Едвард Мунк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едвард Мунк
Salvador Dalí
норвежки художник
Снимка на Мунк през 1902 г.
Снимка на Мунк през 1902 г.

Роден
Починал
23 януари 1944 г. (80 г.)
Националност Флаг на Норвегия Норвегия
Кариера в изкуството
Направление експресионизъм, символизъм
Подпис Edvard Munch, signature.svg
Едвард Мунк в Общомедия

Едвард Мунк (на норвежки: Edvard Munch) е норвежки художник-експресионист и автор на гравюри. Неговата силна и емоционално наситена трактовка на страданието силно повлиява на развитието на немския експресионизъм от началото на 20 век. Една от най-известните му творби е „Викът“ от 1893.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Едвард Мунк се ражда във ферма в селцето Одалсбурк, Льотен в Шведско-норвежката уния. Син на Лаура Катрин Бьолстад и Кристиан Мунк, син на свещеник. Кристиан е доктор и медицински офицер, омъжен за жена, значително по-млада от него. Едвард има четири братя и сестри. Софи и Едвард наследяват артистичния си талант от майка си. Едвард Мунк е роднина с художника Якоб Мунк и историка Петер Андреас Мунк.

Семейството се мести в Кристиания (сега Осло) през 1864, когато Кристиан Мунк е назначен като медицински офицер в крепостта Акерсхус. Майката на Едвард умира от туберкулоза през 1868 г., а любимата му сестра Софи - през 1877 г. След смъртта на майка си, децата са отгледани от баща им и леля им Карен. Често отсъстващ от училище поради боледувания, Едвард се занимава с рисуване. Кристиан Мунк учи сина си на история и литература и разказва на децата си страшни истории и истории на американския писател Едгар Алън По.

Позитивното поведение на Кристиан към децата си е засенчено от болестния му пиетизъм. Мунк пише: „Баща ми беше темпераментално нервен и маниакално религиозен, до степен на психоневроза. От него аз наследих семената на лудостта. Ангелите на страха, страданието и смъртта седят до мен от деня, в който се родих.“ Кристиан порицавал децата си, казвайки им, че майка им ги гледа от рая и страда от тяхното непослушание. Репресивната религиозна среда, крехкото здраве на Едвард и ярките истории за призраци помагат за вдъхновението му със зловещите видения и кошмари; момчето чувства, че смъртта постоянно го следи. Една от по-малките му сестри, Лаура, е диагностицирана с психично заболяване от ранна възраст.

Заплатата на Кристиан Мунк е много ниска и семейството постоянно сменя евтини апартаменти. Ранните рисунки на Мунк показват интериора и индивидуалните предмети като медицински бутилки. В пубертета Мунк се интересува главно от рисуване.

Учение и влияния[редактиране | редактиране на кода]

През 1879 г. Мунк се записва в техническо училище да учи инженерство и се справя блестящо по физика, химия и математика. Учи чертане и перспективно рисуване, но честите заболявания му прекъсват обучението. На следващата година Мунк напуска училището, решен да стане художник. Баща му вижда изкуството като „безбожен занаят“, а съседите му му изпращат анонимни писма. За разлика от яростния пиетизъм на баща си, Мунк приема недогматично отношение към изкуството. В дневника си той пише: „в изкуството си аз се опитвам да обясня живота и значението му на самия себе си.“

През 1881 г. Мунк започва да учи в Кралското училище по изкуства и дизайн в Кристиания, един от основателите на който е далечният му роднина Якоб Мунк. Учители са му скулпторът Юлиус Миделтън и художникът Кристиан Крохг. Рисунките на голи модели от този период оцеляват само в скици, вероятно конфискувани от баща му.

По време на тези ранни години Мунк експериментира с много стилове, включително натирализъм и импресионизъм. Някои ранни творби напомнят за Мане. Много от тези опити му носят неблагоприятна критика от пресата и от баща му, който въпреки това му осигурява малки суми за разходи за живот. В един момент обаче бащата на Мунк, който може би се е появил от отрицателното мнение на братовчеда на Мунк Едвард Дирикс (утвърден традиционен художник), унищожава поне една картина (вероятно на гол модел) и отказва да изплаща повече пари за изкуство.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Викът“, 1893

Мунк пробива в Европа през 1892 г. Желанието му е да изобразява нова форма на реалността, основана на психологически преживявания, а не на визуални. Следователно картините на Мунк показват душевното състояние на автора, често подсилено от изобразяването на човешка фигура на преден план и провеждащо се събитие на заден план.

Викът“ (1893; първоначално озаглавена „Отчаяние“), най-известната картина на Мунк, се смята за икона на екзистенциалното страдание.[1] На въпроса за тази картина „Защо крещи?“, Мунк веднъж шеговито отговорил: „Изгубила си е чантичката“.

Както при много негови творби, той рисува няколко нейни версии. „Викът“ е измежду картините от серия, наречена „Фризът на живота“ (Lebensfries), в която Мунк изследва темите за живота, любовта, страха, смъртта и меланхолията.

Темите от „Фризът на живота“ постоянно се връщат в творчеството на Мунк в картини като „Болното дете“ (1886, портрет на болната му сестра Софи), „Вампир“ (1893 – 1894), „Пепел“ (1894), и „Мостът“. Последната показва слаби фигури с безлични или скрити лица, над които се издигат заплашителните форми на дебели дървета и надвесени къщи. Мунк изобразява жените или като крехки, невинни страдалки, или като смъртнобледи, пиещи живота вампири. Много изследователи смятат, че това отразява неговите сексуални страхове.

Значими произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • 1892 – Вечер на портите на Карл Йохан
  • 1895 – Викът – на 2 май 2012 г. версия на тази картина е продадена от аукционната къща „Сотбис“ за рекордната сума от 120 млн. щатски долара. Другите 3 версии се намират в 2 музея в Осло.[1]
  • 1894 – Пепел
  • 1894 – 1895 – Мадона
  • 1895 – Пубертет
  • 1895 – Автопортрет със запалена цигара
  • 1895 – Смърт в болничната стая
  • 1899 – 1900 – Танцът на живота
  • 1899 – 1900 – Мъртвата майка
  • 1940 – 1942 – Автопортрет: между часовника и леглото

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Munch’s masterpiece „The Scream“ sold at Sotheby´s auction house in New York on the 2nd of May, статия в официалния сайт на Норвегия за България – norvegia.bg – от 10 май 2012 г., посетен на 31 май 2012 г.