О́скар Ва́шингтон Таба́рес Сѝлва (на испански: Óscar Wáshington Tabárez Silva) е уругвайскифутболен мениджър. Той е рекордьор като треньор на уругвайския национален отбор: ръководи го общо 17 години (1988–1990, 2006–2021) и на четири световни първенства: Италия 1990, ЮАР 2010 , Бразилия 2014 и Русия 2018. Табарес е един от най-успешните треньори на Латинска Америка. През 1989 г. класира „урусите“ на финал за Копа Америка загубен от Бразилия с 0:1. Във визитката си има още Копа Либертадорес за 1987 г. с отбора на Пенярол, шампионска титла на Аржентина за 1992 г. с Бока Хуниорс, както и титла от несъществуващия вече турнир Копа Мастер де Суперкопа за същата година. С младежкия национален отбор на Уругвай до 20 години печели Панамерикански игри през 1983 г. Бил е начело още на европейските Милан, Овиедо, Каляри, както и на южноамериканските Велес Сарсфийлд и Депортиво Кали. През 2010 г. печели бронзов медал за 4-то място на СП 2010 в Южна Африка, благодарение на „златната ръка“ на Луис Суарес на четвъртфинала с Гана, впоследствие спечелен с дузпи. Уругваецът прави дузпа, като спира топката на голлинията след удар на Доминик Адия с глава. Изгонен е с червен картон, а отсъдената дузпа е изпусната от Асамоа Гиан след удар в напречната греда. През 2011 г. печели Копа Америка начело на Уругвай. За 2010 и 2011 година е избран за най-добър треньор на Латинска Америка.[1][2]
Оскар Табарес.jpg)
Уругвай U-20
