Кирил Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодоров.

Кирил Тодоров
български художник и скулптор
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Стил портретизъм, монументалната скулптура
Академия 1924 г. – Национална художествена академия в София,
1924 г. – 1928 г. – Академията за изящни изкуства в Рим
Учители професор Ерменджилдо Луппи
Известни творби бюстове на цар Борис III, Георги Димитров, Васил Коларов, Йосип Броз Тито, Папа Йоан Павел II и др.
Портрети на Марина Влади, София Лорен, Федерико Фелини, Сергей Бондарчук, Марчело Мастрояни и др.
Повлиян Андрей Николов (скулптор)

Кирил Тодоров е български художник и скулптор.

В ателието му са идвали за свои портрети Марина Влади, София Лорен, Федерико Фелини и много други. Той се вдъхновява от класическата линия в портрета като довежда това до съвършенство в изкуството си – твърдят художествените критици Стефан Митов, Пиетро Скарпа, Густаво Борели и Артуро Ланчелоти. Скулпторите които създава маестрото са високо оценени от изявени творци в гилдията като Крум Дерменджиев и Андрей Николов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Тодоров е роден на 5 май 1902 г. в село Брест (област Плевен). Той получава начално си образование в родното си село, а прогимназиалното – в с. Гиген. В периода 1918 – 1923 г. е ученик в Мъжката гимназия в град Плевен. Приет е в Национална художествена академия в град София, от която се премества в Академията за изящни изкуства в Рим. В годините 1924 – 1928 е студент в класа на професор Ерменджилдо Луппи. През тези няколко години той намира доста сериозна „морална и материална“ поддръжка от пребиваващия във Вечния град по това време български скулптор Андрей Николов, чието творчество повлиява на следващото негово развитие. До 1943 г. Кирил Тодоров остава да живее и активно работи в Рим. През 1943 г. взема решение да се завърне в България, където твори до 1960 г. След 1965 г. отново се премества в Италия, където остава да живее и твори до смъртта си. Той умира в Рим на 5 август 1987 г. и е погребан далеч от своята родина България но оставя дълбока следа с живота и творчеството си. [1]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

придворен скулптор[редактиране | редактиране на кода]

В един от броевете си от месец май 1930 г. в-к „Кориере делла сера“ нарича младия българин „новия ренесансов гений“ и допълва, че поради голямата популярност на твореца, в Рим станало твърде престижно да се говори за българинът. Италианците харесвали Кирил Тодоров главно заради стремежа му към чистотата и античната правдивост на скулпторите му, изложени в общи и негови изложби по това време.

През 1931 година Кирил Тодоров поразил римската общественост със съвършените бюстове на цар Борис III [2] и царица Йоанна, изработени от карарски мрамор. През следващата 1932 година, по покана на цар Борис III той се завърнал в България и открил изложба в град София. За творбите, експонирани в тази изложба, той получил от министъра на просвещението г-н Муравиев 10 000 лева, а царската двойка оценявайки таланта му учтиво го поканила за придворен скулптор. Това е един от най-плодотворните периоди на Кирил Тодоров в България. Почти през по голямата част от денонощието той прекарвал в ателието, което пристроил до къщата си на ул. „Кюстендил“ № 51 в квартал „Красно село“ и моделирал възхитителните бюстови портрети на български държавни мъже като Димитър Гичев, Никола Мушанов, Коста Муравиев, поета Никола Ракитин, полковник Никола Недев, Вергил Димов, доктор Никола Сакаров, Пенчо Семов и много други. Две години след неговото завръщане в България, през 1934 г., бил обявен национален конкурс за паметник в град Габрово, посветен на Васил Априлов. По това време Кирил Тодоров отново се намирал в Рим от където изпратил своите скици и макети. Той участвал в конкурса, спечелил го и след като се завърнал в България изработил паметника за малко повече от една година. Впечатлени от красотата, таланта и майсторството вложени в този паметник, по късно в град Варна му възлагат да изработи не без известният бюст-паметник на Васил Априлов, открит през 1935 година в Алеята на Възраждането – град Варна (Морската градина).Следват години на активно творчество в България и чак през 1943 година Кирил Тодоров отново заминал за Рим, където след трескава подготовка открил голяма изложба, която предизвикала истински фурор. На нея били показани великолепни бюстове на духовни лица от Ватикана. Едно от тях е на папа Йоан XXIII, за когото пресата напомня, че Негово светейшество е дългогодишният папски нунций в София монсеньор Анджело Ронкали който беседвал дружески с българският скулптор Кирил Тодоров. Това изключително събитие е било отразено като истинска сензация за тогавашното време от таблоиди и културните среди в Италия.

смяна на посоката[редактиране | редактиране на кода]

Малко след като скулпторът се прибрал отново в България, видял че всичко около него изведнъж се променило, променил се начинът му на живот, променили се сюжетните посоки на творчеството му – дошъл септември 1944 г. Тогава се оказало че новото политическо управление на държавата има спешна нужда от неговите умения, поради което му възложили изработването на серия бюстови портрети, между които бюстът на маршал Толбухин, направен в началото на 1946 г. и за който маршалът лично е позирал. През 1947 г. също от натура били направени бюстовите портрети на Георги Димитров и на Васил Коларов. През 1948 г. изработил бюст на Ленин, на академик Николай Державин, на Иля Еренбург (1946 г.), на Димитър Благоев (1948 г.), на Мао Дзъдун (1958 г.) и др. През 1945 г. изработил бронзов бюст на Сталин, закупен от Съветското посолство в София, а през 1950 г. изработил друг бюст на Сталин, откупен от музея „Сталин“ в гр. Москва. Независимо от спешната и поръчкова схема, в която бил вкаран скулпторът, портретите впечатляват със своята простота и пластична изразителност, чужда на гласовита парадност, завладели постепенно българската монументалистика. Цялата серия от бюстове била откупена от Националната художествена галерия в София, а бюстовете на Георги Димитров и Димитър Благоев били тиражирани за нуждите на партийната и държавната администрация в страната. И както се казва за този период „в съответствие с времето“, по партийно нареждане гипсово копие от бюста на Георги Димитров било поставено на мястото на бюста на Фердинанд в нишата на лицевата страна на Варненския фар, и заменено по-късно от бронзово копие.

Късни години[редактиране | редактиране на кода]

Не толкова известен момент от биографията на Кирил Тодоров е поканата, която отправил към него Йосип Броз Тито – президент на Федеративна република Югославия. След като получил необходимото разрешение, Кирил Тодоров отпътувал за Югославия където гостувал на президента за Коледата на 1964 г. През следващата година скулпторът моделирал наистина чудесен негов бюст от мрамор, бюстове от мрамор на жена му и на неговите близки. В края на 1965 г. той взел едно съдбоносно решение в живота си, отпътувал от Югославия и се установил окончателно в Италия. И така през следващите 20 години той живял и работил в Рим, тоест в естествената си среда, прескачайки до съседните европейски столици, за да моделира от натура бюстовете на почти всички европейски правителствени глави и популярни артисти. Най-известни от тях станали бюстовете на де Гол, Жорж Помпиду, режисьора Федерико Фелини, София Лорен, на Марина Влади, както и една мраморна глава на кихащо момиче. Без да скрива своя възторг от мраморното си изображение, президентът де Гол наградил Кирил Тодоров на 23 април 1972 година със златен медал, разпореждайки на отдела в съответното министерство, наречен „Изкуства, науки и писма“ да издаде на маестрото специален за събитието диплом.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Портретизъм[редактиране | редактиране на кода]

Основната посока на кавалетното творчество на Кирил Тодоров е портретът, като негови модели стават личности, които са свързани предимно с театралното изкуство, музиката, поезията, киното, както и политици и представители на военните среди. В Рим той се вписва в кръга на изявени интелектуалци, на които прави серия портрети, първият от които е на римския поет Трилуса (1927). Това начало е продължено с образите на Филипо Томазо Маринети (1932), актьорите Еторе Петролини (1932), Елена Сангро (1932) и Дъглас Феърбанкс (1932), поетът Николай Ракитин (1932), китаристът Роберто Нати (1931), монсеньор Анджело Ронкали (1933), композиторите Оторино Респиги (1934) и Пиетро Маскани (1941). Изграденият авторитет на добър портретист му дава възможност да посрещне в ателието си композиторът Дмитрий Шостакович (1958), цигуларят Давид Ойстрах (1964), София Лорен (1966), Марина Влади (1967), Марчело Мастрояни (1967), Сергей Бондарчук (1969) и Федерико Фелини (1969). Кирил Тодоров създава редица изображения на български и на италиански политически дейци, натоварени с държавнически функции като: Никола Недев, Никола Мушанов, Вергил Димов, Димитър Гичев, Константин Муравиев, цар Борис III и царица Йоанна (1932 и 1943). След политическата промяна от септември 1944 г. прави портрети на Георги Димитров (1946), Владимир Илич Ленин (1947), Йосиф Сталин (1945 и 1950), Карл Маркс (1947), Фридрих Енгелс (1947), Георги Кирков (1948), Димитър Благоев (1948, Трайчо Костов, Васил Коларов (1950) и надгробен бюст на Васил Коларов, разположен на задната страна на мавзолея на Георги Димитров (1952), на Клемент Готвалд (1950), Мао Дзъдун (1958), Папа Павел VI (1966), генерал Шарл де Гол (1967), маршал Йосип Броз Тито (1967) и още много други.

Монументална скулптура[редактиране | редактиране на кода]

Априловската гимназия в Габрово и паметника на Васил Априлов – творба на Кирил Тодоров

Другата посока в творчеството на Кирил Тодоров е монументалната скулптура [3]. Негово дело са паметникът на Васил Априлов в град Габрово (1935) и бюст-паметник в Морската градина в град Варна [4], бюст-паметник на Никола Ракитин [5] в град Плевен (1932), паметник на Стефан Караджа в град Варна (1941) и в село Белащица, Пловдивско, на Пенчо Славейков в същото село, на цар Борис III в град Попово (1943) – унищожен след 9.IX.1944 г. Кирил Тодоров изработва бюст-паметници на маршал Фьодор Толбухин (1946 в град София), на Цветан Спасов и Васил Топалски в град Плевен, на Георги Димитров и на Владимир Илич Ленин в село Реселец Плевенско (1971). Той взема участие и във всички големи конкурси за монументална скулптура, организирани в България – конкурсите за паметник във Военното училище в София (1934), за паметник на братята Евлоги Георгиев и Христо Георгиев благотворителите на Софийския университет (1934), за паметника на Съединението на Северна България и Южна България в град Пловдив (1937), за паметник на Съветската армия в София (1948 – 1951) и за паметник на Александър Стамболийски в град София (1951). Автор е на скулптурни фигури за паркова и архитектурна украса, като „Нимфата на Черно море“ в град Несебър (1959), „Момиче с водна лилия“ в Слънчев бряг, „Символът на мира“ в град София (1956) и фигура, символизираща първият изкуствен спътник на Земята в град София (1962). Скулпторът организира две свои самостоятелни изложби в град Рим (1930) и (1943) и една в град София (1931). Участва и в някои от организираните в България общи художествени изложби, както и в изложби организирани в различни градове из цяла Италия.

Забравеният гений[редактиране | редактиране на кода]

В България от 1965 г. до 1987 г. никъде и по никакъв повод името на Кирил Тодоров [6] не е споменавано. Дори няма информация през тези години и до последните дни на живота му да е бил търсен от български културни дейци, интелектуалци или хора на изкуството. Подобно отлъчващо отношение от политически характер в този период е имало към доста дейци на културата, избрали да продължат своят житейски път и творчество далеч от комунизма в България. Въпреки този срамен факт за културата в България по време на управлението на БКП, за този велик европейски творец роден в България с уважение и високи оценки пишат италиански и български художествени критици като Пиетро Скарпа, Густаво Борели, Артуро Ланчелоти, Стефан Митов и много други. Уви Кирил Тодоров бива забравен в своята Родина до края на земните си дни, за да бъде признат в същото време като известен български художник и скулптор в чужбина. В България за него се говори с уважение и респект едва след неговата смърт. През 2002 година на фасадата на родната му къща в с. Брест (област Плевен) е поставена паметна плоча по случай 100 години от рождението на твореца. Творбите му днес се съхраняват от частни лица, дружества, общини, в музеи и галерии в България и в чужбина, оценявани високо в интелектуалните среди като произведения от световна величина, запечатили завинаги духа на маестрото.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кирил Тодоров (1902 – 1987). // написано от ArtPrice.bg. публикувано от artprice.bg/autor, , раздел: Арт Енциклопедия. Посетен на 03.07.2016. (на български)
  2. Минало: Георги Димитров и Борис ІІІ позирали на един скулптор. // написано от Иван Деев. публикувано от nabore.bg, , раздел: Архивите са живи. Посетен на 03.07.2016. (на български)
  3. Кирил Тодоров. // написано от bgArt. публикувано от bgart.bg, 19.09.2013, раздел: Енциклопедия. Посетен на 03.07.2016. (на български)
  4. Скулпторът Кирил Тодоров. // написано в PDF файл (изтегляне). публикувано от varnaculture.bg, , раздел: Паметници. Посетен на 03.07.2016. (на български)
  5. Откраднаха бюста на Никола Ракитин в Плевен. // написано от Ивета Димитрова. публикувано от infopleven.com, 25.04.2016, раздел: Крими. Посетен на 03.07.2016. (на български)
  6. Скулпторът Кирил Тодоров е наша семейна гордост. // написано от Снежина Тодорова. публикувано от nabore.bg, , раздел: Архивите са живи. Посетен на 03.07.2016. (на български)

Използвани материали[редактиране | редактиране на кода]