Унаи Емери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Spain.svg Унаи Емери
Zenit-Sevilla (6).jpg
Унаи Емери в 1/4 финал от Лига Европа
Зенит – Севиля (23.04.2015 г.)
Лична информация
Роден Unai Emery Etxegoien
3 ноември 1971 г. (49 г.)
Ондарибия, Испания Испания
Ръст 181 cm
Пост полузащитник
Юношески отбори
Flag of Spain.svg Реал Сосиедад
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1990–1995
1995–1996
1996–2000
2000–2002
2002–2003
2003–2004
Общо:
Flag of Spain.svg Реал Сосиедад Б
Flag of Spain.svg Реал Сосиедад
Flag of Spain.svg Толедо
Flag of Spain.svg Расинг Ферол
Flag of Spain.svg Леганес
Flag of Spain.svg Лорка
40
5
126
61
28
30
290
(2)
(1)
(2)
(7)
(0)
(1)
(13)
Треньор
2004–2006
2006–2008
2008–2012
2012
2013–2016
2016–2018
2018–2019
2020–
Flag of Spain.svg Лорка
Flag of Spain.svg Алмерия
Flag of Spain.svg Валенсия
Flag of Russia.svg Спартак Москва
Flag of Spain.svg Севиля
Flag of France.svg Пари Сен Жермен
Flag of England.svg Арсенал
Flag of Spain.svg Виляреал
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 29 юни 2016 г..
2. Информацията е актуална към 29 юни 2016 г..
Унаи Емери в Общомедия

Уна̀и Емѐри Ечѐгойен (на испански: Unai Emery Etxegoien, в български медии се среща и като Унай) е бивш испански футболист, играл като полузащитник.

Унаи Емери е роден на 3 ноември 1971 г. в Ондарибия, Баска автономна област. Почти цялата му състезателна кариера протича в скромни отбори от Сегунда дивисион. Играе на поста ляв полузащитник.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Треньорската му кариера започва през 2004 г. в отбора на Лорка. Още в следващия сезон 2005–06 печели Трофей Мигел Муньос за най-добър треньор във втора лига. През следващия сезон отново е носител на трофея, този път с отбора на Алмерия, а в първенството финишира втори и класира отбора за първи път в цялата му клубна история в Примера дивисион.[1]

Валенсия[редактиране | редактиране на кода]

След два силни сезона начело на „андалусийците“ приема поканата и през лятото на 2008 г. поема отбора на Валенсия, като наследява на поста Роналд Куман. В първия си сезон начело на отбора завършва на 6-о място в испанския шампионат, а в турнира за Купата на УЕФА достига до 1/16 финалите, където е отстранен след две равенства и повече голове на чужд терен от Динамо Киев.[2][3] На 17 август 2008 г. побеждава с 3-2 Реал Мадрид в първия мач за Суперкупата на Испания [4], но седмица по-късно губи реванша с 2-4.[5]

През сезон 2009-10 завършва на трето място в Ла Лига, а в турнира за купата на Лига Европа е отстранен на четвъртфинала от бъдещия носител на трофея Атлетико Мадрид отново след две равенства и повече голове на чужд терен.[6][7]

През сезон 2010-11 води Валенсия в турнира на Шампионската лига, където е отстранен на 1/8 финалите от отбора на Шалке 04 след равенство 1-1 в първия мач и загуба с 1-3 на реванша.[8][9] В испанското първенство отново завършва на трето място. На 24 май 2011 г. подновява договорът си с клуба за още една година.[10][11] През сезон 2011-12 завършва на трето място в Група E на Шампионската лига и продължава участието си в турнира за Лига Европа. На 1/16 финала отстранява отбора на Стоук Сити след две победи с по 1-0.[12][13] На 1/8 финала отстранява отбора на ПСВ Айндховен, след победа в първия мач с 4-2 и равенство 1-1 в реванша.[14][15] На 1/4 финала отстранява друг холандски отбор – АЗ Алкмар след загуба в първия мач с 2-1 и победа с 4-0 в ответната среща.[16][17] На 1/2 финала отново е отстранен от бъдещия носител на трофея Атлетико Мадрид, този път след две загуби 4-2 и 0-1.[18][19]

В испанското първенство Валенсия отново финишира с бронзовите медали, но въпреки това от ръководството на клуба не му продължават договора и след четири сезона на Естадио Местая Унаи Емери напуска.

Спартак Москва[редактиране | редактиране на кода]

На 10 юни 2012 г. подписва договор за две години с руския вицешампион Спартак Москва, като заменя на поста Валери Карпин, преминал на ръководна длъжност в клуба.[20] Задържа се на поста едва пет месеца и подава оставка след разгромната загуба с 1-5 в градското дерби срещу Динамо Москва.[21]

Севиля[редактиране | редактиране на кода]

На 14 януари 2013 г. наследява на поста уволненият старши треньор на Севиля Мичел.[22] Контрактът на Емери е до 30 юни 2014 година.[23] Официалният му дебют е на 16 януари в четвъртфинален мач от турнира за Купата на Краля за нулевото равенство при гостуването на Реал Сарагоса.[24] Седмица по-късно побеждава на реванша с 4-0.[25] В полуфинала съдбата отново го противопоставя срещу Атлетико Мадрид. Отпада след загуба с 2-1 и равенство 2-2 в реванша.[26][27] В първенството Севиля завършва на незавидното 9-о място.

През сезон 2013-14 печели Лига Европа, като на финала побеждава Бенфика Лисабон след 0-0 в редовното време и продължения и 4-2 след изпълнение на дузпи.[28] В турнира за Купата на Краля отпада на 1/16 финала от отбора на Расинг Сантандер след победа като гост с 1-0 и загуба на собствен терен с 0-2.[29][30] В шампионата завършва на 5-о място.

На 24 май 2014 г. от клуба му предлагат нов договор с по-добри условия и Емери подписва до 30 юни 2017 г.[31]

През сезон 2014-15 отново класира Севиля за финал в турнира за Лига Европа, където побеждава отбора на Днипро Днипропетровск[32]

През следващия сезон – 2015-16 Севиля отново се класира на финал за Лига Европа, като победен този път е Ливърпул.

Arsenal[редактиране | редактиране на кода]

Emery with Arsenal in 2019

На 23 май 2018, Емери е назначен за главен треньор на Арсенал.[33] Договорът е за две години, като клубът има опция за удължаване с една година. [34] В първият си официален мач на чело на отбора, на 12 август, неговият отбор губи от Манчестър Сити с 2–0 в Висша лига.[35] След втора поредна загуба от Челси на 18 август,[36] Емери записва първата си победа като мениджър на Арсенал на 25 август, в домакински мач срещу Уест Хям Юнайтед с 3-1.[37] След този мач, Арсенал печели 11 поредни победи, най-добрата им серия от 2007.[38] Арсенал след това продължава непобедената си серия до 22 мача, включително и внушителна победа с 4-2 срещу врага Тотнъм в първото му дерни на Северен Лондон.[39] Тяхната загуба с 3–2 от Саутхемптън през декември е първият път, когато са победени във всички състезания от август. [40] Въпреки това Арсенал капитулира към края на сезона, като спечелва само 4 точки в последните си 5 мача от лигата, като реално елиминира всеки шанс да се класира за Шампионска лига чрез класиране в лигата. [41] Емери отново стига до 2019 | Финал на Лига Европа, но не успява, тъй като Арсенал е победен с 4:1 от английския Челси.[42] Арсенал завършва сезона на пета позиция, с едно място по-високо от предишния сезон, като за малко пропуска място в Шампионската лига.[43]

През летния трансферен прозорец за 2019 г. Емери счупи предишния рекорд на Арсенал, като подписа с крилото на Кот д'Ивоар Николас Пепе.[44] Той също така привлича Давид Луис от съперника Челси и Шотландеца Кийрън Тиърни от Селтик. Пепе записва първата си асистенция срещу съперника Тотнъм в дербито в Северен Лондон, завършила при равенство 2–2.[45]

На 29 ноември 2019 г., след поредица от лоши резултати и без победа от седем мача, Емери е уволнен от Арсенал.[46][47] Последният му мач е домакинско поражение с 2: 1 от Айнтрахт Франкфурт в Лига Европа.[48] Той бе заменен временно от Фреди Люнгберг, а по-късно и за постоянно от Микел Артета.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като треньор:

Flag of Spain.svg Севиля
Flag of Spain.svg Валенсия

Индивидуални:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Unión Deportiva Almería / Historia Архив на оригинала от 2014-06-22 в Wayback Machine. udalmeriasad.com
  2. 2008/09 UEFA Cup, Dynamo Kyiv 1-1 Valencia uefa.com
  3. 2008/09 UEFA Cup, Valencia 2-2 Dynamo Kyiv uefa.com
  4. Valencia 3-2 Real Madrid bdfutbol.com
  5. Real Madrid 4-2 Valencia bdfutbol.com
  6. UEFA Europa League 2010 > Quarter-finals > Valencia 2-2 Atlético UEFA.com
  7. UEFA Europa League 2010 > Quarter-finals > Atlético 0-0 Valencia UEFA.com
  8. UEFA Champions League 2011 > Round of 16 > Valencia 1-1 Schalke UEFA.com
  9. UEFA Champions League 2011 > Round of 16 > Schalke 3-1 Valencia UEFA.com
  10. Унаи Емери продължи договора си с Валенсия gong.bg
  11. Valencia's Emery aims high after new one-year deal uefa.com
  12. 2011/12 UEFA Europa League / Stoke 0-1 Valencia uefa.com
  13. 2011/12 UEFA Europa League / Valencia 1-0 Stoke uefa.com
  14. 2011/12 UEFA Europa League / Valencia 4-2 PSV uefa.com
  15. 2011/12 UEFA Europa League / PSV 1-1 Valencia uefa.com
  16. 2011/12 UEFA Europa League / AZ 2-1 Valencia uefa.com
  17. Valencia CF 4-0 AZ Alkmaar (agg: 5-2) uefa.com
  18. 2011/12 UEFA Europa League / Atlético 4-2 Valencia uefa.com
  19. Valencia CF 0-1 Club Atlético de Madrid (agg: 2-5) uefa.com
  20. Унаи Емери не устоя на изкушението Спартак Москва gong.bg
  21. Спартак Москва уволни Унаи Емери след погрома от Динамо gong.bg
  22. Sevilla sack Michel, Emery appointed[неработеща препратка] laliganews
  23. Бивш наставник на Валенсия поема Севиля gong.bg
  24. REAL ZARAGOZA VS. SEVILLA 0 – 0 soccerway.com
  25. SEVILLA VS. REAL ZARAGOZA 4 – 0 soccerway.com
  26. ATLÉTICO MADRID VS. SEVILLA 2 – 1 soccerway.com
  27. SEVILLA VS. ATLÉTICO MADRID 2 – 2 soccerway.com
  28. Sevilla FC 0-0 SL Benfica (aet, Sevilla win 4-2 on penalties) uefa.com
  29. Racing de Santander 0-1 Sevilla bdfutbol.com
  30. Sevilla 0-2 Racing de Santander bdfutbol.com
  31. Unai Emery renueva su contrato con el Sevilla hasta 2017 javisfc.com
  32. Sevilla defeat Dnipro to land record fourth title uefa.com
  33. Welcome Unai. // Arsenal. Посетен на 23 May 2018.
  34. Arsenal confirm Emery appointment as Wenger successor. // Goal.com. Посетен на 23 May 2018.
  35. Arsenal 0–2 Man City: Unai Emery's opener is a reality check for Arsenal. // BBC Sport. 12 August 2018. Посетен на 13 August 2018.
  36. Chelsea 3–2 Arsenal: Marcos Alonso scores late to give Chelsea victory. // BBC Sport. 18 August 2018. Посетен на 25 August 2018.
  37. Arsenal 3–1 West Ham United. // BBC Sport. 25 August 2018. Посетен на 25 August 2018.
  38. Unai Emery not thinking about breaking Arsenal records after 11th straight win. // Sky Sports. 25 October 2018. Посетен на 10 January 2019.
  39. Arsenal 4-2 Tottenham Hotspur: Unai Emery praises 'special' comeback. // BBC Sport. 2018-12-02. Посетен на 2020-08-11.
  40. Southampton 3–2 Arsenal. // BBC Sport. 16 December 2018. Посетен на 27 January 2019.
  41. Arsenal FC - Fixtures & Results 2018/2019. // Посетен на 2020-08-11.
  42. Chelsea win the 2019 UEFA Europa League. //
  43. Premier League 2018-19 review: our predictions versus reality. // Посетен на 29 November 2019.
  44. Arsenal confirm signing of Nicolas Pépé from Lille in £72m club-record deal. //
  45. Match report: Arsenal 2–2 Tottenham Hotspur. //
  46. Unai Emery leaves club. // Посетен на 2019-11-29.
  47. Unai Emery: Arsenal sack boss after 18 months in charge. // Посетен на 29 November 2019.
  48. Arsenal sack Unai Emery and appoint Ljungberg as interim head coach. // Посетен на 29 November 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]