Черноморски проливи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Зоните на проливите

Черноморските проливи, наричани често зоната на проливите или просто проливите, са двата морски пролива свързващи последователно Черно с Мраморно море и Мраморно с Егейско и Средиземно море - Босфора и Дарданелите, находящи се на територията на Северозападна Турция.

Проливите разделят Европа (Тракия) от Мала Азия (Анатолия). Протоците предоставят достъп до Средиземно море и Световния океан на голяма част от територията на Русия, Украйна, Грузия и страните от Югоизточна Европа - Румъния и България.

Контрол[редактиране | редактиране на кода]

Исторически въпросът за контрола върху проливите е геополитически поради стратегическото им положение в зависимост от техния статут.

Още от времето на Троянската война контролът върху проливите е причина за международно напрежение и повод за загриженост от опонентите в конфликта (виж Златното руно). През проливите преминава персийската войска на Дарий I и Ксеркс I в опит да завоюва Древна Гърция по времето на Гръко-персийските войни.

Констинтин Велики основава Новия Рим на Босфора, като една от основните причини да просъществува Източната Римска империя в продължение на повече от хилядолетие е стратегическия избор на мястото, на което е изграден Константинопол.

След превземането на Константинопол новата велика сила в Ориента Османската империя прави града своя столица давайки му името Истанбул.

Въпросът за проливите е основен в руско-турското геополитическо съперничество през 17-20 век (виж Руско-турски войни), като се превръща заедно с Йерусалим в централен за Източния въпрос.

На Лондонската конференция през 1841 г. е взето решение за затваряне на проливите за преминаване през тях на военни съдове в мирно време, което неимоверно засяга руските интереси.

От гледна точка на съвременното международно публично право зоната на проливите е "открито море", като през 1936 г. с Конвенцията от Монтрьо в съответствие с тази постановка е решен статута на проливите, при съхранение суверенитета на турската република.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]