 330 г.)
Средновековие и Ново време
(330—1832)
Византийска империя (330—1453)
Атинско херцогство (1204—1458)
Османска Гърция (1458—1832)
Съвременна Гърция
Война за независимост (1821—1832)
Първа гръцка република (1822—1829)
Монархия (1832—1924)
Втора гръцка република (1924—1935)
Монархия (1935—1973)
Диктатура на Метаксас (1936—1941)
Окупация (1941—1944)
Гражданска война (1944—1949)
Гръцка военна хунта (1967—1974)
Трета гръцка република (от 1974)
Тематични статии
Военно дело (Древна Гърция)
Гръцки имена
Гръцки език
Гръцка литература

Елинистична Гърция се нарича историческият период за Елада от попадането ѝ под македонска зависимост – до подчиняването ѝ под властта на Римската република. [1]

През 215 г. пр. Хр.започват серия войни между Древен Рим и Македония по време и след втората пуническа война. В резултат от победата си в пуническите и македонските войни Рим получава хегемония над целия средиземноморски район.

Македонска доминация[редактиране | редактиране на кода]

През 336 г. пр.н.е. Александър Велики става цар на Древна Македония. Първият му поход е военна кампания на север срещу илирите. През следващата година македонците воюват в Тракия. В континентална Гърция се разпространява слух, че Александър е мъртъв и Атина и Тива се вдигат на въстание. Александър обаче се завръща с бърз марш и обсажда Тива през септември 335 г. пр.н.е. Обсадените не се предават, двете страни дават много жертви, но накрая македонците надделяват. Александър дава заповед Тива да бъде опожарена, а жителите му са изселени или продадени в робство. След този несполучлив опит древногръцките полиси престават да се съпротивляват срещу македонската доминация над Елада.

Елада при диадохите и епигоните[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Александър започва период на междуособни войни при диадохите и епигоните. В континентална Гърция с център Древна Атина се налага властта на диадоха Касандър. Междуособиците между диадохите са прекратени, но през 311 г. пр. Хр. по заповед на Касандър са убити персийската царица Роксана, която е една от трите жени на Александър Македонски и малолетният му син Александър IV – с цел македонската династия да се прекрати, за да не може да оспорва властта на Касандър. Антигон, един от могъщите диадохи, след като е избран за „владетел на Азия“, чрез въоръжени действия отнема от Касандър – Елада, както и Кипър – от Птолемей. След което приема титлата цар. Научавайки за този акт, неговите противници и също така влиятелни диадохи: Птолемей, Лизимах, Касандър и Селевк, също се провъзгласяват за царе.

Деметрий I Полиоркет през 307 г. пр. Хр. с помощта на силен флот и армия завладява Елада. На Коринтския синедрион през 303 г. пр. Хр. той е обявен за хегемон на Елада. Настъпателната политика на Антигон и Деметрий довежда до образуване на коалиция от страна на останалите царе – Касандър, Лизимах, Селевк и Птолемей.

В ожесточена битка при Ипсос, обединените войски на Селевк, Лизимах и Касандър (Птолемей от предпазливост не участва) побеждават армията на Антигон I Монофталм – Едноокия и неговия син Деметрий I. След тази битка Касандър се утвърждава и за хегемон на Елада, като цар на Македония. [2]

Елада през III век пр. Хр.[редактиране | редактиране на кода]

След 300 г. пр. Хр. в Древна Гърция започват да се сключват и развиват т.нар. съюзи на държавите. III век пр. Хр. се характеризира с упадък на Елада, породен от дългогодишните войни и разорението сред населението ѝ. Развива се лихварството, което обуславя процъфтяването на търговията. Засилването на търговско-лихварската прослойка води до разоряването на свободните производители, които са принудени да напуснат страната, като едни от тях стават наемници, а други – чиновници в източните елинистически държави на диадохите и епигоните. Елада постепенно се обезлюдява и изпада в социална криза на полисите. Този процес от своя страна води до изместване на центровете на политическия живот в Древна Гърция към вътрешността на страната. Така се образуват два съюза от древногръцки държавици – Етолийски съюз и Ахейски съюз. Ахейският съюз, за разлика от Етолийския, е обединение на полиси. [3]

Двата съюза влизат в краткотрайни схватки помежду си и просъществуват като свободни федеративни образувания на територията на Елада – до завоюването на страната от Римската република.

Елада срещу Рим[редактиране | редактиране на кода]

По време на пуническите войни, Картаген търси помощта на Древна Македония срещу Древен Рим. Ахейският съюз отстъпва Коринт на Филип V Македонски, който става седалище на възстановения нов Коринтски съюз, наречен сега Елински съюз на съюзите в клеоменовата война. Извън него остават само Спарта, Древна Атина, Елида и Месения. [4]

По време на първата македонска война, Филип V сключва съюз с Ханибал Барка и обявява война на Римската република за възвръщане на своята политическа хегемония в Елада (която скърца и се е пропукала). Иначе, непосредствен повод за войната е отнемането от римляните на завоюваната от тях Илирия. Войната завършва безрезултатно за Филип V, като междувременно Рим организира антимакедонска коалиция, в която влизат Етолийският съюз и Пергамското царство, осуетявайки по този начин намеренията на Филип V да се притече в помощ на Ханибал в Италия (евентуално). [5]

По време на втората македонска война, разтревожена от обстоятелството, че Филип V Македонски установява контрол над проливите, Древна Атина се обявява против него и се обръща за помощ към Древен Рим за намеса в Азия. Римляните без съмнение очакват удобен случай и обявяват война на Филип V. На страната на Римската република този път се включват и Етолийският и Ахейският съюз. В битка при Киноскефала (Тесалия) Филип V е разбит от римляните, като е принуден да приеме мир, според който се отказва от наложената над Елада власт, като се и съгласява да изплати обезщетение на Римската република. С това приключва окончателно македонската хегемония над Елада, продължила от битката при Херонея през 338 г. пр. Хр. – до битката при Киноскефала през 197 г. пр. Хр., или общо 144 години. [6]

При управлението на Персей, древногръцките градове се организират в антиримска коалиция с цел отстояване независимостта на Елада – пред новата, този път западна опасност.

По време на третата македонска война, Елада е вече срещу Рим, обаче след катастрофалната битка при Пидна и тя попада под римска хегемония. Победителят Луций Емилий Павел Македоник отвлича в Италия огромна плячка, обръщайки 150 хиляди местни в роби. През 148 г. пр. Хр. в Елада избухва въстание срещу римското господство, което е потушено. След въстанието Ахейският съюз започва война срещу Римската република, тъй като римския наместник на Сената в Ахейския съюз Гай Сулпиций Гал се държи крайно високомерно и с цел подронване на ахейската икономика, с което нанася загуби на местните робовладелци. Съюзът получава подкрепа и от демократическата партия (начело с Питей) и от населението на Елада начело с Диай и Критолай. Силите в тази последна битка край Истмоса се оказват неравни, и Ахейският съюз е разгромен, а Диай се самоубива. Най-значителният търговско-занаятчийски център на Елада – Коринт е ограбен, разрушен и опожарен. В Елада са забранени от Сената всички т.нар. свободни съюзи от държави – Беотийският, Фокейският и Ахейският. На цяла Елада е наложен данък, като на обикновена римска провинция – Ахая. Тя е присъединена към Македония. [7]

Традиционно 146 г. пр. Хр., т.е. края на четвъртата македонска война, се счита и за край на краткотрайната независимост на Елада, последвана от установяването в нея на римска власт.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 337 – Древна Гърция. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
  2. Елинистически период (336 г. пр. Хр. до 30 г. пр. Хр.)
  3. Елинистически период (336 г. пр. Хр. до 30 г. пр. Хр.)
  4. Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 625, 626 – Древен Рим, Първа македонска война. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
  5. Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 625, 626 – Древен Рим, Първа македонска война. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
  6. Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 628, 629 – Древен Рим, Втора македонска война. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
  7. Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 641, 642 – Древен Рим. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
     Портал „Македония“         Портал „Македония