Домашна мишка

	Домашна мишка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Гризачи (Rodentia)
семейство:	Мишкови (Muridae)
триб:	Murini
род:	Домашни мишки (Mus)
подрод:	Mus
вид:	Домашна мишка (M. musculus)
	Научно наименование
	Mus musculus Linnaeus, 1758
	Разпространение
	Синоними
	Mus molossinus yonakuni Kuroda, 1924;
	Домашна мишка в Общомедия
	[ редактиране ]

Домашната мишка (Mus musculus) е вид дребен гризач (Rodentia) от семейство Мишкови (Muridae). Домашната мишка пренася голямо количество заразни болести и макар като цяло е по-малко вредна от плъховете, тя е основна причина за увреждането на запасите от зърно. Смята се, че това е главната причина за одомашаването на котката.

Разпространение и местообитания

Обикновено домашната мишка живее в близост до човека и човешките поселения. Произхожда от Азия (вероятно от земите на съвременните Северна Индия и Иран) и е разпространена с помощта на човека по цял свят. Когато не живее близо до хора, домашната мишка обитава предимно степи, пустини и обработваеми земи. Там тя копае тунели и строи гнезда, в които съхранява провизиите си.

Някои породи на тези животни се използват и като лабораторни мишки, често генетично модифицирани, с цел биологични и медицински изследвания.^[2] Продължителността на живота на домашните мишки поначало е около 1 – 2 години, но в резултат на биологически опити са отгледани и по-дълголетни екземпляри. Проектът Methuselah mouse contest е състезание по създаване на възможно най-дълго живееща лабораторна мишка. През 2004 г. е отбелязан рекорд на генетично изменен екземпляр с продължителност на живота 1819 дни, което прави близо 5 години.

Хората традиционно са враждебно настроени към мишките и ползват срещу тях разнообразни средства, като капани, отрови и други животни. Същевременно в много култури те имат често положителен образ. Естествените хищници на домашната мишка в Европа включват, предимно в и около къщите, домашни котки, кафяви плъхове и белки; в хамбарите заплаха представляват и забулените сови. В дивата природа хищниците ѝ включват хищни птици, невестулки, белки, червени лисици, змии и диви котки.

Физически характеристики

Окраската на домашната мишка в естествено състояние е в един тон, като варира от светлосива и светложълта до тъмнокафява, като коремът е по-светъл. Лабораторните (известни като бели мишки) и декоративните раси (т.нар. фенси-мишки/fancy mouse) могат да бъдат и бели, пъстри или с други цветове, козината е къса.

Възрастните екземпляри имат дължина на тялото с главата в интервала 61 – 102 mm, дължина на опашката е 50 – 100 mm, кондилобазалната дължина на черепа е 17 – 23 mm. Черепът на животното е със скъсена лицева част и уголемена мозъчна капсула. Муцуната му им е скъсена, но заострена, ушите – закръглени и относително големи. Опашката, която е обикновено е малко по-къса от тялото, е покрита с редки тънки къси косми. Домашните мишки имат 5 двойки сукални зърна – две ингвинални и три пекторални.^[3]

Етология

Активни са в полумрак и нощем, избягват светлина. Домашната мишка обикновено върви, тича или стои на четири крака, но когато се храни или оглежда, се изправя на задните си крайници и се подпира на опашката си. Когато тича, държи опашката си хоризонтално и я използва за баланс. Добре се катери, скача и плува.

Заселва се в близост до хранителните си източници. Хранят се основно с растителна храна, но могат да бъдат и всеядни. Нуждаят се от малко вода.

Домашните мишки са териториални и социални животни, в чието общуване водеща роля има миризмата на урината им. Обикновено един доминиращ мъжки живее заедно на своята територия с няколко женски и по-млади екземпляри (нерядко и около 50 мишки съжителстващи в стадо). Въпреки, че предимство винаги има алфа-мъжкарят, женските обикновено се чифтосват с няколко мъжки (полиандрия). Бременността продължава около 19 – 21 дни, след което женската мишка ражда 7 – 13 малки. Може да роди 5 – 10 пъти годишно. Новородените са голи, глухи и слепи, но за 2-3 седмици получават значително развитие и биват отбити. При женските полова зрелост настъпва след около 6 седмици, при мъжките след около 8, но и мъжките и женските могат да започнат да се размножават след 35-ия си ден.

Експерименти с мишки

Някои от опитите правени с тези животни имат голям потенциал за евентуално приложение. Сред резултатите от тях:

Така наречените „ танцуващи мишки “ се характеризират с постоянните си кръгови и зигзагообразни движения, дължащи се на дисфункция на хипофизата и вестибуларния апарат. „Пеещите мишки“, отгледани преди повече от 300 години в Китай, издават звуци, напомнящи на щурци.
Мишките Reeler са предоставили информация за механизмите на кортикогенезата ^.
„ Голите мишки “ съчетават два генетични дефекта: дефект в кожния епител, водещ до липса на окосмяване, и недоразвит тимус, водещ до липса на Т-лимфоцити. Те се използват в имунологични и трансплантационни изследвания. Друг щам с тежки имунни нарушения е имунодефицитната мишка (SCID мишка).
Трансгенните мишки имат геноми, които съдържат прехвърлени чужди гени. Един такъв вид са онкомиските - лабораторни мишки, носещи активирани ракови гени. Онкомиските са първите патентовани трансгенни животни (1988 г.)
При „нокаут-мишките“ отделни гени са блокирани (нокаутирани), за да се изучат техните функции или да се симулират човешки заболявания. Например, при „могъщата мишка“ е блокирано производството на протеина миостатин, който ограничава мускулния растеж.
Мишките се използват и за изучаване на молекулярните механизми на паметта. Мишки, на които липсват NMDA рецептори (протеин, който играе важна роля в ученето и паметта), не са преминали съответните тестове. Междувременно, мишки с подобрена функция на NMDA рецепторите в хипокампуса демонстрират забележителна памет и интелигентност (т.нар. „умни мишки“ или „Dogi мишки“).
През 1998 г. клонирани мишки са произведени за първи път в САЩ ( Университетът на Хаваите) .

Подвидове

Mus musculus bactrianus (югозападноазиатска домашна мишка)
Mus musculus castaneus (югоизточноазиатска домашна мишка)
Mus musculus domesticus или Mus domesticus (западноевропейска домашна мишка)
Mus musculus gentilulus
Mus musculus homourus
Mus musculus molossinus
Mus musculus musculus (източноевропейска домашна мишка)
Mus musculus praetextus
Mus musculus wagneri

Вижте също

Мики Маус
Еструс
Степна домашна мишка
„Лешникотрошачката“ – балет на Пьотър Чайковски, в който антагонистът е домашна мишка

Източници

↑ Mus musculus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Musser G, Amori G, Hutterer R, Kryštufek B, Yigit N & Mitsain G. Mus musculus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 10 октомври 2008. (на английски)
↑ Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 383-384, 391.

Външни препратки

[1] Mus musculus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[IUCN-2] Musser G, Amori G, Hutterer R, Kryštufek B, Yigit N & Mitsain G. Mus musculus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 10 октомври 2008. (на английски)

[ФБ-3] Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 383-384, 391.

[1]

[2]

[3]