Роберто Аяла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Flag of Argentina.svg Роберто Аяла
Roberto Ayala y Javier Zanetti - 07FEB2007 - Francia - presidencia-govar.jpg
Роберто Аяла на 7.2.2007 г. във Франция
(на заден план Хавиер Санети)
Лична информация
Прякор Мишлето (El Ratón)
Роден Роберто Фабиан Айяла
14 април 1973 г. (44 г.)
Парана, Flag of Argentina.svg Аржентина
Ръст 175 см
Пост защитник
Настоящ отбор
Отбор завършил кариерата
Юношески отбори
1983 – 1991 Flag of Argentina.svg Ферокарил Оесте
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1991 – 1994
1994 – 1995
1995 – 1998
1998 – 2000
2000 – 2007
2007 – 2010
2010
Общо:
Flag of Argentina.svg Ферокарил Оесте
Flag of Argentina.svg Ривър Плейт
Flag of Italy.svg Наполи
Flag of Italy.svg Милан
Flag of Spain.svg Валенсия
Flag of Spain.svg Реал Сарагоса
Flag of Argentina.svg Расинг Клуб де Авелянеда
72
40
87
24
183
76
16
498
(1)
(0)
(1)
(0)
(9)
(4)
(0)
(20)
Национален отбор²
1994 – 2007 Flag of Argentina.svg Аржентина 115 (7)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 10 юни 2017.
2. Информацията е актуална към 10 юни 2017.

Роберто Фабиан Аяла (на испански: Roberto Fabián Ayala) е аржентински футболист-национал, централен защитник. Олимпийски шампион от 2004 година. Един от най-добрите защитници в историята на аржентинския футбол. Дългогодишен капитан на националния отбор, четвърти по брой на участията за всички времена със 115 мача за отбора на Аржентина.

Своя прякор „Мишлето“ (на испански: El Ratón) Роберто получава „по наследство“ от нападателя Рубен Айяла, участник в световното първенство 1974 г., без дори да са роднини, само заради сходните им имена.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 април 1973 г. в гр. Парана, Аржентина. Играе за Ферокарил Оесте (1991 – 1994), Ривър Плейт (1994 – 1995), Наполи (1995 – 1998) и Милан (1998 – 2000). Дебютира в Серия А на 27 август 1995 г. при равенството Бари – Наполи 1:1.

Аяла е първият аржентинец в състава на Милан от над 30 години и не влиза често в игра. Изиграва едва 24 мача за миланския гранд и през 2000 г. подписва 3-годишен договор с Валенсия за 6,5 милиона евро. Става основна фигура в защитната схема на треньора Ектор Купер и Валенсия допуска едва 34 гола в 38 мача в испанското първенство.

През 2001 г. играе срещу Байерн Мюнхен на финала за Шампионската лига, който Валенсия губи след изпълнение на дузпи. Шампион на испанското първенство през сезон 2001/2002. През сезон 2003/2004 отново печели първенството в Испания и същевременно става носител на купата на УЕФА. През сезон 2004/2005 рядко влиза в игра поради контузии.

Дебютира за националния отбор на 16 ноември 1994 г. срещу Чили при загубата с 0:3 в Сантяго. На Панамериканските игри 1995 г. класира отбора за финала, като вкарва победния гол на полуфинала в 84-та минута – 3:2 срещу Хондурас, елиминирал преди това Бразилия. Аржентина печели златните медали срещу Мексико на финала.
Аяла участва на летните олимпийски игри през 1996 г., където печели сребърен медал с аржентинския отбор. Играе за Аржентина на световното първенство 1998 г., а на СП 2002 е резерва в състава. Златен медалист от Летните олимпийски игри през 2004 г.. Капитан на националния отбор. Последният му мач за отбора е на 15.07.2007 г. срещу Бразилия – 0:3 в Маракайбо. Има 115 мача и 7 гола, като по броя на мачовете за Аржентина е на четвърто място след Хавиер Санети, Хавиер Масчерано и Лионел Меси.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]