Ришар Гаске
Ришар Гаске | |
Richard Gasquet | |
Информация | |
---|---|
Държава | Франция |
Роден | 18 юни 1986 г. (на 38 г.)
|
Живее в | Ньошател, Швейцария |
Височина / Тегло | 1.85 м cm / 75 кг kg |
Кариера | |
Професионална | 2002 |
Пари от наградни фондове | $ 20 691 805 [1] |
Сингъл | |
Победи-загуби | 603–394 |
Титли от ATP | 16 |
Най-висока позиция | 7 (9 юли 2007) |
Настояща позиция | 131 (15 януари 2024) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 4-ти кръг 2007, 2008, 2012 |
Ролан Гарос | 1/4 финал 2016 |
Уимбълдън | 1/2 финал 2007, 2015 |
ОП на САЩ | 1/2 финал 2013 |
Двойки | |
Победи-загуби | 72–62 |
Титли от ATP | 2 |
Най-висока позиция | 45 (7 април 2008) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 1-ви кръг 2006 |
Ролан Гарос | 1-ви кръг 2002, 2003, 2005, 2023 |
Отборно | |
Купа Дейвис | Франция Шампион 2017 |
Хопман Къп | Шампион 2017 |
Друго | |
Летни олимпийски игри Лондон 2012 – двойки | |
Информацията е актуална към 1 февруари 2024 | |
Ришар Гаске в Общомедия |
Ришар Гаске (на френски: Richard Gasquet) е френски професионален тенисист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ришар Гаске е роден на 18 юни 1986 г. в Безие, Франция. Майка му Мариз и баща му Франсис са учители по тенис и управляват местен тенис клуб в Серинян. Това оказва влияние върху Гаске и той започва да играе тенис на 4-годишна възраст с баща си в клуба. Открива го бившия световен номер 9 Пиер Бартес, който ръководи тенис лагер в близкия морски курорт Кап д'Агд.[2]
Когато е на 9 години, Гаске е рекламиран като бъдещ шампион на корицата на френското тенис списание, издание от февруари 1996 г.[3][4]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Ришар Гаске достига най-високо в кариерата си класиране на сингъл в ранглистата на ATP до номер 7, на 9 юли 2007 г.[5] Той е печели 16 титли на сингъл от ATP Тур. Той е четвърти сред активните играчи с над 600 победи в кариерата.[6] Най-добрите му постижения в турнирите от Големия шлем на сингъл са три участия на полуфинал, две на първенството на Уимбълдън (2007 и 2015) и веднъж на Откритото първенство на САЩ (през 2013). Най-доброто му представяне в турнирите от сериите Мастърс 1000 на сингъл е второто място в Хамбург през 2005 г. и Торонто през 2006 и 2012 г. Той печели титлата на смесени двойки на Откритото първенство на Франция през 2004 г., като си партнира с Татяна Головин. Той печели олимпийски бронзов медал на двойки мъже през 2012 г. с партньор Жулиен Бенето на Летните олимпийски игри 2012, побеждавайки испанците Давид Ферер и Фелисиано Лопес. Гаске е известен с елегантните си удари и бекхенд с една ръка.
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]Финали на турнири от сериите Мастърс (3)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | съперник във финала | резултат |
---|---|---|---|
2005 | Германия Оупън | Роджър Федерер | 3–6, 5–7, 6–7(4–7) |
2006 | Канада Оупън | Роджър Федерер | 6–2, 3–6, 2–6 |
2012 | Канада Оупън | Новак Джокович | 3–6, 2–6 |
ATP финали (16 титли; 33 финала)
[редактиране | редактиране на кода]П–З | Година | Турнир | Клас | Настилка | Опонент | Резултат | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Загуба | 0–1 | 2004 | Мозел Оупън | Международни | Твърда (з) | Жером Хенел | 6–7(9–11), 4–6 |
Загуба | 0–2 | 2004 | Германия Оупън | Мастърс | Клей | Роджър Федерер | 3–6, 5–7, 6–7(4–7) |
Победа | 1–2 | 2005 | Нотингам Оупън | Международни | Трева | Макс Мирни | 6–2, 6–3 |
Победа | 2–2 | 2006 | Нотингам Оупън | Международни | Трева | Йонас Бьоркман | 6–4, 6–3 |
Победа | 3–2 | 2006 | Суис Оупън | Международни | Клей | Фелисиано Лопес | 7–6(7–4), 6–7(3–7), 6–3, 6–3 |
Загуба | 3–3 | 2006 | Канада Оупън | Мастърс | Твърда | Роджър Федерер | 6–2, 3–6, 2–6 |
Победа | 4–3 | 2006 | Сюд дьо Франс Оупън | Международни | Килим (з) | Марк Жикел | 6–3, 6–1 |
Загуба | 4–4 | 2007 | Португалия Оупън | Международни | Клей | Новак Джокович | 6–7(7–9), 6–0, 1–6 |
Победа | 5–4 | 2007 | Мумбай Оупън | Международни | Твърда | Оливие Рокюс | 6–3, 6–4 |
Загуба | 5–5 | 2007 | Япония Оупън | Межд. Голд | Твърда | Давид Ферер | 1–6, 2–6 |
Загуба | 5–6 | 2008 | Щутгарт Оупън | Межд. Голд | Клей | Хуан Мартин дел Потро | 4–6, 5–7 |
Загуба | 5–7 | 2010 | Сидни Интернешънъл | 250 серии | Твърда | Маркос Багдатис | 4–6, 6–7(2–7) |
Победа | 6–7 | 2010 | Ница Оупън | 250 серии | Клей | Фернандо Вердаско | 6–3, 5–7, 7–6(7–5) |
Загуба | 6–8 | 2010 | Суис Оупън | 250 серии | Клей | Николас Алмагро | 5–7, 1–6 |
Загуба | 6–9 | 2012 | Португалия Оупън | 250 серии | Клей | Хуан Мартин дел Потро | 4–6, 2–6 |
Загуба | 6–10 | 2012 | Канада Оупън | Мастърс 1000 | Твърда | Новак Джокович | 3–6, 2–6 |
Победа | 7–10 | 2012 | Тайланд Оупън | 250 серии | Твърда (з) | Жил Симон | 6–2, 6–1 |
Победа | 8–10 | 2013 | Катар Оупън | 250 серии | Твърда | Николай Давиденко | 3–6, 7–6(7–4), 6–3 |
Победа | 9–10 | 2013 | Сюд дьо Франс Оупън | 250 серии | Твърда (з) | Беноа Пер | 6–2, 6–3 |
Победа | 10–10 | 2013 | Купа на Кремъл | 250 серии | Твърда (з) | Михаил Кукушкин | 4–6, 6–4, 6–4 |
Загуба | 10–11 | 2014 | Сюд дьо Франс Оупън | 250 серии | Твърда (з) | Гаел Монфис | 4–6, 4–6 |
Загуба | 10–12 | 2014 | Истборн Интернешънъл | 250 серии | Трева | Фелисиано Лопес | 3–6, 7–6(7–5), 5–7 |
Победа | 11–12 | 2015 | Сюд дьо Франс Оупън | 250 серии | Твърда (з) | Йежи Янович | 3–0 отказва се |
Победа | 12–12 | 2015 | Ещорил Оупън | 250 серии | Клей | Ник Кириос | 6–3, 6–2 |
Победа | 13–12 | 2016 | Сюд дьо Франс Оупън | 250 серии | Твърда (з) | Пол-Анри Матийо | 7–5, 6–4 |
Загуба | 13–13 | 2016 | Шънджън Оупън | 250 серии | Твърда | Томаш Бердих | 6–7(5–7), 7–6(7–2), 3–6 |
Победа | 14–13 | 2016 | Юръпиън Оупън | 250 серии | Твърда (з) | Диего Шварцман | 7–6(7–4), 6–1 |
Загуба | 14–14 | 2017 | Сюд дьо Франс Оупън | 250 серии | Твърда (з) | Александър Зверев | 6–7(4–7), 3–6 |
Загуба | 14–15 | 2018 | Сюд дьо Франс Оупън | 250 серии | Твърда (з) | Лукас Пуи | 6–7(2–7), 4–6 |
Победа | 15–15 | 2018 | Росмален Чемпиъншипс | 250 серии | Трева | Жереми Шарди | 6–3, 7–6(7–5) |
Загуба | 15–16 | 2018 | Швеция Оупън | 250 серии | Клей | Фабио Фонини | 3–6, 6–3, 1–6 |
Загуба | 15–17 | 2021 | Хърватия Оупън | 250 серии | Клей | Карлос Алкарас | 2–6, 2–6 |
Победа | 16–17 | 2023 | Окланд Оупън | 250 серии | Твърда | Камерън Нори | 4–6, 6–4, 6–4 |
(з) = В зала
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ATP Prize Money Leaders // Архивиран от оригинала на 9 October 2022. Посетен на 25 February 2020.
- ↑ Richard Gasquet personal bio // ATP Tour. 18 August 2021. Архивиран от оригинала на 11 April 2021. Посетен на 19 August 2021.
- ↑ 2005 Monte Carlo SF: Nadal defeats Gasquet 6-7(6), 6-4, 6-3 // Tennis Buzz. 3 June 2010. Архивиран от оригинала на 24 July 2018. Посетен на 24 July 2018.
- ↑ France's Richard Gasquet // 10 May 2009. Архивиран от оригинала на 30 October 2023. Посетен на 23 October 2023.
- ↑ Players | ATP Tour | Tennis // Архивиран от оригинала на 11 May 2015. Посетен на 11 March 2023.
- ↑ Gasquet Celebrates 600th Win: 'I Wanted It a Lot' | ATP Tour | Tennis // Архивиран от оригинала на 16 June 2023. Посетен на 16 June 2023.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ришар Гаске в сайта на ATP
- Ришар Гаске в сайта на ITF
- Ришар Гаске в сайта на Davis cup
- Ришар Гаске в сайта на ESPN