Сан Лоренцо де Алмагро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Сан Лоренцо“
Escudo-San-Lorenzo.png
Име на отбор „Сан Лоренцо“
Оригинално име Club Atlético San Lorenzo de Almagro
Прозвище „Los matadores“
„El Ciclón“
„Los Cuervos“
„Los Santos“
„Los Azulgrana“
Основан 1908
Стадион Естадио Педро Бидегайн
Капацитет 45 000
Президент Flag of Argentina.svg Карлос Абдо
Старши треньор Flag of Argentina.svg Рамон Диас
Първенство Примера Дивисион Аржентина
2010 Апертура 13-то
Домакин
Гост

Клуб Атлетико „Сан Лоренцо де Алмагро“ (на испански: Club Atlético San Lorenzo de Almagro), по-популярен под името „Сан Лоренцо“ е футболен клуб от квартал „Boedo“ в Буенос Айрес, Аржентина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основателят на клуба — Отец Лоренцо Маса
Сан Лоренцо преди един от приятелските си мачове в Испания на 16 януари 1947 г.

Клубът е основан на 1 април 1908 г. от католическия свещеник Отец Лоренцо Маса. Името е дадено в чест на е един от седемте дякони в Древен РимСв. Лаврентий Римски (на латински: Laurentius). Седалището на новия клуб е квартал „Алмагро“, което също е отразено в името.

Като се започне от създаването на професионалния футбол през 1931 г., и със спечелените 10 титли на Аржентина Сан Лоренцо се нарежда на престижното 4-то място (след Ривър Плейт, Бока Хуниорс и Индепендиенте) във вечната ранглиста на аржентинския професионален футбол. През 1933 г. клубът печели първата си титла на професионално ниво, а през 1946 г. прекъсва победната серия на Ривър Плейт в шампионата на Аржентина. През същата година отборът прави презокеанско турне и изиграва серия от приятелски мачове в Испания и Португалия. В първата среща губят от Реал Мадрид, но после побеждават последователно Барселона и националните отбори на Испания и Португалия, а испански журналисти ги засипват със суперлативи и ги наричат „най-добрият отбор в света“. От Барселона дори предлагат договор на нападателя Рене Понтони, но той отказва да напусне Аржентина. Друг футболист Рейналдо Мартино остава в Европа и се превръща в звезда на Ювентус Торино.

През 1960 г. Сан Лоренцо е основен фаворит за трофея в първото издание на новосформирания турнир Копа Либертадорес, но губи полуфинала след ожесточена борба от бъдещият носител на трофея уругвайския Пенярол. При разменено домакинство двата отбора не успяват да излъчат победител (след 1:1 и 0:0) и в третата среща уругвайците печелят на собствен терен с 2:1. В периода 1968-1974 г. Сан Лоренцо печели 4 титли на Аржентина и получава прозвището „los matadores“. През 1981 г. клубът изпада в Сегунда, но още на следващия сезон се завръща в елита на Аржентина.

В началото на новия век идват новите успехи на международната сцена. През 2001 г., печели последното издание на Копа Меркосур, като постепенно елиминира бразилските Коринтианс и на финала Фламенго след изпълнение на дузпи. Година по-късно през 2002 печели първото издание на Копа Судамерикана, като буквално разбива колумбийския Атлетико Насионал с 4:0. В турнира за Копа Либертадорес Сан Лоренцо има загубени три полуфинала (1960 Пенярол, 1973 Индепендиенте, 1988 Нюелс Олд Бойс).

Клуб Сан Лоренцо се свързва с екипа на работническата класа. Основният противник на клуба е Хуракан.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Бивши треньори[редактиране | редактиране на кода]

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]