Атинска полития

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Атинската полития (на старогръцки: Ἀθηναίων πολιτεία) е името на един от двата текста от Класическата древност, едната вероятно от Аристотел или негов ученик, другата приписана на Ксенофонт, но не написана от него.

Аристотел[редактиране | edit source]

Аристотеловият текст е уникален, защото не е част от Аристотеловите съчинения ( или Corpus Aristotelicum). Бил загубен докато два листа от сборник със старинни ръкописи, които били написани на папирус и съдържали част от текста, били открити в Оксиринхус, Египет през 1879 година и публикувани през 1880. Втори текст върху папирус е закупен в Египет от американски мисионер през 1890 година.Сър Ърнест Алфред Уолис Бъдж от Британския музей се сдобива с текста по-късно в същата година, а първото и издание от Фредерик Кениън е публикувано през Януари, 1891.Изданията на гръцкия текст в най-широка употреба днес са ''Оксфордския класически текст'' от Кениън (или Scriptorum Classicorum Bibliotheca Oxoniensis ) от 1920 и Тойбнер изданието (или Bibliotheca Teubneriana ) от Мортомър Чеймбърс (1986,второ издание - 1994).

Древни описи на Аристотел му приписват 170 конституции на различни държави; общоприето е ,че това са проучвания на Аристотеловата „Политика“ и че много от тях са написани или проектирани от негови ученици.Древногръцката Атина, впрочем,била с изключително голямо значение и на времето Аристотел живеел там.Приема се, че дори и учениците му да са сътворили другите, Аристотел е написал тази творба абсолютно сам и е възможно да е представлявала модел за написването на останалите.Въпреки всичко, някои видни учени се съмняват да е написана от Аристотел.

Ако това е оригинална аристотелова творба, тогава тя е от особено значение, защото е единствената запазена с намерението да се публикува.

Защото тя цели да ни снабди с толкова много, до този момент неизвестна и несигурна, информация, че модерните историци твърдят, че „откриването на този трактат представлява почти нова епоха в изучаването на гръцката история“. И по-специално, 1-22, 26.2-4, и 39-40 от творбата съдържат действителна информация, която не е намерена в никой друг запазен античен текст.

Резюме[редактиране | edit source]

Атинската полития (на гръцки: Ἀθηναίων πολιτεία), приписана на Аристотел и учениците му, описва политическата система на древна Атина. Трактатът е създаден между 330 и 322 пр.н.е. Текстът е намерен написан на папирус в Египет през 1879 година, в региона на Хермополис, и първо закупен от Египетския музей в Берлин, а през 1899 от Британския музей. Някои древни писатели, като Диоген Лаерций, твърдят, че Аристотел е дал задача на учениците си да изготвят монограф от 158 конституции на гръцки градове, включвайки тази на Атина.

Творбата се състои от две части. Първата част, от глава I до глава XLI, се занимава с различните повторения на конституцията от процеца на Алкменоидите (Ἀλκμαιωνίδαι) до 403 пр.н.е. Втората част описва институциите на града, включващи периоди на достъп до гражданството,магистрите и съдилищата.

Текстът е публикуван през 1891 от Фредерик Кениън. Малко след това възниква спор относно авторските права на творбата, който продължава и до днес.

Псевдо-Ксенофонт[редактиране | edit source]

Враждебен трактат относно Атинската полития е включен в кратки текстове на Ксенофонт. Авторът, който се явява като атинянин, счита атинската демокрация за нежелателна поради даването на прекомерен глас на тълпата в държавата; но той твърди,че това е добре замислено, изхождайки от целта ѝ , ако тя е да направи толкова низко нещо. Авторът продължава с коментара си, че докато „добрите“, наименование, което използва за богатите и аристократите в Атина, са по-добре подготвени за управление на държавата, благодарение на богатството и образованието си, това ще доведе до лишаване на „масите“ от граждански права, докато богатите инстинктивно ще действат в техен собствен интерес, което води до потъпкване на по-ниските класи. Атинската демокрация позволява на бедните да упражнят влиянието си, спазвайки линията на решителната роля на тимокрацията в атинския флот и съответно в атинската история.

Период и автентичност[редактиране | edit source]

В ранните години на 20ти век е представено доказателство, което оспорва авторството на Ксенофонт и което става публично достояние. Сега обикновено наричат автора Псевдо - Ксенофонт, или Старият олигарх, базирайки се на анти - демократичния тон на творбата. Стилът не е на Ксенофонт, защото неговият е забележително изчистен; този трактат е неразбран и грубоват.

Датата на трактата може да бъде изчислена единствено приблизително. Старият олигарх казва, че твърде дълги експедиции по суша не могат да заместят морската сила; преди Брасид да премине Гърция по дължина през 424 пр.н.е., когато Ксенофонт е на 5 год., Старият олигарх, както може да се предполага, пише преди тази дата. От друга страна той дискутира военните предимства на демокрацията подробно и при отбелязване работата на булето, я слага на първо място; за това се предполага, че е писал по време на война. Има правдоподобни доводи, че това всъщност е Пелопонеската война, но Глен Бауърсок, редакторът на Loeb, не е сигурен в това.

Външни препратки[редактиране | edit source]