Фарьорски острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ферьорски острови)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фарьорски острови
На местните езици:
— владение на Дания
Знаме на Фарьорски острови
Герб на Фарьорски острови
(знаме)(герб)
Местоположение на Фарьорските острови
Местоположение на Фарьорските острови
География и население
Площ 1 399,0 km²
Води 0.5%
Столица Торсхавн
62°00′ с. ш. 6°47′ з. д. / 62° с. ш. 6.783333° з. д.
Най-голям град Торсхавн
Официален език фарьорски, датски
Население
(пребр., 2017)
50,778
(на 206-то място)
Гъстота на нас. 35,6 души/km²
Управление
Монарх Маргрете II
Министър-председател Аксел Йоханесен
История
Автономия на Дания 1 април 1948
Икономика
БВП (ППС, 2008) $1.642 млрд.
БВП на човек (ППС) $33,700
БВП (ном., 2017) $3.09 млрд.
БВП на човек (ном.) $61,325
ИЧР (2008) 0.950 (висок)
Коеф. на Джини (2015) Повишение 23.3 (нисък)
Валута Фарьорска крона (DKK)
Други данни
Часова зона UTC+0
Код по ISO FO
Интернет домейн .fo
Телефонен код +298
Официален сайт Официален сайт

Фарьорските острови[1][2] или Ферьорските острови[3][4] (на фарьорски: Føroyar, на датски: Færøerne; и двете етимологично означават „овчи острови“) са автономна област в рамките на кралство Дания. Те са разположени между Шотландия и Исландия. Разстоянието до Исландия е 450 km, до Норвегия е 675 km, а до Копенхаген е 1117 km.

География[редактиране | редактиране на кода]

Архипелагът на Фарьорските острови се състои от 18 острова, 17 от които са обитаеми.

Населението наброява около 48 000 души. Административен център е гр. Торсхавн (Tórshavn), около 13 089 души. Вторият по големина град се нарича Клаксвик. Основна религия – протестантство. Преобладаващата част от фарьорците се занимават с риболов, развито е също и овцевъдство. Типичният северен кръст, върху националния флаг на Фарьорските острови е белег за принадлежността на държавата към другите скандинавски страни. Гербът на страната е овен, който най-точно символизира наименованието на островите – фарьорски, т.е. „овчи“.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В страната има летище във Вагар. Редовни полети има до Копенхаген и Рейкявик, а през лятото има и до Лондон. Националната авиокомпания на Фарьорските острови се нарича „Atlantic Airways“. Авиокомпанията е създадена през 1987 година, а първият полет е осъществен на 28 март 1988 година от Вагар до датската столица Копенхаген. С оглед на разположението на самите острови транспортната система не е много обширна. Част от по-големите острови са свързани помежду си с подморски тунели или мостове, а останалите се свързват посредством ферибот.

Политика и административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Faroe map with villages, streets, straits, firths, ferry harbours and major moutains.png

Политически, Фарьорските острови са зависима територия на Кралство Дания. От 1948 г. имат автономен статут (самоуправление). Островите са административно разделени на 34 общини, в тях има 120 града и села. Има и 6 сислура (административни области). Историческите извори предполагат, че първите чужденци, които разказват за съществуването на Фарьорските острови са ирландски монаси, попаднали в архипелага през 500 г. В периода между 800 – 900 г. се появили и първите заселници от Шотландия. Тези заселници обаче били прогонени с появата на викингите, които започнали да се заселват масово върху територията на архипелага след 900 г. Викингите превръщат Фарьорските острови в централен „диспечерски“ пункт за контрол на пътищата и комуникациите в целия Скандинавски полуостров.

Жители на Фарьорските острови облечени в традиционни народни носии.

След викингите Фарьорските острови попадат под юрисдикцията на Норвегия. Дълго време норвежкият крал владее земите, населявани от фарьорците. В края на 15 век, стратегическото съотношението на военните сили на полуострова принуждава норвежците да управляват Фарьорските острови като протекторат съвместно с датчаните. Килският мирен договор от 1814 година, прави датския крал едноличен владетел на Фарьорските острови. В разгара на Втората световна война стратегическото местоположение на Фарьорските острови в северната част на Атлантическия океан, прави силно впечатление на Чърчил, както и на главнокомандващия английския кралски флот. Взето е решение английски войскови части да дебаркират на Фарьорските острови. Решението на Чърчил се обосновава с нахлуването на войски на Третия райх в Дания. Така на 11 април 1940 година, над 8000 английски войници окупират островния архипелаг. Английската окупация на острова приключила през септември 1945 година. По време на окупацията, англичаните построяват единственото международно летище на острова във Вагар (1942 – 1943). През 1973 година, когато Дания става член на Европейската икономическа общност, Фарьорските острови гласуват да останат извън ЕИО, като по този начин Фарьорските острови са единствената територия под суверенитета на страна-членка на ЕС, която не е част на Европейския съюз. (За сравнение: Гренландия през 1985 г. излиза от ЕС, но остава със статут „задморска територия на ЕС“.)

Парламентарна демократична зависима страна. Първият министър е и председател на парламента. Парламентът се нарича Льогтинг и в него има 32 места. На последните парламентарни избори на 20 януари 2004 г. Обединената партия печели изборите, като вкарва 8 представителя в парламента. Вотът, който получава, е 23,7%. Двама парламентаристи се избират от Дания.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „География на света“, Светлин Кираджиев, 2012.
  2. „Съвременна българска енциклопедия“, том 2, изд. Gaberoff, 2009.
  3. „Българска енциклопедия А-Я“, 2007.
  4. Справочник „Страните в света 2007/2008“, Ангел Луканов и др.