Историко-географски области в Древна Гърция
Историко-географски области в Древна Гърция | |
---|---|
![]() Древна Гърция в 6 век пр.н.е | |
Историко-географски области в Древна Гърция в Общомедия |
Регионите на Древна Гърция са историко-географски области, сочени от древните гърци като географски подразделения на елинския свят. Тези региони са описани в произведенията на древните историци и географи, както и в пантеона и легендите от древногръцката митология.
Няма ясно дефинирана обосновка за структурирането на тези региони. Някои от тях, особено в Пелопонес, може да се разглеждат като отделни физико-географски единици, определени от естествени граници, като планински била и реки. Те са запазили своята идентичност, дори когато населението им се е променяло, например през гръцките тъмни векове. И обратното, разделението на Централна Гърция на Беотия, Фокида, Дорис и трите части на Локрида не може да бъде възприето като обусловено от физически граници, а вместо това изглежда следва древните племенни райони. Въпреки това, тези региони също преживяват сътресенията на гръцките тъмни векове, което показва, че те са с по-малко политически конотации. Извън Пелопонес и Централна Гърция, географските разделения и идентичностите се променят с течение на времето, което предполага по-тясна връзка с племенната идентичност. С настъпването на класическата епоха възникват съответни политически структури за обединяване на градовете (например Аркадската лига 370 пр. Хр. – 230 пр. Хр.). За пълно разбиране на древната история на Гърция се изисква по-подробно описание на древните региони.
Тези традиционни региони на Гърция са в основите и на съвременната система на историко-географски области в Гърция. Въпреки това, съществуват важни разлики, особено при по-малките древни региони, които не са представени в съществуващата система.
Традиционните области в Древна Елада са заложени и в административното райониране по номи и деми в съвременна Гърция. Има и разлики, при които не съвпадат данните от древните и антични източници със съвременното райониране на Гърция. [1]
Континентална Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Континентална Гърция днес е най-южната част на Балканския полуостров и се среща и като Централна Гърция, но в северната ѝ част са разположени следните древни региони, които не са част от Древна Гърция: Илирия, Пеония, Древен Епир и Древна Македония, а гърците са ги считали за варвари (не гърци). Най-северният древногръцки регион е Антична Тесалия.
Антична Тесалия[редактиране | редактиране на кода]
Следват районите на т.нар. Същинска Гърция:
- Акарнания
- Ениания
- Етолия
- Аперантия
- Атика
- Беотия
- Долопия
- Дорис
- Евбея
- Локрида
- Малис
- Мегарида
- Ойтея
- Фокида
На юг, отделени с Коринтския залив, са групирани Пелопонеските региони.
Пелопонес[редактиране | редактиране на кода]
Извън континенталната част има много острови и колонии.
Гръцки острови[редактиране | редактиране на кода]
Гръцки колонии[редактиране | редактиране на кода]
Западно Средиземноморие[редактиране | редактиране на кода]
Магна Греция[редактиране | редактиране на кода]
Мала Азия[редактиране | редактиране на кода]
Понт[редактиране | редактиране на кода]
Еолия[редактиране | редактиране на кода]
Йония[редактиране | редактиране на кода]
Дорийски хексаполис[редактиране | редактиране на кода]
Черно море[редактиране | редактиране на кода]
Африка[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004.
- Bunson, Matthew (1994). Encyclopedia of the Roman Empire. New York: Facts on File Inc.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Regions of ancient Greece в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |