Сергей Бондарчук
| Сергей Бондарчук актьор | |
Сергей Бондарчук | |
| Роден | 25 септември 1920 г. |
|---|---|
| Починал | 20 октомври 1994 г. |
| Националност | |
| Професия | Мосфилм |
| Активност | 1948 – 1994 |
| Награди | |
| Уебсайт | |
| Сергей Бондарчук в Общомедия | |
| Сергей Бондарчук Режисьор | |
| Роден | 25 септември 1920 г.
|
|---|---|
| Починал | 20 октомври 1994 г. (на 74 г.)
|
| Активни години | 1959 – 1964 |
| Стил | военно кино |
| Брачни партньори | Евгения Белоусова Инна Макарова Ирина Скобцева |
| Деца | Алексей, Наталия, Еле́на, Фьодор |
| Значими филми | „Война и мир“ |
| Оскари | 1968 |
| Награди Златен глобус | 1968 |
| Уебсайт | |
| Сергей Бондарчук в Общомедия | |
Серге́й Фьодорович Бондарчу́к (на руски: Серге́й Фё́дорович Бондарчу́к; 1920 – 1994) е съветски актьор, кинорежисьор, сценарист и театрален педагог.
Народен артист на СССР (1952), Герой на социалистическия труд (1980), лауреат на Сталинска (1952) и Ленинска премия (1960), Държавна награда на СССР (1984), „Оскар“ и „Златен глобус“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Сергей Бондарчук е роден на 25 септември 1920 г. в село Белозьорка близо до Херсон, Украйна, като израства и учи в Таганрог и Ейск до 1938 г. Актьорската си кариера започва в Таганрогския драматичен театър[1], a през периода 1941 – 1942 г. по време на Великата Отечествена война служи в Червеноармейския театър в Грозни.
През 1948 г. Бондарчук завършва актьорския факултет на кинематографския институт в Москва с преподавател С. А. Герасимов. Постъпва в киностудия „Мосфилм“ и дебютира във филма „Млада гвардия“, като на снимачната площадка се запознава с бъдещата си съпруга Инна Макарова. През 1951 г. Бондарчук играе главната роля и във филма „Тарас Шевченко“, с което завоюва голям успех, включително е забелязан и награден от Сталин. На 32 години Сергей Бондарчук получава званието Народен артист на СССР.
През 1959 г. започва режисьорската кариера на Сергей Бондарчук с филма „Съдбата на човека“. През 1968 г. режисира монументалната продукция „Война и мир“, която става негов безспорен творчески връх, за който е признат за майстор на грандиозните батални сцени с многохилядна масовка. Бондарчук си печели рядкото право да снима отвъд желязната завеса – в Италия и Югославия. През този период започва преподавателската и ръководната кариера на Бондарчук, като е избран за секретар на Съюза на кинематографистите и за художествен ръководител на студия „Время“. През 1986 г., на върха на кариерата си, Сергей Бондарчук започва да губи авторитет и влияние след постоянни обвинения в официозен подход и непотизъм, като това проваля и плануваните снимки на нова копродукция[2][3].
Сергей Бондарчук умира на 20 октомври 1994 г. в Москва от инфаркта на миокарда и е погребан в Новодевическия гробищен парк. От 2004 г. във Волоколамск се провежда ежегоден фестивал на военно-патриотичните филми, посветен на паметта на Сергей Бондарчук.
Негови деца са актрисата и режисьор Наталия Бондарчук (от втория брак на Бондарчук с актрисата Инна Макарова), актьорът и режисьор Фьодор Бондарчук и актрисата Елена Бондарчук (от третия брак с актрисата Ирина Скобцева), както и математикът Алексей Бондарчук (от първия брак с Евгения Белоусова).
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Филм | Година на издаване | Продукция | Награди | Роля |
| „Млада гвардия“ | 1948 | Валко | ||
| „Мичурин“ | 1948 | Уралец | ||
| „Кавалерът на Златната звезда“ | 1950 | Сергей Тутаринов | ||
| „Тарас Шевченко“ | 1951 | Тарас Шевченко | ||
| „Адмирал Ушаков“ | 1953 | Тихон Прокофиев | ||
| „Кораби щурмуват бастиони“ | 1953 | Тихон Прокофиев | ||
| „Не забравяйте“ | 1954 | Александър Гармаш | ||
| „Незавършен разказ“ | 1954 | Юрий Ершов | ||
| „Отело“ | 1955 | Отело | ||
| „Скакалец“ | 1955 | Осип Димов | ||
| „Иван Франко“ | 1956 | Иван Франко | ||
| „Ходят войници“ | 1958 | Матвей Крилов | ||
| „Съдбата на човека“ | 1959 | режисьор, Андрей Соколов | ||
| „Серьожа“ | 1960 | Коростельов | ||
| „Една нощ в Рим“ | 1960 | Фьодор Назуков | ||
| „Война и мир“ | 1968 | режисьор, Пиер Безухов | ||
| „Златните порти“ | 1969 | |||
| „Битката при Неретва“ | 1969 | Мартин | ||
| „Ватерлоо“ | 1970 | режисьор | ||
| „Вуйчо Ваньо“ | 1970 | Михаил Астров | ||
| „Мълчанието на доктор Ивънс“ | 1973 | Мартин Ивънс | ||
| „Високи планини“ | 1974 | Иван Степанов | ||
| „Избор на цел“ | 1975 | Игор Курчатов | ||
| „Те се сражаваха за Родината“ | 1975 | режисьор, Звягинцев | ||
| „Зелени планински върхове“ | 1976 | Врхови Зеленгоре | ||
| „Степ“ | 1978 | режисьор, Емелян | ||
| „Отец Сергий“ | 1978 | Отец Сергий | ||
| „Професия – киноактьор“ | 1979 | камео | ||
| „Овод“ | 1980 | кардинал Монтанели | ||
| „Червените камбани“ I част | 1982 | режисьор | ||
| „Червените камбани“ II част | 1983 | режисьор | ||
| „Семейство Карастоянови“ | 1983 | |||
| „Борис Годунов“ | 1987 | режисьор, Борис Годунов | ||
| „Случай на летището“ | 1988 | генерал Токаренко | ||
| „Битката на тримата крале“ | 1990 | Селим | ||
| „Русия под угроза“ | 1992 | Морозов | ||
| „Тихия Дон“ | 1992 | режисьор, Пьотр Краснов |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Энциклопедия Таганрога. Ростов-на-Дону: Ростиздат, 2003, 512 с. ISBN 5-7509-0662-0.
- ↑ Эпопея с „Тихим Доном“ „Коммерсантъ“ № 203(3534) от 28.10.2006 (Проверено на 17 ноември 2008)
- ↑ Виктор Матизен Переворот. V съезд кинематографистов СССР Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine. (Проверено на 17 ноември 2008)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Интервью Сергея Бондарчука на сайте журнала „Сеанс“ Архив на оригинала от 2008-08-04 в Wayback Machine.
- Программа Виталия Вульфа „Мой серебряный шар“ Архив на оригинала от 2017-04-24 в Wayback Machine.
- Сергей Бондарчук в
Internet Movie Database
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бондарчук, Сергей Фёдорович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
- Съветски актьори и актриси
- Руски актьори и актриси
- Съветски режисьори
- Руски режисьори
- Съветски сценаристи
- Руски сценаристи
- Герои на социалистическия труд на СССР
- Народни артисти на СССР
- Носители на Златен глобус
- Носители на „Оскар“
- Носители на ордена на Почетния легион
- Членове на КПСС
- Родени в Херсонска област
- Починали в Москва
- Починали от инфаркт на миокарда


