Пенчо Семов
| Пенчо Семов | |
| български индустриалец | |
Бюст-паметник на Пенчо Семов в Габрово | |
| Роден | Пенчо Иванов Семов
8 октомври 1873 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Пенчо Семов в Общомедия | |

Пенчо Иванов Семов е известен габровски индустриалец от началото до средата на XX век, известен с благотворителната си дейност по подпомагането на много обществени начинания. Наричан е „българският Рокфелер“ и „най-социалният индустриалец на Балканите“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Съществуват различни версии за точната година на раждане на Семов – 1872, 1875, а според изследователката на живота му Красимира Чолакова (уредник на Историческия музей в Габрово) открити от нея официални документи, сред които и личната му карта, посочват за рождена 1873 година.[1]
Семов е главен акционер в 28 акционерни дружества в България, сред които 3 банки и 2 застрахователни компании. Умирайки на 10 юли 1945 година,[2] Семов оставя основни капитали на стойност 1 082 582 000 лева (ок. 9 млн. ам. долара[3]). Посмъртната му воля не е изпълнена. Фондацията, която е учредена в тази връзка, не успява да изпълни волята на дарителя, заради „народната власт“, която през 1947 г. конфискува предприятията, имотите и средствата, събирани през целия му живот.
Благотворителност
[редактиране | редактиране на кода]През 1919 година предприемачът дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България договарянето на Ньойския договор.[4]
В средата на 30-те години на ХХ век фондацията на индустриалеца, наречена на негово име, дарява 300 хиляди долара за сградите на Аграрния факултет на Софийския университет (чийто наследник е Аграрният университет в Пловдив) и за Института по заразни и паразитни болести в България. С лични средства Семов основава и фонд за борба с туберкулозата.[4] Днес на негово име е наименувана специализираната болница за белодробни заболявания в Габрово.
През 1936 г. Семов дарява на Съюза на журналистите в България своята вила (за приют за възрастни, старопиталище) и част от чифлика си във Варна. Тези имоти са оценени на 450 хиляди златни лева.[4] През същата година той и предприемачът Иван хаджи Беров изграждат в Габрово първите в България тенискортове и зимни пързалки.[5]
Във връзка с основаването на фондацията и широката му благотворителна дейност, в централни български вестници като „Днес“ и „Народна дума“, Пенчо Семов е сравняван с Рокфелер. В габровски вестник от същата година Семов е описан като щедър човек, който раздава различни суми пари, без да води отчет. Според изследователите на живота на Семов, личните му дарения възлизат на около 50 милиона лева, а направените чрез фондацията са за над 200 милиона лева. В документ на Министерския съвет, подписан от Карло Луканов през 1950 година, е вписана сумата от даренията на фондацията на обща стойност 204 162 524 лева в пари, акции и ценни книжа. В първото си завещание от 1928 година Семов завещава средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово. С негови пари е закупена сградата на женското благотворително дружество „Майчина грижа“ и е построено Стопанското училище в Габрово. В София Семов строи и дълго време материално поддържа първия в България приют за бездомни. Безплатни трапезарии за ученици поддържа в Габрово, Варна и Казанлък. Индустриалецът спонсорира обучението на много ученици и деца на работниците в неговите фабрики, като сумата възлиза на над 3 милиона лева. Дарява средства за католическия колеж „Свети Августин“ в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове.[4]
През 1938 година околийският управител на Габрово предлага на Борис III връчването на високо държавно отличие на Семов.
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]
- Във връзка със 135-годишнината от рождението на Семов през 2008 година, община Габрово стартира серия от инициативи за почитане на паметта му. В Държавна агенция „Архиви“ в София (през април) и в Габрово (през октомври) е организирана изложба под надслов „Пенчо Семов – българският Рокфелер“, представяща повече от 130 снимки и документи на индустриалеца. Документите са предоставени от Държавна агенция „Архиви“ в София, Регионалния исторически музей в Габрово, Държавния архив в Габрово, Държавния архив във Варна. Изложбата съдържа и портрет на предприемача, нарисуван от художника Добри Добрев.
- Документална книга за живота на Семов написва Красимира Чолакова (главен уредник, Регионален исторически музей, Габрово). Книгата е озаглавена „Пенчо Семов – Успехът“ и вече претърпява 2 издания, които са напълно изчерпани. Предстои 3-то, разширено издание с приложение на оригинални извори за Пенчо Семов.
- Планира се учредяване на стипендия на името на предприемача, както и изграждане на паметник в негова чест. Обсъжда се идеята за обявяването му за почетен гражданин на Габрово.[6]
- Във връзка с 45-годишнината на габровската Професионална гимназия по туризъм, която се навършва през 2008 година, е взето решение Пенчо Семов да бъде обявен за патрон на училището.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Излиза книга за индустриалеца Пенчо Семов – dariknews.bg, 17 януари 2008
- ↑ Сайт на библиотека „Априлов – Палаузов“, Габрово
- ↑ Курс към октомври 1945 г.: 1 ам. долар = 120 лева
- ↑ а б в г „Национална изложба Пенчо Симов – Българският Рокфелер“ Архив на оригинала от 2010-10-05 в Wayback Machine. – информационен бюлетин на Регионално сдружение на общините „Централна Стара планина“, бр. 20, 2008 г., стр. 8, 10, в PDF формат
- ↑ Историческо развитие Архив на оригинала от 2008-10-06 в Wayback Machine. – страница от сайта на Областната администрация, Габрово
- ↑ 135 г. от рождението на Пенчо Семов, dariknews.bg, 31 март 2008
- ↑ Професионалната гимназия по туризъм на 45 години, dariknews.bg, 9 май 2008
|
