Дженаро Гатузо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Италия Дженаро Гатузо
Gennaro Gattuso 2008.jpg
Лична информация
Прякор Рино
Роден Дженаро Иван Гатузо
9 януари 1978 г. (39 г.)
Кориляно Калабро, Италия Италия
Ръст 1, 77 m
Пост дефанзивен полузащитник
Настоящ отбор
Отбор Италия Милан Примавера (треньор)
Юношески отбори
1990–1995 Италия Перуджа
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1995–1997
1997–1998
1998–1999
1999–2012
2012–2013
Общо:
Италия Перуджа
Шотландия Рейнджърс
Италия Салернитана
Италия Милан
Flag of Switzerland.svg Сион
10
34
33
335
27
431
(0)
(3)
(1)
(9)
(1)
(13)
Национален отбор
1998–2000
2000–2010
Италия Италия до 21 г.
Италия Италия
21
73
(1)
(1)
Треньор
2013
2013
2014–2015
2015–2017
2017–
Flag of Switzerland.svg Сион (играещ треньор)
Италия Палермо
Гърция ОФИ Крит
Италия Пиза
Италия Милан Примавера
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Дженаро Гатузо в Общомедия

Дженаро Иван Гатузо (на италиански: Gennaro Ivan Gattuso, прякор Рино) е италиански треньор и бивш футболист. Роден е на 9 януари 1978 г. в град Кориляно Калабро, Италия. Гатузо е играл основно като опорен халф, станал популярен със своята борбеност, агресивност и издържливост на терена. Спечелил е всички турнири на клубно ниво с Милан, най-значимите от които са двете победи в Шампионската лига през 2003 г. и 2007 г. Гатузо става световен шампион с Италия през 2006 г. и е избран в идеалния отбор на мондиала.

През февруари 2013 г. Дженаро става играещ мениджър на швейцарския Сион, като след края на сезона прекратява кариерата си като футболист и треньор в Сион. През есента на същата година ръководи и италианския Палермо.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Гатузо започа професионалната си кариера през 1996 г. във Перуджа. През сезон 1997 - 1998 е привлчен от шотландския Глазгоу Рейнджърс. Там Дик Адвокаат го използва като десен защитник. През октомври 1998 г. преминава в новака в Серия А Салернитана.

През 1999 г. Гатузо е купен от Милан за 8 милиона евро и бързо се утвърждава като титуляр. През 2000 г. дебютира за Италия. На 15 ноември вкарва единственото си попадение за скуадра адзура срещу Англия. Въпреки огромната конкуренция в Милан след привличането на Руи Коща и Андреа Пирло през 2001 г. и Кларънс Сеедорф и Ривалдо през 2002 г. Гатузо успява да запази титулярното си място. Той играе като опорен полузащитник под ръководството на Карло Анчелоти и внася стабилност в отбранителните действия на Милан.

През 2003 г. Дженаро печели Шампионската лига, Купата на Италия и Суперкупата на Европа с Милан, а на следващият сезон и титлата в Серия А и Суперкупата на Италия.

На 26 септември 2006 г. Гатузо изиграва своят мач номер 300 за Милан. Същата година става и световен шампион с Италия, като попада и в идеалния отбор на Световното първенство.

Гатузо печели за втори път Шампионската лига през 2007 г. Пропуска по-голямата част от сезон 2008 - 2009 поради контузия. През сезон 2009 - 2010 е оставян често резерва, за сметка на Матьо Фламини.

Участва на Мондиал 2010, където Италия отпада в групата. След края на първенството се отказва от националния отбор.

През 2011 г. Дженаро става за втори път шампион на Италия с Милан.

В първият кръг на сезон 2011 - 2012 в мач срещу Лацио Гатузо е изваден от игра още през първото полувреме. Впоследствие му е открит проблем с очите[1] и не играе близо 7 месеца. Футболистът дори обмисля да се откаже от футбола[2]

Рино се връща в игра чак през март 2012 г.[3]. През целият сезон той записва едва 7 мача. На 11 май 2012 г. решава да не удължи договорът си с Милан и след края на сезона подписва с швейцарския Сион.[4]

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Клуб Сезон Шампионат Купа Европейски
турнири1
Други
турнири2
Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Головe Мачове Голове
Перуджа 1995–96 2 0 - - - - - - 2 0
1996–97 8 0 - - - - - - 8 0
Общо 10 0 10 0
Глазгоу Рейнджърс 1997–98 29 3 9 0 2 1 - - 40 4
1998–99 5 0 1 0 5 1 - - 11 1
Общо 34 3 10 0 7 2 51 5
Салернитана 1998–99 25 0 - - - - - - 25 0
Общо 25 0 25 0
Милан 1999–2000 22 1 1 0 5 0 - - 28 1
2000–01 24 0 2 0 10 0 - - 36 0
2001–02 32 0 5 0 10 0 - - 47 0
2002–03 25 0 3 0 14 0 - - 42 0
2003–04 33 1 2 0 7 1 3 0 45 2
2004–05 32 0 2 0 11 0 1 0 46 0
2005–06 35 3 3 0 11 0 - - 49 3
2006–07 30 1 4 0 13 0 - - 47 1
2007–08 31 1 1 0 8 0 3 0 43 1
2008–09 12 0 - - 4 1 - - 16 1
2009–10 22 0 1 0 1 0 - - 24 0
2010–11 31 2 2 0 5 0 - - 38 2
2011–12 6 0 0 0 0 0 1 0 7 0
Общо 335 9 26 0 99 2 8 0 468 11
Сион 2012–13 27 1 5 0 - - - - 32 1
Общо 27 1 5 0 0 0 0 0 32 1
Общо за кариерата 431 13 41 0 106 4 8 0 586 17

1Европейските турнири включват Шампионска лига и Купа на УЕФА
2Други турнири включват Суперкупа на Италия, Суперкупа на Европа,Междуконтинентална купа и Световно клубно първенство

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Италия
Година Мачове Голове
2000 6 1
2001 3 0
2002 10 0
2003 4 0
2004 9 0
2005 8 0
2006 10 0
2007 6 0
2008 9 0
2009 5 0
2010 3 0
Общо 73 1

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Милан[редактиране | редактиране на кода]

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

  • Европейско първенство за младежи - 1 (2000)

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

Ордени[редактиране | редактиране на кода]

  • Ufficiale OMRI BAR.svg Носител на Орден за заслуги към Италианската Република четвърта степен (офицер): 2006
  • Cavaliere OMRI BAR.svg Носител на Орден за заслуги към Италианската Република пета степен (рицар): 2000

Източници[редактиране | редактиране на кода]