Беседа:Никола Станчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Никола Станчев - първият Юначният странджанец извърши немислимото и грабна златото в Мелбърн’56

Първият винаги се помни. Неза- висимо дали става дума за изобретение, научно или географско откри- тие, литература или спорт. Затова България винаги ще помни своя първи герой. Този, от когото започна златното ни олимпийско броене. Този, който направи не- мислимото в Мелбърн през 1956-а и взе злато- то, когато почти всички го бяха отписали. Борецът Никола Стан- чев и неговият подвиг на тепиха в Мелбърн в кат. 79 кг на свободния стил сложиха началото на златния летопис на българските олимпийци. Станчев е роден на 11 септември 1930 г. в село Твърдица, Бургас- ко. Според неговия тре- ньор в Мелбърн - мла- дия тогава Райко Пет- ров, Никола Станчев е самобитен талант, нау- чил техниките, наблю- давайки многобройните народни борби в Стран- джанския край. Началото в Мелбърн е повече от добро за юначния странджанец. Той печели срещу гру- зинеца Схиртладзе, от когото три пъти е губил преди това. Самият Станчев обаче разкри- ва, че последната побе- да на Схиртладзе срещу него направо му е била подарена от съдиите. Това се случило по вре- ме на Световната купа в Москва. И когато всички в на- шия лагер в Мелбърн очакват след успеха срещу грузинеца побед- ната серия да продъл- жи, следва студеният душ - поражение с туш от японеца Кацурамото. Тази загуба като че ли слага край на всички на- дежди, защото, за да стигне до финала и да стане шампион, Стан- чев трябва да бие всич- ките си съперници с туш. Трите му схватки след двубоя с Кацурамото (или Куцото рамо, както го нарича тогава Петко Сираков, мир на праха му) влизат в митология- та. Силата, волята и майсторството на стран- джанеца, както и такти- ката в отделните срещи, изработена от Райко Петров, донасят първо- то златно олимпийско отличие на България. Пръв усеща плещите си залепени за тепиха западногерманецът Щер, същата съдба спо- летява след това и шве- да Лимбланд. Не се раз- Някои чуждестранни журналисти дори ги на- рекоха “големите артис- ти”. И с право. Защото противниците, които ос- таваха, бяха невероятно силни. Срещу тях не бе достатъчно само да си силен и да гориш от же- лание. Можеха да бъдат победени единствено с тактика. И тази тактика бе раз- работена и изпълнена блестящо от тандема Райко Петров-Никола Станчев. В двубоя си срещу за- падногерманеца Щер Никола Станчев играе хитро. Като че ли изпол- зва тактиката “умрялата лисица”. От неговата борбеност, от стръвта му към атаката няма и следа. Изглежда дори уплашен - като че ли се пази. От светкавичните му гмуркания няма и по- мен. За всички специа- листи изходът от този двубой е повече от ясен. С такава борба загубата на българина е неизбежна, мислят си те. Минутите текат, но промяна няма. Та това е лесна пляч- ка, сякаш в този момент си мисли Щер, защото в тактиката му на задър- жане, която му осигуря- ва достатъчната за него равна среща, започва да се проявява стремеж към активност. Защо да не премачка бързо уп- лашения си съперник? Изкушението е наис- тина голямо. И германе- цът не издържа и тръгва да атакува. Никола Станчев дори го поощ- рява в това му намере- ние, като отстъпва. Но българинът чака точно това. Отклонил вниманието си от защи- тата, Щер отново се хвърля да атакува. Това е мигът на истината - ка- то мълния българинът се впуска в краката му. Секунда по-късно гър- бът на Щер изплющява върху тепиха, затиснат в могъщата прегръдка на великия странджанец. Сам зашеметен от ус- пеха или може би в же- ланието да изиграе ро- лята си докрай, той про- дължава да държи ту- ширания вече против- ник. Съдията със знаци трябва да го убеждава, че всичко е свършило, че победата е негова... Прологът към златния медал, режисиран от Райко Петров и изпъл- нен със забележителна артистичност и майстор- ство от Никола Станчев, завършва с невероятен успех. И овации. Но “пи- есата” има още две действия. Главна роля в първото, разбира се, е на шведа Линдблад. Ето какво пишат пра- тениците на “Народен спорт” за тази схватка: “Такава изтощителна борба малцина бяха виждали. Накрая и два- мата бяха изчерпали си- лите си до такава сте- пен, че само ако имаше някой да ги побутне, щяха да рухнат на тепи- ха. Само искрица сила бе нужна за победата! Искрица само!... Намери я Станчев! Кой знае от кое кътче на коравата му странджанска душа се появи тя, за да плам- не последното усилие. Шведът бе туширан! Двамата борци лежаха в изнемога и само по си- яещото от щастие изпо- тено лице на българина можеше да се познае кой е победителят...” Финалът срещу аме- риканеца Ходж е една неповторима схватка. За да бъдеш победител в нея, трябва да прите- жаваш не само сила и техника. Трябва да имаш и стоманена воля, и непреклонен дух Има ги обаче само един от двамата борци - българският. В този дух и тази воля се блъскат могъщите вълни на не- отразимите атаки на Ходж и се превръщат в облаци воден прах. С тях Никола Станчев на- мира пролуките в отбра- ната на съперника. За да го облее накрая златният блясък на по- бедата. Първата във ве- ликата спортна история на България. “В Мелбърн българс- ките борци бяха още не- познати на света - ще разказва по-късно проф. Райко Петров. - Те оба- че не се смутиха от гръмката слава и титли- те на своите съперници, от необичайните усло- вия на големите състе- зания. Примерът на на- шите пионери заслужа- ва да се припомня вина- ги. Най-високия връх достигна Никола Стан- чев. След неприятната загуба с туш от Кацура- мото той трябваше да побеждава само с туш. Такава възможност съ- ществува само в теория- та. Вярата и дързостта на могъщия странджа- нец бяха толкова силни, че превърнаха невероятното във факт Пътят до първата олимпийска титла ще остане за България ви- наги един от най-ярките примери в спортната ни героика... Българските борци в Мелбърн не бя- ха по-силни и по-школу- вани от именитите си противници. Те обаче носеха в себе си силата на духа, закален в на- родните борби.” Олимпиадата в Мел- бърн роди двама изклю- чителни тактици - боре- ца Никола Станчев и треньора Райко Петров. ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ... l Освен олимпийската титла Никола Станчев е балкански шампион в Истанбул през 1959 година. Той има и 11 републикански титли, 8 от които са в свободния стил, а 3 в класическия. l “Ти си Гагарин на българския спорт”, пише до него проф. Райко Петров през 2006-а, когато се навършиха 50 години от олимпийската му титла в Мелбърн. По време на тържествата в Твърдица Никола Станчев е с патерици, защото единият му крак е счупен. Стефка Костадинова му връчва златна значка на БОК. l След края на състезателната си кариера Ни- кола Станчев е помощник на Райко Петров в на- ционалния тим за период от 2-3 години. l Станчев твърди, че от настоящите борци лю- бимец му е Серафим Бързаков.

Премествам текста тук на беседата, ако някой му се занимава да вади нещо полезно от него да го направи.--Ilikeliljon 19:39, 18 декември 2009 (UTC)[отговор]