Атинска полития

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Атинска полития (на старогръцки: Ἀθηναίων πολιτεία) е името на текст от две части от Класическа Гърция, едната вероятно от Аристотел или негов ученик, другата приписана на Ксенофонт, но авторството на последния е спорно. Аристотел и учениците му описват конституциите на 158 полиса, като една от тях – конституцията на Древна Атина, достига частично до нас. Смята се, че това е подготвително проучване за неговия труд Политика, чиято цел е да определи какво е добро управление и какво лошо и да посочи факторите, които благоприятстват или пречат на спазването на конституцията[1].

Папирусът, съхраняван в Британската бибилиотека

История на откриването[редактиране | редактиране на кода]

Аристотеловият текст е уникален, защото не е част от Аристотеловите съчинения (Corpus Aristotelicum). Дълго време е бил загубен, докато през 1879 година в Оксиринхус, Египет не са открити два листа от сборник със старинен ръкопис, написан на папирус и публикуван през 1880. Това е част от текста. Втора част от текста, също върху папирус, е закупена от американски мисионер през 1890 г., отново в Египет. Сър Ърнест Алфред Уолис Бъдж от Британския музей се сдобива с текста по-късно в същата година, а първото издание от Фредерик Кениън е публикувано през януари, 1891. Изданията на гръцкия текст в най-широка употреба днес са ''Оксфордския класически текст'' от Кениън (или Scriptorum Classicorum Bibliotheca Oxoniensis ) от 1920 и изданието на Тойбнер (или Bibliotheca Teubneriana ) от Мортимър Чеймбърс (1986, второ издание – 1994).

Древни описи на Аристотел му приписват 170 конституции на различни държави; общоприето е, че това са подготвителни проучвания за Аристотеловата „Политика“ и че много от тях са написани от или поне черновата е на негови ученици. Древна Атина има голямо значение в Древна Гърция и на времето Аристотел живее там. Приема се, че дори и учениците му да са сътворили останалите, Аристотел е написал тази творба абсолютно сам и е възможно тя да е представлявала модел. Въпреки всичко, някои видни учени се съмняват тя да е написана от Аристотел[2].

Ако това е оригинална аристотелова творба, тогава тя е от особено значение, защото е единствената запазена с намерението да се публикува.

Защото тя цели да ни снабди с толкова много, до този момент неизвестна и несигурна, информация, че модерните историци твърдят, че „откриването на този трактат представлява почти нова епоха в изучаването на гръцката история“. И по-специално, 1 – 22, 26.2 – 4, и 39 – 40 от творбата съдържат действителна информация, която не е намерена в никой друг запазен античен текст.

Резюме[редактиране | редактиране на кода]

Атинската полития (на гръцки: Ἀθηναίων πολιτεία), приписана на Аристотел и учениците му, описва политическата система на древна Атина. Трактатът е създаден между 330 и 322 пр.н.е. Текстът е намерен написан на папирус в Египет през 1879 година, в региона на Хермополис, и първо закупен от Египетския музей в Берлин, а през 1899 от Британския музей. Някои древни писатели, като Диоген Лаерций, твърдят, че Аристотел е дал задача на учениците си да изготвят монография от 158 конституции на гръцки полиси, включително Атина.

Творбата се състои от две части. Първата част, от глава I до глава XLI, се занимава с различните повторения на конституцията от процеса срещу Алкменоидите (Ἀλκμαιωνίδαι) до 403 пр.н.е. Втората част описва институциите на града, включващи периоди на достъп до гражданството, магистрите и съдилищата.

Текстът е публикуван през 1891 от Фредерик Кениън. Малко след това възниква спор относно авторските права на творбата, който продължава и до днес.

Псевдо-Ксенофонт[редактиране | редактиране на кода]

Враждебен трактат относно Атинската полития е включен в кратки текстове на Ксенофонт. Авторът, който е като атинянин, счита атинската демокрация за нежелателна поради даването на прекомерен глас на тълпата в държавата; но той твърди, че това е добре замислено, изхождайки от целта ѝ, ако тя е да направи толкова низко нещо. Авторът продължава с коментара си, че докато „добрите“, наименование, което използва за богатите и аристократите в Атина, са по-добре подготвени за управление на държавата, благодарение на богатството и образованието си, това ще доведе до лишаване на „масите“ от граждански права, докато богатите инстинктивно ще действат в техен собствен интерес, което води до потъпкване на по-ниските класи. Атинската демокрация позволява на бедните да упражнят влиянието си, спазвайки линията на решителната роля на тимокрацията в атинския флот и съответно в атинската история.

Период и автентичност[редактиране | редактиране на кода]

В ранните години на 20 век е представено доказателство, което оспорва авторството на Ксенофонт и което става публично достояние. Сега обикновено наричат автора Псевдо–Ксенофонт, или Старият олигарх, базирайки се на анти – демократичния тон на творбата. Стилът не е на Ксенофонт, защото неговият е забележително изчистен; този трактат е неразбран и грубоват.

Датата на трактата може да бъде изчислена единствено приблизително. Старият олигарх казва, че твърде дълги експедиции по суша не могат да заместят морската сила; преди Брасид да премине Гърция по дължина през 424 пр.н.е., когато Ксенофонт е на 5 г., Старият олигарх, както може да се предполага, пише преди тази дата. От друга страна той дискутира военните предимства на демокрацията подробно и при отбелязване работата на булето, я слага на първо място; за това се предполага, че е писал по време на война. Има правдоподобни доводи, че това всъщност е Пелопонеската война, но Глен Бауърсок, редакторът на Loeb, не е сигурен в това.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Kenny, Anthony J.P. and Anselm H. Amadio. Aristotle. // Енциклопедия Британика. 9 февруари 2018. Посетен на 12 февруари 2018.
  2. напр. Rhodes, A Commentary on the Aristotelian Athenaion Politeia.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • ((bg)) Аристотел. Атинската полития. // изд. Христо Ботев, София 1993. Превод от старогръцки: Цветана Панициду; Харалампи Паницидис. Редактор: Цветан Старейшински. Електронна обработка: Димитър Мирчев (Магистърска програма „Антична култура и литература“), С., 2004.