Направо към съдържанието

Рикардо Самора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рикардо Самора
Лична информация
ПрякорEl Divino (Божественият)
Роден
Рикардо Самора Мартинес
21 януари 1901 г.
Починал8 септември 1978 г. (77 г.)
Барселона, Испания Испания
Ръст186 cm
ПостВратар
Юношески отбори
1914 – 1916Испания ФК Университари
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1916 – 1919
1919 – 1922
1922 – 1930
1930 – 1936
1937 – 1938
Испания Еспаньол
Испания ФК Барселона
Испания Еспаньол
Испания Реал (Мадрид)
Ница
?
?
26
82
?
(?)
(?)
(0)
(0)
(?)
Национален отбор
1920 – 1936Испания Испания46(0)
Треньор
1937 – 1938
1939 – 1940
1940 – 1946
1946 – 1949
1949 – 1951
1951 – 1952
1953 – 1955
1955 – 1957
1960
1961
Ница
Испания ФК Атлетико Мадрид
Испания ФК Атлетико Мадрид
Испания Селта Виго
Испания Депортиво Малага
Испания Испания
Испания Селта Виго
Испания Еспаньол
Испания Селта Виго
Испания Еспаньол
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Рикардо Самора в Общомедия

Рикардо Самора Мартинес (на испански: Ricardo Zamora Martínez) е испански футболен вратар от началото на ХХ век, национал, дългогодишен треньор по футбол. Състезавал се е за Еспаньол, Барселона и Реал Мадрид, а като мениджър е спечелил две титли на Испания с отбора на Атлетико Мадрид.

Познат по цял свят с прякора „El Divino“ (Божественият), негова запазена марка е било да се появява на терена с кърпа, шапка и бяло поло, което по-късно е копирано от няколко неговите съвременници. Става пословичен със смелостта си, като през 1929 г., докато играе за националния тим на Испания срещу Англия, получава тежка травма – счупване на гръдната кост, но продължава да играе до края на мача, въпреки силните болки, а Испания печели срещата с 4:3. Самора е останал в спомените и с грандиозното си спасяване в последната минута, в мача между Реал Мадрид и Барселона през 1936 година[1].

Кариера като футболист

[редактиране | редактиране на кода]

Самора започва кариерата си при юношите на ФК Университари, а през 1916 година преминава в отбора на Еспаньол. Той е в основата на спечелването на шампионата на Каталуния през 1918 г., преди спор с един от директорите на клубада го накара да се прехвърли при местните съперници от ФК Барселона през 1919 година. След три успешни сезона в Барса той се завръща в Еспаньол през 1922 година.

На 2 февруари 1929 г., той прави своя дебют с Еспаньол в учредителната сезон на Ла Лига (Сега – Примера девисион). През същата година печели титлата на шампионата на Каталуня и вдига Купата на краля през 1929 година. След като изиграва 26 мача за Еспаньол, той се присъединява към Реал (Мадрид) през 1930 година.

Между 1919 и 1922 г. Самора е част от легендарния отбор на Барса, трениран от Джак Грийнуел. По време на престоя си в Барселона той печели с отбора шампионата на Каталуня три пъти, както и на два пъти Копа дел Рей.

През 1930 г. подписва с Реал Мадрид. През сезон 1931 – 32 печели Ла Лига за първи път с „кралският“ клуб. През 1934 г. Франциско Бру поема поста на треньор в Реал и повежда Самора и компания към две Купи на Испания. През същата година побеждовот ФК Валенсия с 2 – 1. През 1936 г. е на вратата на Реал Мадрид при сблъсъка с Барселона на финала за Купата на страната. Въпреки че играят с десет души през по-голямата част от срещата, Реал побеждава Барса с 2:1 на стадион „Местая“.

Кариера като треньор

[редактиране | редактиране на кода]

През 1939 г. е назначен за треньор на Атлетико Мадрид (по това време клуба се нарича Атлетик Aviación). Със Самора начело като мениджър, клубът печели първата си Ла Лига през 1940 г., и я защитава през 1941 година. През 1946 г. той се премества в клуба Селта Виго, и през зезон 1947 – 48 стига с отбора до четвърто място в Примера дивисион. През юни 1952 г. е треньор на националите на Испания, водейки ги в два мача. По-късно се завръща в Селта, а по-късно е треньор на два пъти и на Еспаньол.

Самора често е бил обект на спорове. Твърдяло се, че е пиел доста коняк и пушел до три пакета цигари на ден. По време на Олимпийските игри през 1920 година, той е изгонен в мача срещу Италия след удар срещу противник, а на връщане от същия турнир е арестуван и глобен за опит за контрабанда на хавански пури[2].

Явните политически пристрастия на Самора също били предмет на дебат и спорове. Въпреки че играе редовно за националния отбор на Каталония, той е обвинен в отричане на каталунския национализъм, защото прекарва по-голямата част от кариерата си в отборите на Еспаньол и Реал Мадрид.

През 1934 г. е удостоен с „Ордена на Републиката“ от съименника си Нисето Алкала-Самора, президент на Втората Испанската република, но по време на Испанската гражданска война той е използван от Националистическите пропагандатори за тяхната кауза.

През 1950 той е удостоен с ордена „Голям кръст“ от испанския диктатор Франсиско Франко[3].

На негово име е кръстена наградата за най-добър вратар на Примера дивисион (Ricardo Zamora Trophy), която се дава в края на всеки сезон, избран за един от най-великите играчи на ХХ век от списание „Soccer World“.

Избран е за най-добър вратар на Световното първенство по футбол през 1934 година.

  1. Barça: A People’s Passion. (1998), Jimmy Burns. ISBN 0-7475-4554-5
  2. Barça: A People’s Passion. (1998), Jimmy Burns. ISBN 0-7475-4554-5
  3. Morbo: The Story of Spanish Football (2003), Phil Ball. ISBN 0-9540134-6-8