Направо към съдържанието

Мичел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мичел
Лична информация
Роден
José Miguel González Martín del Campo
23 март 1963 г. (61 г.)
Ръст183 см
Постполузащитник
Настоящ отбор
Отбор Малага (треньор)
Юношески отбори
1976 – 1981 Реал Мадрид
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1981 – 1984
1982 – 1996
1996 – 1997
Общо:
Реал Мадрид Б
Реал Мадрид
Селая
108
404
34
546
(25)
(97)
(9)
(131)
Национален отбор
1980
1980 – 1981
1983 – 1984
1984
1985 – 1992
Испания до 16 г.
Испания до 18 г.
Испания до 21 г.
Испания (амат.)
Испания
3
21
7
1
66
(0)
(11)
(1)
(0)
(21)
Треньор
2005 – 2006
2006 – 2007
2009 – 2011
2012 – 2013
2013 – 2015
2015 – 2016
2017–
Райо Валекано
Реал Мадрид Б
Хетафе
Севиля
Олимпиакос
Олимпик Марсилия
Малага
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Мичел в Общомедия

Хосе Мигел Гонсалес Мартин дел Кампо, по-известен като Мичел (на испански: José Miguel González Martín del Campo, aka Míchel) е бивш испански футболист, играл като десен полузащитник, и настоящ треньор на френския Олимпик Марсилия. Цялата му кариера преминава в Реал Мадрид с екипа на който записва над 400 срещи. Един от живите легенди на клуба, част от легендарната Петорка на ястреба, останала в историята като „Кохортата на Лешояда“.

Състезателна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Постъпва в школата на Реал Мадрид 13-годишен.[1] Дебютът му за „белия балет“ през сезон 1981/82 г. е увенчан с гол. Това се случва на 11 април 1982 г. в мач срещу отбора на Кастельон. Шампион на Сегунда дивисион за сезон 1983 – 84 с дублиращия отбор на „кралския клуб“ – Реал Мадрид Кастилия. Превръща се в една от основните фигури на първия отбор, завоювал цели шест титли на Испания, две национални купи, четири суперкупи на страната, както и две купи на УЕФА. При първия си трофей от турнира през сезон 1984/85 отбелязва едно от попаденията в полуфинала срещу италианския Интер, а на финала друго срещу унгарския Видеотон за крайното 3:1. [2] Отбелязва и по един гол във финалните срещи за суперкупата на Испания срещу Барселона през 1988 и 1990 г. След прекарани 14 сезона в Реал, Мичел завършва кариерата си в скромния мексикански Атлетико Селая през 1997 година.

През 80-те и в началото на 90-те години Мичел изиграва близо 70 мача за националния отбор на Испания, представлява нацията на две световни и едно европейско първенство по футбол.

Прави своя дебют за на 20 ноември 1985 г. срещу Австрия, отбелязва първото си попадение на 18 декември същата година в контрола срещу България, играна във Валенсия и завършила с победа 2:0.

На Световното първенство по футбол през 1990 отбеляза хеттрик в мач от груповата фаза срещу състава на Южна Корея за крайното 3:1 и дузпа срещу Белгия за победата с 2:1.

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

След оттеглянето си от футбола Мичел работи като спортен коментатор в испанската държавна телевизия „RTVE“, а също така пише статии за спортния ежедневник „Marca“.[3]

През лятото на 2005 г., е назначен за старши треньор на Райо Валекано. През следващата година се завръща в Реал Мадрид и изпълнява едновременно длъжностите спортен мениджър на школата и старши треньор на „Б“ отбора – Реал Мадрид Кастилия. [4], където играе един от синовете му – Адриан. Под негово ръководство отбора губи челни позиции и Мичел е уволнен. Напуска и поста си в школата поради разногласия с президента Рамон Калдерон. [5] На 27 април 2009 г. Мичел е назначен за треньор до края на сезона на застрашения от изпадане елитен Хетафе, заменяйки на поста Виктор Муньос [6]. Спасява го от изпадане и от ръководството на клуба му подновяват договора за още две години. В края на сезон 2010 – 11 е освободен от поста си, след като отново завършва 16-и, само на една точка от зоната на изпадащите.

На 6 февруари 2012 г. е назначен за старши треньор на Севиля, заменяйки на поста уволнения Марселино Гарсия Торал.[7]

На 14 януари 2013 г. ръководството на Севиля разтрогва договора му заради слаби резултати.[8] На 1 февруари същата година поема гръцкия Олимпиакос.[9]

Индивидуални отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Индивидуалните му награди включват: Футболист на годината в Испания за сезон 1985/86, следван от своя съотборник Хорхе Валдано, четвърто място в анкетата на „Франс Футбол“ за Златната топка през 1987 г. след Рууд Гулит, Пауло Футре и Емилио Бутрагеньо. Един от седемте голмайстори на КЕШ за сезон 1987/88 с по 4 гола. Четвърти голмайстор на Световното първенство по футбол през 1990 с 4 гола заедно с Роже Мила, Гари Линекер и Лотар Матеус.[10]

Реал Мадрид