Летни олимпийски игри 1948

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Летни олимпийски игри 1948
London Olympics.jpg
постер на олимпиадата
Град домакин Лондон, Англия
Страни взели участие 59
Спортисти взели участие 4,099 (385 жени, 3,714 мъже)
Състезания 136 в 17 спорта
Церемония по откриването 29 юли, 1948
Церемония по закриването 14 август, 1948
Официално открити от Джордж VI
Клетва на спортистите Доналд Финли
Внасяне на олимпийския огън Джон Марк
Стадион Уембли

Четеринадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Лондон, Англия от 29 юли до 14 август, 1948 г. Другите градове кадидатирали се за домакинство са Балтимор, Лозана, Лос Анджелис, Минеаполис и Филаделфия. Това са първите игри организирани след 12-годишната пауза поради втората световна война.

Страни участници с брой атлети

Германия и Япония не са поканени да участват. СССР отказва участие. [1]

За първи път редом с олимпийските се се провеждат и параолимпийски игри[2]

Провеждат се парад на нациите, официална церемония по откриването, приемане на олимпийския огън и клетва на спортистите. [1]

Поради лошото финансово състояние на страната, Игрите се провеждат на стадион „Уембли“, към който е добавена временно лекоатлетическа писта. Бюджетът за организирането на игрите е 600 000 британски лири (около 18,5 млн. лири към 2012 г.). [1]

Игрите са предавани по радиото в 58 страни и са наблюдавани по телевизията от 500 хил. души във Великобритания. [1]

Важни моменти[редактиране | edit source]

  • Един от най-драматичните моменти на олимпиадата е финала на маратона. Белгиецът Етиен Гаили влиза в олимпийския стадион първи, но е напълно физически изтощен и едва не припада. В последните метри го изпреварват двама бегачи и той печели бронз.
  • Победителят в маратона Делфо Кабрера (Аржентина) пробягва дистанцията за 2:34:51 часа. [1]
  • Холандката Фани Бланкерс-Коен става звездата на олимпиадата след като печели 4 златни медала в леката атлетика.
  • Фехтовачът Илона Елек и гребецът Ян Бържак печелят за втори път злато след 12 години.
  • Индия печели за пореден път турнирът по хокей.
  • Дънкан Уайт печели първият медал за Шри Ланка. Той става втори в бягането на 400 метра с препятствия.
  • Японецът Харолд Саката печели сребърен медал във вдигането на тежести. След олимпиадата участва в един от филмите за Джеймс Бонд.
  • На финала на футболния турнир Швеция побеждава Югославия с 3-1.
  • За пръв път в леката атлетика се използва стартово блокче.
  • На финала на спринта на 100 метра Харисън Дилард (САЩ) и Барни Юъл (САЩ) пробягват дистанцията за 10,3 секунди. За първи път изходът от състезание е решен с фотофиниш. [1]
  • От програмата за извадени спортовете - хандбал и поло.
  • Затрудненията след войната не позволяват построяването на олимпийско село.

Медали[редактиране | edit source]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . САЩ 38 27 19 84
2 . Швеция 16 11 17 44
3 . Франция 10 6 13 29
4 . Унгария 10 5 12 27
5 . Италия 8 11 8 27
6 . Финландия 8 7 5 20
7 . Турция 6 4 2 12
8 . Чехословакия 6 2 3 11
9 . Швейцария 5 10 5 20
10 . Дания 5 7 8 20

Олимпийски спортове[редактиране | edit source]

На тези олимпийски игри баскетболът започва да се играе в зала. За последен път се провежда състезание по изкуство.

Демонстрационни спортове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е London's three Olympic Games compared, „Би Би Си“, 24 юли 2012 г.
  2. London Olympics: Coe praises UK 'spirit of generosity', „Би Би Си“, 13 август 2012 г.


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016