Направо към съдържанието

Алфио Базиле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алфио Базиле
Лична информация
ПрякорКоко
Роден
Alfredo Rubén Oscar Carlos Basile
1 ноември 1943 г. (80 г.)
Постцентрален защитник
Настоящ отбор
Отбор Расинг Клуб (Треньор)
Юношески отбори
Бела Виста де Баия Бланка
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1964–1970
1971–1975
Расинг Клуб
Уракан
163
97
(19)
(4)
Национален отбор
1968–1973 Аржентина8(1)
Треньор
1975–1976
1976
1978
1979
1980
1981
1982
1982
1983
1983
1984–1986
1986–1989
1989–1990
1991–1994
1995
1996–1997
1998
2000–2001
2004
2005–2006
2006–2008
2009–2010
2012
Чакарита Хуниорс
Росарио Сентрал
Расинг Клуб
Расинг де Кордоба
Сентрал Кордоба
Расинг де Кордоба
Уракан
Насионал Монтевидео
Расинг де Кордоба
Талерес де Кордоба
Велес Сарсфийлд
Расинг Клуб
Велес Сарсфийлд
Аржентина
Атлетико Мадрид
Расинг Клуб
Сан Лоренцо
Клуб Америка
Колон Санта Фе
Бока Хуниорс
Аржентина
Бока Хуниорс
Расинг Клуб
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Алфио Базиле в Общомедия

Алфредо Рубен Оскар Карлос Базиле (на испански: Alfredo Rubén Oscar Carlos Basile), по-популярен като Алфио Базиле (на испански: Alfio Basile) е бивш аржентински футболист и настоящ треньор по футбол.

Състезателна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Алфио Базиле започва кариерата си в скромния клуб „Бела Виста“ от родния му град Баия Бланка. От 1964 до 1970 г. носи екипа на Расинг Клуб, играе като централен защитник. По това време клуба доминира не само в Аржентина, но и в Латинска Америка. Печели шампионската титла за 1966 г. с 5 точки преднина пред втория Ривър Плейт и 13 пред третия Бока Хуниорс. През 1967 г. печели последователно Копа Либертадорес след победа над Насионал Монтевидео, както и Междуконтиненталната купа след победа над шотландския Селтик.

В периода 1971 – 1975 г. защитава цветовете на Уракан, където треньор му е Сезар Луис Меноти.

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

След края на състезателната си кариера Базиле води редица аржентински отбори, сред които Росарио Сентрал, Расинг Клуб, Уракан, Велес Сарсфийлд, Сан Лоренцо, както и уругвайския Насионал Монтевидео и испанския Атлетико Мадрид.

Кариерата му като треньор достигна своя връх в началото на 90-те години, когато води националния отбор по футбол на Аржентина в два турнира на Копа Америка и една титла от Купата на Конфедерациите. През 1991 г. е избран за Треньор № 1 на Южна Америка. В квалификациите за Световното първенство по футбол през 1994 г. допуска домакинско поражение с 0-5 от Колумбия. Тази унизителна загуба кара отказалият се от футбола Диего Марадона да се върне в националния отбор, за да вземе участие в плейофите срещу Австралия.

На самото Световно първенство Аржентина стартира с две впечатляващи победи над Гърция и Нигерия. След мача с нигерийците Марадона е тестван за употреба на допинг и в пробата му е открито наличие на ефедрин, след което е отстранен от турнира. Аржентина губи от България и завършва на трето място в групата, а треньора подава оставка.[1]

През юли 2005 г. поема Бока Хуниорс и само след месец начело на отбора печели Рекопа Судамерикана. Печели първата си аржентинския титла в турнира Апертура същата година. Четири дни по-късно, Бока печели и Копа Судамерикана след победа над мексиканският УНАМ Пумас.

През юли 2006 г. отново му е предложен поста на треньор на националния отбор на Аржентина на мястото на подалия оставка Хосе Пекерман. До 14 септември 2006 г. Базиле води паралелно и Бока, като отборът печели втора поредна Рекопа Судамерикана след победа над Сао Пауло. На 16 октомври 2008 г. след загуба от Чили в квалификациите за ЮАР 2010 Базиле подава оставка.[2] Наследен е на поста си от Диего Марадона.[3]

Расинг Клуб
Уракан
Расинг Клуб
Аржентина
Бока Хуниорс
Индивидуални