Мауро Икарди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мауро Икарди
Икарди през 2018 г.
Лична информация
ПрякорМИ9
Роден
Мауро Емануел Икарди Риверо
19 февруари 1993 г. (31 г.)
Второ гражданство Италия
Ръст181 см
ПостНападател
Настоящ отбор
Отбор Галатасарай
Номер9
Договор до30 юни 2026 г.
Юношески отбори
2002–2008
2008–2011
2011–2012		 Весиндарио
Барселона
Сампдория
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2011–2013
2013–2020
2019–2020
2020–2023
2022–2023
2023–		 Сампдория
Интер
Пари Сен Жермен *
Пари Сен Жермен
Галатасарай *
Галатасарай		33
188
20
44
24
25		(11)
(111)
(11)
(11)
(22)
(15)
Национален отбор²
2012–2013
2013–2018		 Аржентина до 20 г.
Аржентина		5
8		(3)
(1)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 25 октомври 2023.
2. Информацията е актуална към 20 януари 2019.
* Играе под наем в посочения отбор.
Мауро Икарди в Общомедия

Мауро Емануел Икарди Риверо (на испански: Mauro Emanuel Icardi Rivero) е аржентински футболист от италиански произход, нападател, който играе за Галатасарай.[1]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранна[редактиране | редактиране на кода]

Икарди е роден в Росарио, Аржентина и се премества на Канарските острови в Испания, когато е на 9. Той започва своята футболна кариера с Весиндарио в Гран Канария и вкарва над 500 гола в юношеските гарнтури.

През 2007 г. е силно желан от Барселона и Реал Мадрид, като има и предложения от Валенсия, Севиля, Еспаньол, Депортиво Ла Коруня, Арсенал и Ливърпул. Барселона спечелва подписа на Икарди до 2013 г.[2]

Икарди се присъединява към каталунския клуб в началото на сезон 2008/09 и е част от отбора U-17. Той е в отбора на U-19 през следващия сезон, преди да премине в Сампдория през януари 2011 г. Икарди по-късно заявява, че напускането на Барселона не е лошо решение, убеден, че решението му да продължи е правилно.[3]

Мауро Икарди в Сампдория.

Сампдория[редактиране | редактиране на кода]

На 11 януари 2011 г. Сампдория потвърждава, че Мауро Икарди е подписал с клуба за наем до края на сезона.[4] След успешен шестмесечен наем в Самп, отбелязвайки 13 гола в 19 мача с примавера отбора, италианският отбор използва възможността да закупи Икарди за 400 000 евро през юли 2011 г., като подписва тригодишна сделка с него.[4][5]

На 12 май 2012 г. той дебютира в първия отбор срещу Юве Стабия, след като влиза като резерва, за да замени Бруно Форнароли в 75-а минута на мача. 10 минути по-късно, Икарди отбелязва първият си професионален гол, като носи победа с 2:1 за Сампдория.[6]

На 26 септември 2012 г. той прави своя дебют в Серия А за Сампдория срещу Рома, като в 49-а минута заменя Марсело Естигарибия.[7] На 12 ноември отбелязва първия си гол в Серия А в Дерби дела Латерна срещу Дженоа при евентуалната победа с 3:1.[8] На 6 януари 2013 г. той вкарва 2 гола срещу Ювентус за 2:1 като гост. Това е втората загуба на Ювентус на Ювентус Арена.[9][10]

На 27 януари 2013 г. Икарди отбелязва 4 гола от 6 срещу Пескара Калчо, което отлепя Сампдория от зоната на изпадащите на Серия А.[11] На 18 май, по време на последния мач от сезон 2012/13, Икарди вкарва отново срещу Ювентус, помагайки на отбора да победи бъдещите шампиони на Италия с 3:2 на Стадио Луиджи Ферарис.[12]

Интер[редактиране | редактиране на кода]

В края на април 2013 г. е обявено, че Мауро Икарди ще се присъедини към Интер Милано от сезона 2013/14.[13] Сделката е потвърдена и от борда на Сампдория.[14] Сумата по трансфера е 6,5 милиона евро за 50% от правата му.[15] Мауро Икарди официално е оповестен като играч на Интер на 16 юли, заедно с алжирския нападател Ишак Белфодил[16], където му е даден номер 9.[17] Той казва, че преминаването му в Интер е „сбъдната мечта“, добавяйки, че „той е имал много предложения, но искал само в Интер“.[18]

2013/14[редактиране | редактиране на кода]

Икарди прави неофициалния си дебют ден по-късно по време на победата с 3:0 срещу Трентино Селект XI, като играе в първото полувреме от победата с 3: 0.[19] Той вкарва първия си гол за Интер при 1:1 в приятелска среща с Хамбургер ШФ[20], след асистенция от Фреди Гуарин.[21]

На 25 август 2013 г. Икарди дебютира за Интер, като резерва в домакинския двубой 2:0 над Дженоа, като в края на мача удря напречната греда.[22] Отбелязва първия си гол за „нерадзурите“ на 14 септември, след като влиза в игра като резерва в 73-та минута.[23]

Поради контузия, Икарди пропуска повечето от мачовете в първата част на сезона, връщайки се в игра за първия отбор през февруари.[24] На 14 февруари 2014 г. по време на мача срещу Фиорентина на Артемио Франки, Икарди се завръща на терена след 4 месеца и вкарва победен гол само след 10 минути.[25] По-късно, на 5 април, Икарди отбелязва изравнителен гол по време на двубоя 2:2 срещу Болоня.[26] Следващият мач е срещу бившият му отбор Сампдория.[27] Преди мача той е силно освиркан от феновете на домакините, но всичко приключва, когато отбелязва в 13-а минута след подаване от Родриго Паласио, като прави негативен жест.[28]

На 10 май 2014 г. в последния мач на Хавиер Санети, в който Интер побеждава Лацио с 4:1, Икарди вкарва втория гол в мача в 37-а минута след помощ от Матео Ковачич.[29] Той завършва първия си сезон с „нерадзурите“ с 23 мача във всички състезания, включително 22 в Серия А, отбелязвайки 9 гола, средно по един гол на всеки 145 минути.

На 10 юни 2014 г. Интер и Сампдория постигат споразумение за прехвърляне и на другите 50% от правата на Мауро Икарди за още 6.5 млн. евро.[30]

2014/15[редактиране | редактиране на кода]

На 20 август 2014 г. в първия мач на Интер за сезона срещу исландския ФК Стярнан в първия кръг от плейофите на Лига Европа 2014/15, Икарди открива резултат при победата с 3:0.[31] В ответния мач, той влиза като резерва и вкарва 2 пъти за победа с 6:0 в Милано, за да вкара своя отбор в груповата фаза с общ резултат 9:0.[32]

По време на втория мач за сезона от Серия А на 14 септември, той вкарва вторият си хеттрик в Серия А за 7:0 над Сасуоло.[33]

Икарди в турнира Лига Европа, 2014 г.

На 9 ноември Икарди вкарва 2 гола след две атаки от Паласио по време на двубоя 2:2 срещу ФК Верона.[34] Това равенство предизвика уволнението на треньора Валтер Мадзари, който е заменен от завръщащия се Роберто Манчини.[35] На 6 януари 2015 г., в първия мач от втората част на сезона, Икарди вкарва единствения гол за своя отбор по време на равенството 1: 1 срещу Ювентус на Ювентус Арена.[36] По време на този мач той има конфликт със своя партньор в атаката Освалдо, който се разгневява на него, след като Икарди решава да стреля, вместо да подаде на него, който е в по-добра позиция да отбележи.[37] Поради това, Освалдо напуска отбора в края на януари.[38]

В мача срещу Сасуоло като гост, Интер губи с 1:3, като Икарди отбелязва единствения гол за отбора си след грешка от защитата на Сасуоло. След мача той заедно с Гуарин има конфликт с феновете на Стадио Мапей. Те отиват да хвърлят тениските си на феновете, които им ги хвърлят обратно, като ги обиждат.[39] На 7 февруари Икарди вкарва 2 гола в домакинската победа с 3:0 срещу Палермо, отказвайки да празнува.[40] След мача Икарди казва пред медиите, че причината, поради която не празнува, не е конфликтът с феновете, а че не успява да намери начин да поднови договора си с клуба. По-късно той е критикуван от Манчини, че не празнува.[41]

На 11 април отбелязва първия гол по време на победата с 3:0 срещу Верона, като помага на Интер да спечели първата си победа след шест последователни мача.[42] Той вкарва на 2 пъти в последния мач за 4:3 над Емполи и завършва сезона като голмайстор на Серия А с 22 гола заедно с Лука Тони от Верона.[43] Въпреки че Интер не успява да се класира за европейските турнири за първи път от 1999 г. насам, формата на Мауро Икарди привлича вниманието на чуждестранните отбори, но той подписва нов четиригодишен договор в края на сезона.[44]

2015/16: Капитан[редактиране | редактиране на кода]

Преди началото на сезон 2015/16 е обявено, че Мауро Икарди ще бъде новият капитан на Интер, заменяйки Андреа Ранокия, който губи лентата след лош сезон 2014/15.[45] В първия си мач като капитан, Икарди е заменен след 15 минути по време на мача срещу Аталанта. Икарди заменя Стеван Йоветич, който вкарва гол в третата минута от добавеното време.[46] След прегледите е обявено, че Икарди е претърпял травма на бедрото и пропуска следващия мач срещу Карпи.[47] Той се завръща на 13 септември по време на домакинската победа с 1:0 срещу Киево Верона, помагайки на Интер да спечели четвъртата поредна победа.[48][49]

Месец по-късно, на 28 октомври след победата с 1:0 над Болоня, където Икарди отбелязва единственият гол след помощ от Адем Ляич,[50] той се оплаква от липсата на пасове към него, обвинявайки съотборниците си. Икарди заявява пред медиите, че: „В десет мача получих четири шанса да отбележа и вкарах три, мисля, че това е добра средна стойност“.[51] След това, той е оставен резерва за следващия мач срещу Рома, където Интер печели отново с 1:0.[52] След мача треньорът Манчини казва, че оставянето на Икарди на пейката е „тактическо решение“, добавяйки, че Икарди „трябва да подобри играта си“.[53][54] Той се завръща в стартовия състав за следващия мач срещу Торино, където Интер печели още една победа с 1:0.[55]

На 22 ноември 2015 г., в своя 100-тен мач в Серия А, той вкарва при 4:0 над Фрозиноне Калчо, като помага на Интер да направи най-голямата си победа за сезона.[56] В края на годината Икарди е класиран на 82-ро място за най-добър футболист в света от английския вестник The Guardian.[57]

На 6 януари 2016 г. Икарди след асистенция на Иван Перишич от близко разстояние отбелязва единствения гол срещу Емполи, изкачвайки Интер на върха на Серия А.[58] Месец по-късно, на 3 февруари, той вкарва 50-ия си гол във всички състезания при 1:0 домакинска победа над Киево Верона.[59][60] През февруари 2016 г. от няколко вестника съобщават, че Интер е отхвърлил оферта от 30 млн. евро от Манчестър Юнайтед за Мауро Икарди.[61][62][63]

2016/17[редактиране | редактиране на кода]

Икарди стартира сезона на 21 август, като играе при загубата от Киево с 0:2[64] в първия кръг и вкарва първият си гол от сезона седмица по-късно по време на равенството 1:1 срещу Палермо у дома.[65] На 11 септември Икарди вкарва и двата гола, срещу новака Пескара Калчо за първата победа на сезона с новия треньор Франк де Бур.[66] Седмица по-късно, в мач от Дерби д'Италия срещу Ювентус, Икарди вкарва изравнителен гол в 68-а минута. Това е 7 гол на Икарди в 8 мача срещу Ювентус, правейки по този начин „бианконерите“ любимия си противник.[67][68]

На 7 октомври 2016 г. Икарди подписва нов договор с Интер до юни 2021 г. с клауза за откупуване от 110 млн. евро.[69][70] От новата сделка, Икарди ще спечели € 4,5 милиона на сезон плюс различни бонуси въз основа на неговото представяне, голове и имидж. Малко след подписването на договора, Икарди заявява: „Много съм щастлив, че подписах този нов договор, който ще ме задържи в клуба до 2021 г. Моята мечта е да спечеля трофеи с този отбор“.[71]

В последния мач от 2016 г. Икарди вкарва гол срещу Лацио, за да помогне на Интер да завърши годината на върха в класирането.[72] Той завършва първата половина от сезона с 14 гола и 5 асистенции, като е най-ефективният нападател в първенството, изпреварвайки звезди като Кристиано Роналдо и Лионел Меси.[73][74] The Guardian го нарежда на 49-о място за най-добър играч в света, което е с 33 позиции нагоре в сравнение с последната година.[75]

На 15 януари 2017 г. в домакинската победа с 3:1 срещу Киево Верона, което е петата поредна победа в първенството, Икарди вкарва 15-ия си гол за сезона, като става първият играч на Интер, който вкарва най-малко 15 гола в 3 последователни сезона след Златан Ибрахимович и Кристиан Виери.[76][77] На 12 март Икарди вкарва хеттрик срещу Аталанта, което вдига сметката му до 20 гола за сезона.

2017/18[редактиране | редактиране на кода]

Икарди пропуска голяма част от предсезонната подготовка, след като получава контузия през май.[78] Той е готов за началото на сезона, като отбелязва 2 гола в рамките на 15 минути в първия мач срещу Фиорентина, като Интер печели с 3:0, под ръководството на новия треньор Лучано Спалети.[79] Той повтаря подвига седмица по-късно в Рим, когато Интер обръща резултата, за да спечели с 3:1 над Рома[80], първа победа на Стадио Олимпико след 9 години.[81]

"Той е капитан на Интер и не е типичният нападател. Винаги съм казвал, че напомня на Златан Ибрахимович, защото има отговорността, той е специален човек и футболист. Страхотен човек и страхотен професионалист."

— Лучано Спалети, октомври 2017 г.[82]

На 10 септември 2017 г. Икарди отбелязва дузпа срещу СПАЛ 2013, с която записва 76-ия си гол в Серия А за Интер, влизайки в Топ 10 на голмайсторите на Серия А.[83]

По-късно, на 15 октомври Икарди вкарва 3 гола, когато Интер побеждава Милан с 3:2, за да изкачи Интер на второ място.[84] Той става първият играч, който вкарва хеттрик в Дербито на Милано след Диего Милито през май 2012 г.[85] На 18 март 2018 г., Мауро Икарди вкарва 4 гола, включително хеттрик за 14 минути срещу Сампдория, при победата на Интер с 5:0 на стадион Луиджи Ферарис.[86] Освен това той достига 100-тен гол в Серия А и става шестият най-млад играч с този подвиг.[87]

На 22 април, Икарди вкарва гол за победата с 2:1 срещу Киево, който е неговият 26-и гол през сезона, превръщайки се в първия футболист на Интер след Антонио Валентин Анджелило през сезон 1958/59, който прави този подвиг.[88] През следващата седмица, Икарди отбелязва при драматичната загуба на Интер с 2:3 от Ювентус, отбелязвайки 8-ия си гол в 11 мача срещу шампионите.[89]

В последния мач от шампионата срещу Лацио, Икарди спечелва и реализира дузпа, за да изравни резултата в евентуалната победа с 3:2 като гост.[90] Тази победа класира Интер на четвърто място в Серия А, с равни точки с Лацио, но по-напред, поради директните мачове, което означава, че клубът се завръща в Шампионската лига за първи път от 2012 г.[91] С 29 гола, Икарди става голмайстор на Серия А, заедно с Чиро Имобиле от Лацио, подобрявайки предишния си рекорд от 24 гола, поставен в предишния сезон.[92]

2018/19[редактиране | редактиране на кода]

Икарди започва новия сезон с по-лоша форма, като не успява да отбележи гол в първите шест мача от шампионата.[93] Той също така пропуска мача срещу Болоня поради травма. Икарди изиграва първия си мач в Шампионската лига на 18 септември 2018 г. в откриването на група Б срещу Тотнъм Хотспър, вкарвайки късен изравнителен гол от 25 метра, в евентуалната домакинска победа с 2:1.[94] Неговото попадение е гол на седмицата в Шампионската лига.[95] Във втория мач от групата срещу ПСВ Айндховен, Икарди отново отбелязва за 2:1.[96] По този начин Икарди става първият играч на Интер след Адриано от сезон 2004/05, който отбелязва гол в първите си два мача от Шампионската лига.[97][98]

Вкарвайки 2 гола при победата с 2:1 над СПАЛ[99], Мауро Икарди достига кота от 103 гола в Серия А, като се изравнява с Кристиан Виери на 7-о място с най-много голове в Серия А с екипа на Интер.[100][101] След паузата за националните отбори, Икарди играе и вкарва победния гол срещу Милан, който е под номер 300 за Интер в Дерби дела Мадонина.[102][103]

Икради играе своя мач номер 200 в Серия А на 24 ноември 2018 г., като играе в последните 13 минути при домакинската победа с 3:0 над Фрозиноне.[104][105]

На 13 февруари 2019 г., след продължителни преговори с Икарди, Интер съобщава, че ще бъде заменен от вратаря Самир Ханданович като капитан на клуба. В отговор на отнемането на капитанската лента, Икарди отказва да играе в мача от Лига Европа срещу Рапид Виена на следващия ден.[106]

2019/20[редактиране | редактиране на кода]

През юли 2019 г. е обявено, че Икарди няма да пътува за предсезонното турне на клуба.[107] На 8 август 2019 г. Интер подписва с белгийския нападател Ромелу Лукаку, а на следващия ден му е даден номер 9, носен от Икарди от 2013 г.[108] На 20 август Икарди получава номер 7.[109]

Пари Сен Жермен[редактиране | редактиране на кода]

Икарди с екипа на ПСЖ през 2020 г.

На 2 септември 2019 г. Икарди се присъединява към френския шампион Пари Сен Жермен под наем с опция за закупуване на стойност 70 милиона евро.[110][111] Той дебютира за ПСЖ от пейката при победата с 1:0 срещу РК Страсбург на 14 септември.[112] На 1 октомври вкарва първия си гол за клуба при победата с 1:0 като гост над Галатасарай в Шампионската лига.[113] На 5 октомври вкарва първия си гол в Лига 1 при домакинска победа с 4:0 над Анже.[114] Икарди прави първия си хеттрик за клуба на 8 януари 2020 г. при победа с 6:1 за Купа на Лигата на Франция над Сент Етиен.[115]

На 1 май Икарди печели първия си клубен трофей, след като ПСЖ стават шампиони на Лига 1, като сезонът е прекъснат на фона на пандемията от COVID-19; по време на преждевременното спиране на лигата, ПСЖ са на първо място, с преднина от дванадесет точки пред втория Олимпик Марсилия.[116] След подновяването на сезона през лятото, Икарди печели Купата на Франция, Купата на Лигата и достига финал на Шампионската лига, в който остава неизползван резерва, въпреки че е водещият голмайстор на отбора в турнира с 5 гола в 7 мача, заедно с Килиан Мбапе.[117] На 31 май Пари Сен Жермен и Интер постигат споразумение за трансфера на Икарди на стойност 60 милиона евро. Икарди подписва четиригодишен договор с ПСЖ.[118]

Икарди пропуска първите два мача от сезона, които са срещу Ланс и Марсилия, поради положителен тест за COVID-19.[119] Той се завръща в игра на 16 септември 2020 г. при победа с 1:0 срещу Мец[120][121] и вкарва първите си два гола за сезона при победата с 2:0 срещу Стад дьо Реймс на 27 септември.[122] През октомври 2020 г. треньорът на ПСЖ Томас Тухел обявява, че Икарди е получил контузия на вътрешната връзка на коляното.[123]

Завръщането на Икарди в игра е на 28 ноември, когато влиза като резерва в равенството 2:2 в срещу ФК Бордо.[124] Преди следващия мач срещу Манчестър Юнайтед, Икарди претърпява връщане на контузията си.[125] Той трябва да изчака до 9 януари 2021 г., влизайки като резерва при победата с 3:0 срещу Стад Брест 29; той сам отбелязва гол и асистира на Пабло Сарабия.[126] В следващия мач, който е срещу Марсилия за Суперкупа на Франция, Икарди вкарва гол и спечелва дузпа, като ПСЖ побеждава с 2:1. Той е награден за играч на мача.[127] На 19 май Икарди отбелязва първия гол за ПСЖ при победата с 2:0 над Монако във финала на Купата на Франция през 2021 г.[128]

На 7 август 2021 г. Икарди вкарва първия си гол за сезон 2021/22 при победата с 2:1 в лигата над новака Троа.[129] До края на сезона Икарди отбелязва само пет гола във всички състезания, което е най-слабият му резултат в кампания от дебютния му сезон в Сампдория.[130]

Галатасарай[редактиране | редактиране на кода]

2022/23: Първоначален наем и титла[редактиране | редактиране на кода]

Икарди започва сезона в Париж, без да участва в мач за ПСЖ, но е избран за мача срещу Нант за финала на Суперкупата. Треньора Галтие взима решение да остави Икарди извън списъка с футболисти за Шампионската лига.[131]

На 8 септември 2022 г. Икарди подписва едногодишен договор за наем с турския клуб Галатасарай.[132][133] Той е посрещнат от хиляди фенове, когато каца на летище „Ататюрк“ през същата нощ.[134]

Икарди прави официалния си дебют за отбора на 16 септември 2022 г., влизайки от резервната скамейка при победата с 2:1 срещу Коняспор.[135] Трябва да се отбележи, че той изиграва значителна роля в срещата срещу Аланияспор на 23 октомври, където вкарва първия си гол и допринася с ключова асистенция на Дрис Мертенс, като отбора стига до равенство. Демонстрирайки своето майсторство, Икарди прави още едно добро представяне при триумфа със 7:0 над Истанбул Башакшехир, записвайки един гол и две асистенции. След лека контузия, получена към края на Световното първенство по футбол през 2022 г.[136], аржентинският футболист прави впечатляващо завръщане, като отбелязва и асистира в междуконтиненталното дерби срещу Фенербахче, в рамките на само петнадесет минути игра. Неговата страст и решителност бързо му печелят място в сърцата на феновете. По време на мач срещу Анталияспор на Рамс стейдиъм, песента "Aşkın Olayım", която е посветена на Икарди е пусната, което допълнително затвърждава връзката му с феновете.[137]

На 14 април 2023 г. Икарди отбелязва хеттрик и записва още една асистенция при победата с 6:0 над Кайсериспор.[138] След победа с 4:1 като гост срещу Анкарагюджю на 30 май, в която Икарди отбелязва два гола, Галатасарай си осигурява титлата в Турската суперлига за сезон 2022/23.[139] След това Икарди вкарва в гостуването на Галатасарай срещу Фенербахче на 4 юни, като завършва серия от 13 гола в 9 мача. Това също означава, че той е вкарал във всички дерби мачове, в които участва за своя отбор (срещу Фенербахче и Бешикташ).[140] Икарди приключва кампанията с 22 гола и 7 асистенции.[141]

2023/24: Постоянен трансфер[редактиране | редактиране на кода]

„Някои играчи имат уникални способности. Моите са да вкарвам голове. Не е тайна. Наскоро достигнах кота от 200 гола и с всеки гол, който вкарам съм искрено доволен от подкрепата на феновете.“

— Мауро Икарди, септември 2023 г.[142]

На 28 юли 2023 г. Галатасарай обявява, че Икарди пристига в Истанбул, за да финализира постоянния си трансфер в Турция.[143] На 30 юли той подписва договор за три години с клуба.[144] Съгласно споразумението, Икарди ще получава заплата от €6 милиона на година като сумата за трансфера от €10 милиона ще бъде платена на бившия му клуб Пари Сен Жермен.[145] На 23 август той вкарва своя гол 200 в 375 мача през клубната си кариера, при победа с 3:2 като гост срещу Молде в мач от плейофния кръг на Шампионската лига.[146] На 3 октомври отбелязва победния гол срещу Манчестър Юнайтед, след като пропуска дузпа, при победата с 3:2 на Олд Трафорд в груповата фаза на Шампионската лига, което е първата победа на Галатасарай срещу английски отбор в мач като гост в историята.[147][148]

На 21 октомври 2023 г. Икарди задминава легендата на Галатасарай Георге Хаджи с 8 гола и става чуждестранният играч, вкарал най-много голове в дербита с фланелката на Галатасарай с 10 гола.[149][150]

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

През април 2012 г. Икарди получава повиквателна от Италия до 19 г., да играе в приятелски мач срещу Англия, но отказва да приеме поканата, тъй като той иска да играе за Аржентина.[151][152] Желанието му е изпълнено на 26 юли, когато е повикан от Аржентина до 20 г. да играе в приятелски мач срещу Германия, в който дебютира на 14 август.[153]

Икарди отбелязва първия си гол с Аржентина U20 на 19 август при победа с 2:0 над Япония.[154]

След интереса на мениджъра на националния отбор на Италия, Чезаре Прандели към Икарди, през февруари 2013 г., Икарди заявява желанието си да играе за Аржентина, въпреки че има право да играе и за Италия, заявявайки: „Много съм благодарен на италианския футбол, аз искам да благодаря на Прандели за хубавите думи, които той изрази за мен, но трябва да бъда честен и искрен – аз съм аржентинец, чувствам се аржентинец и винаги съм мечтал да нося екипа на моята нация. В действителност това би било максималното за мен.“[155]

На 15 октомври 2013 г. той изиграва първия си мач за основния отбор, като в 82-минута заменя Аугусто Фернандес при загуба с 2:3 от квалификациите за Мондиал 2014.[156]

През април 2016 г. Икарди е отписан от предварителния отбор на Херардо Мартино за Копа Америка Сентенарио[157], въпреки че мениджърът на Аржентина го взима по-късно за предварителен отбор на Аржентина до 23 години за летните олимпийски игри в Рио де Жанейро.[158] Междувременно обаче, Интер не пуска Икарди да участва в олимпиадата.[159]

През октомври 2016 г. в Аржентина започва да се предполага, че Лионел Меси стои зад нежеланието на Икарди в националния отбор, поради приятелството му с бившия партньор на съпругата му Макси Лопес.[160][161] Треньорът на националния отбор Едгардо Бауса заявява, че нещата с Икарди не са свързани с това, че той не е избран за Аржентина и скоро ще получи повикване, добавяйки, че Меси не „диктува“ състава.[162][163] Той обаче отново отсъства за квалификационните мачове срещу Бразилия и Колумбия през ноември.[164]

На 19 май 2017 г. Икарди получава първата си повиквателна след повече от 3 години от новоназначения треньор Хорхе Сампаоли за приятелските мачове срещу Бразилия и Сингапур през юни.[165] Взима участие и срещу Еквадор на 10 октомври 2017 г.

През май 2018 г. Икарди е обявен в предварителния състав на Аржентина от 35 играчи за Световното първенство по футбол в Русия.[166] По-късно същия месец обаче, скандално той не попада във финалните 23-ма, въпреки че е голмайстор на Серия А с 29 гола, като треньорът предпочита Кристиан Павон пред Икарди.[167]

Икарди вкарва първия си международен гол на 20 ноември 2018 г. при домакинска победа с 2:0 над Мексико.[168] Неговият гол, вкаран само след 71 секунди е четвъртият най-бърз гол в историята на Аржентина.[169] В този мач той печели първия трофей с мъжкия отбор - Копа Адидас 2018.[170]

През май 2019 г. Икарди е включен в предварителния състав от 40 играчи на треньора на Аржентина Лионел Скалони за Копа Америка през 2019 г.[171] По-късно същия месец обаче той е изключен от окончателния състав от 23-ма за турнира.[172]

През няколко периода формата на Икарди спада и впоследствие той е оставен извън състава на Аржентина за Световното първенство по футбол през 2022 г., тъй като не успява да впечатли с Пари Сен Жермен.[173][174]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Икарди е женен за аржентинската медийна личност Уанда Нара. Нара е омъжена преди това за бившия съотборник на Икарди Макси Лопес, от когото има 3 деца, но двойката се разделя, след като връзката ѝ с Икарди излиза наяве. Тя и Лопес започват развода през декември 2013 г.[175] Нара и Икарди след това се женят на 27 май 2014 г., не след дълго, след като разводът приключва, на малка церемония в Буенос Айрес, Аржентина.[176] Те имат две дъщери – Франческа, родена на 19 януари 2015 г.[177] и Изабела, родена на 27 октомври 2016 г.[178]

Скандалната природа на брака води до враждебност срещу Икарди в Аржентина, което го прави фаворит на слухове и необосновани твърдения на аржентинските таблоиди. Твърди се, че очевидно генерализираната омраза срещу него е важен фактор срещу това, че не е бил повикан в националния отбор, а дори и призивите за разговори са били силно критикувани от хора като бившата звезда Диего Марадона, който в Twitter критикува брака му с Нара.[179] По време на мач от Серия А от април 2014 г. между Сампдория и Интер, Лопес отказва да стисне ръката на Икарди.[180] 2 години по-късно, Лопес повтаря историята, като отново отказва да стисне ръката на Икарди по време на мач от Серия А срещу Торино.[181]

Икарди е от италиански произход от страна на бащи си, който е с корени от Венеция.[182] Той има италиански паспорт.[183] Част е от корицата на италианската версия на FIFA 16 на EA Sports, заедно със сънародника си Лионел Меси.[184] На 6 декември 2015 г. от Икарди е откраднат часовник Hublot за 29 000 паунда, след като Интер играе с Дженоа.[185]

На 11 октомври 2016 г. Мауро Икарди издава автобиографията си „Semper Avanti“, публикувана от Sperling & Kupfer. Книгата предизвиква противоречия, тъй като той описва инцидент, когато обижда някои фенове на Интер от Курва Норд, което води до показване на банер, който призовава Мауро Икарди да напусне клуба.[186] Той е глобен от клуба и принуден да премахне тази глава от книгата си.[187][188]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Отборни[редактиране | редактиране на кода]

Пари Сен Жермен
Галатасарай

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Футболист на годината в Серия А: 2018[196]
  • Голмайстор на Серия А: 2014/15, 2017/18
  • Отбор на годината в Серия А: 2014/15,[197] 2017/18[198]
  • Гол на годината в Серия А: 2018[199]
  • Отбор на годината в Турската Суперлига: 2022/23[200]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Mauro Icardi leaves PSG for Galatasaray // 23 July 2023. Посетен на 26 July 2023.
  2. ↑ Barcelona compró a un argentino de 14 años (Barcelona bought a 14 year-old Argentine); Clarín, 17 юли 2008
  3. ↑ Inter-bound Icardi: I don't regret leaving Barcelona // Goal.com, 10 юни 2013. Посетен на 16 юли 2013.
  4. ↑ а б Mauro Icardi seguirá en la Sampdoria (Mauro Icardi will continue at Sampdoria) Архив на оригинала от 2011-07-19 в Wayback Machine.; Sport, 16 юли 2011
  5. ↑ Sampdoria use the option to buy Mauro Icardi Архив на оригинала от 2011-09-09 в Wayback Machine.; Total Barça, 17 юли 2011
  6. ↑ Mauro Icardi debuta y marca con el primer equipo de la Sampdoria (Mauro Icardi debuts and scores with Sampdoria's first team) Архив на оригинала от 2013-05-11 в Wayback Machine.; Air Futbol, 15 май 2012
  7. ↑ Roma vs. Sampdoria 1 – 1 // Soccerway. 26 септември 2012. Посетен на 24 август 2015.
  8. ↑ Sampdoria vs. Genoa 3 – 1 // Soccerway. 18 ноември 2012. Посетен на 24 август 2015.
  9. ↑ Sampdoria's Mauro Icardi comes of age to stun Juventus in week of upsets; Paolo Bandini, Guardian Football, 7 януари 2013
  10. ↑ Ben McAleer. Juventus 1 – 2 Sampdoria: Icardi at the double as 10-man Blucerchiati triumph in Turin // Goal.com, 6 януари 2013. Посетен на 28 септември 2016.
  11. ↑ Sampdoria 6 – 0 US Pescara // ESPNFC, 27 януари 2013.
  12. ↑ Sampdoria vs. Juventus 3 – 2 // Soccerway, 18 май 2013. Посетен на 24 август 2015.
  13. ↑ Inter Milan announce swoop for quintet // ESPN FC, 25 април 2013.
  14. ↑ Sampdoria confirm Mauro Icardi will join Inter Milan this summer // Sky Sports, 14 май 2013.
  15. ↑ F.C. Internazionale Milano S.p.A. bilancio (financial report and accounts) on 30 юни 2014, PDF purchased from Italian C.C.I.A.A. (in Italian)
  16. ↑ Mike Whittaker. Introducing Belfodil and Icardi // ESPN FC, 16 юли 2013. Посетен на 13 април 2016.
  17. ↑ Ben Gladwell. Icardi: A 'dream come true' to join Inter // ESPN FC, 16 юли 2013. Посетен на 13 април 2016.
  18. ↑ Christopher Hansson. Icardi: „I only wanted to join Inter, I will do all I can to keep improving“ // Sempre Inter, 16 юли 2013. Посетен на 13 април 2016.
  19. ↑ Inter 3 – 0 Trentino Team, Palacio, Capello and Alvarez on the scoresheet // inter.it, 22 юли 2013. Архивиран от оригинала на 2017-09-18. Посетен на 12 август 2013.
  20. ↑ Mauro Icardi delighted to score first Inter Milan goal // Tribal Football, 28 юли 2013. Посетен на 12 август 2013.
  21. ↑ Icardi delighted with first Inter goal // F.C. Internazionale Milano, 27 юли 2013. Архивиран от оригинала на 2013-12-04. Посетен на 12 август 2013.
  22. ↑ Inter 2 – 0 Genoa // Football Italia, 25 август 2013. Посетен на 22 април 2014.
  23. ↑ Inter 1 – 1 Juventus // Football Italia, 14 септември 2013. Посетен на 22 април 2014.
  24. ↑ Icardi hoping for dream Milan derby debut // Goal.com, 19 декември 2013. Посетен на 28 декември 2013.
  25. ↑ Fiorentina 1 – 2 Inter Milan // BBC Sport. 14 февруари 2014. Посетен на 24 август 2015.
  26. ↑ Inter flop in Bologna draw, Toni decides Verona derby // Eurosport. 5 април 2014. Посетен на 24 август 2015.
  27. ↑ Sampdoria vs. Internazionale 0 – 4 // Soccerway. 13 април 2014. Посетен на 24 август 2015.
  28. ↑ Sampdoria 0 – 4 Inter: Icardi strikes twice to thrash former side // Goal.com. 13 април 2014. Посетен на 24 август 2015.
  29. ↑ Inter 4 – 1 Lazio // inter.it. Посетен на 13 май 2014.
  30. ↑ Mauro Icardi completes move to Inter // inter.it. 10 юни 2014. Архивиран от оригинала на 2014-06-10. Посетен на 11 юни 2014.
  31. ↑ Inter Milan Defeat Stjarnan 3 – 0 // Iceland Review. 20 август 2014. Посетен на 25 август 2015.
  32. ↑ Europa League round-up: Inter Milan through easily but Real Sociedad shocked // Daily Mail. 28 август 2014. Посетен на 25 август 2015.
  33. ↑ Inter repeat 7 – 0 Sassuolo thrashing as Milan edge nine-goal Parma thriller // The Guardian. 25 август 2015. Посетен на 14 септември 2014.
  34. ↑ Internazionale vs. Hellas Verona 2 – 2 // Soccerway. 9 ноември 2014. Посетен на 25 август 2015.
  35. ↑ FC INTERNAZIONALE CLUB STATEMENT // FC Internazionale Milano, 14 ноември 2014. Архивиран от оригинала на 2015-01-31. Посетен на 14 ноември 2014.
  36. ↑ Juventus 1 – 1 Inter Milan // BBC Sport. 6 януари 2015. Посетен на 25 август 2015.
  37. ↑ Dani Osvaldo tries to fight Inter Milan teammate Mauro Icardi during Serie A draw against Juventus // Metro.co.uk. 6 януари 2015. Посетен на 25 август 2015.
  38. ↑ Jones, Simon. Dani Osvaldo offered to QPR after Southampton outcast goes AWOL during loan spell at Inter Milan // Daily Mail. 21 януари 2015. Посетен на 23 януари 2015.
  39. ↑ Fans throw Icardi and Guarín's shirt back at them! // Marca. 1 февруари 2015. Посетен на 25 август 2015.
  40. ↑ Inter 3 – 0 Palermo: Icardi At The Double // Forza Italian Football. 7 февруари 2015. Посетен на 25 август 2015.
  41. ↑ Mauro Icardi criticised by Mancini for not celebrating with Inter Milan fans // ESPN.FC. 9 февруари 2015. Посетен на 25 август 2015.
  42. ↑ Hellas Verona 0 – 3 Inter: Handanovic the hero after Icardi and Palacio strike // Goal.com. 11 април 2015. Посетен на 25 август 2015.
  43. ↑ Luca Toni: Hellas Verona striker shares Serie A golden boot at 38 // BBC Sport. 31 май 2015. Посетен на 1 юни 2015.
  44. ↑ Icardi pens Inter extension // FourFourTwo. 3 юни 2015. Посетен на 3 юни 2015.
  45. ↑ Icardi starts with the captains armband // Sepmpre Inter, 23 август 2015. Посетен на 22 септември 2015.
  46. ↑ Banerjee, Rohan. Inter Milan 1 – 0 Atalanta: Manchester City flop Stevan Jovetic marks San Siro debut with last-minute wonder strike // Daily Mail, 23 август 2015. Посетен на 24 август 2015.
  47. ↑ Inter forward not included in squad to face Carpi // Forza Italian Football, 29 август 2015. Посетен на 22 септември 2015.
  48. ↑ Inter Milan 1 – 0 AC Milan: Fredy Guarin proves the difference for Roberto Mancini's men as substitute Mario Balotelli twice comes close to long-range equalisers // Daily Mail, 13 септември 2015. Посетен на 21 януари 2016.
  49. ↑ Chievo 0 – 1 Inter: Icardi gives Nerazzurri four wins in four // Goal.com, 20 септември 2015. Посетен на 21 януари 2016.
  50. ↑ Bologna 0 – 1 Inter // inter.it, 28 октомври 2015. Посетен на 21 януари 2016.
  51. ↑ Inter’s Icardi fires back despite lack of service // Gazzetta World, 28 октомври 2015. Посетен на 21 януари 2016.
  52. ↑ Inter 1 – 0 Roma // Football Italia. 31 октомври 2015. Посетен на 31 октомври 2015.
  53. ↑ Mancini insists dropping Icardi a tactical decision // Goal.com, 31 октомври 2015. Посетен на 21 януари 2016.
  54. ↑ Mancini: 'Icardi a tactical choice' // Football Italia, 31 октомври 2015. Посетен на 21 януари 2016.
  55. ↑ Torino 0 – 1 Inter: Kondogbia’s First Nerazzurri Goal Makes The Difference // Forza Italian Football, 8 ноември 2015. Посетен на 21 януари 2016.
  56. ↑ Inter 4 – 0 Frosinone: Mancini's men go top with simple win // Goal.com, 22 ноември 2015. Посетен на 21 януари 2016.
  57. ↑ The 100 best footballers in the world 2015 – interactive // The Guardian, 21 декември 2015. Посетен на 29 януари 2016.
  58. ↑ Empoli 0 – 1 Inter Milan // BBC Sport, 6 януари 2016. Посетен на 6 януари 2016.
  59. ↑ Mauro Icardi scores crucial goal as Inter get deserved 1 – 0 win vs. Chievo // BBC Sport, 3 февруари 2016. Посетен на 4 февруари 2016.
  60. ↑ Inter 1 – 0 Chievo: Icardi on target as Nerazzurri return to winning ways // Goal.com, 3 февруари 2016. Посетен на 4 февруари 2016.
  61. ↑ Manchester United transfer news: Inter Milan reject bid for Mauro Icardi // Squawka.com, 6 февруари 2016. Посетен на 8 февруари 2016.
  62. ↑ Justin Powell. Inter Milan blocks Man. Utd’s Icardi bid // 366football.com, 7 февруари 2016. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 февруари 2016.
  63. ↑ Aaron Flanagan. Manchester United transfer news and rumours: Inter Milan knocked back United's £23 m striker bid in January // Mirror.co.uk, 7 февруари 2016. Посетен на 8 февруари 2016.
  64. ↑ Chievo 2 – 0 Inter: Birsa double downs visitors // Goal.com, 21 август 2016. Посетен на 18 септември 2016.
  65. ↑ INTER HELD TO 1 – 1 DRAW BY PALERMO // inter.it, 28 август 2016. Архивиран от оригинала на 2017-09-18. Посетен на 18 септември 2016.
  66. ↑ Pescara 1 Inter 2: Late Icardi double earns De Boer first win // Four Four Two, 11 септември 2016. Посетен на 18 септември 2016.
  67. ↑ Inter 2 – 1 Juventus // Football Italia, 18 септември 2016. Посетен на 18 септември 2016.
  68. ↑ Icardi: 'Juve my favourite victims' // Football Italia, 18 септември 2016. Посетен на 18 септември 2016.
  69. ↑ Mauro Icardi signs new Inter Milan contract until 2021 // ESPN FC, 7 октомври 2016. Посетен на 7 октомври 2016.
  70. ↑ Chris Davie. Mauro Icardi signs new Inter deal with £99 m release clause // Metro.co.uk, 7 октомври 2016. Посетен на 7 октомври 2016.
  71. ↑ ICARDI OUTLINES TARGETS AT INTER // inter.it, 7 октомври 2016. Архивиран от оригинала на 2017-10-13. Посетен на 7 октомври 2016.
  72. ↑ Stefan Coerts. Inter 3 – 0 Lazio: Banega & Icardi combine to topple Romans // Goal.com, 21 декември 2016. Посетен на 17 януари 2017.
  73. ↑ Daniel Edwards. Forget Messi & Ronaldo: Mauro Icardi is leading the way for struggling Inter // Goal.com, 28 ноември 2016. Посетен на 17 януари 2017.
  74. ↑ Massimo Suppo. Icardi meglio di Messi e Cristiano Ronaldo, in Europa nessuno come lui. Ecco cosa dicono i numeri... // 90min.com, 22 декември 2016. Посетен на 17 януари 2017. (на италиански)
  75. ↑ The 100 best footballers in the world 2016 – interactive // The Guardian, 20 декември 2016. Посетен на 17 януари 2017.
  76. ↑ Edoardo Dalmonte. Mauro Icardi stars as Inter Milan come back to beat Chievo // ESPN FC, 16 януари 2017. Посетен на 17 януари 2017.
  77. ↑ Serie A Week 20: Did You Know? // Football Italia, 17 януари 2017. Посетен на 17 януари 2017.
  78. ↑ Icardi has thigh injury // Football Italia, 17 май 2017. Посетен на 30 август 2017.
  79. ↑ INTER 3 – 0 FIORENTINA // inter.it, 20 август 2017. Архивиран от оригинала на 2019-09-03. Посетен на 20 август 2017.
  80. ↑ ROMA 1 – 3 INTER // inter.it, 26 август 2017. Архивиран от оригинала на 2018-06-27. Посетен на 26 август 2017.
  81. ↑ ROMA – INTER: ALL YOU NEED TO KNOW // inter.it, 27 август 2017. Архивиран от оригинала на 2018-07-04. Посетен на 27 август 2017.
  82. ↑ Luciano Spalletti to Inter TV: „Mauro Icardi reminds me of Zlatan Ibrahimovic“ // Sepmre Inter, 16 октомври 2017. Посетен на 16 октомври 2017.
  83. ↑ Icardi: „Un onore essere nella top ten dei marcatori interisti in Serie A. Vamos...“ // fcinter1908.it, 10 септември 2017. Архивиран от оригинала. Посетен на 10 септември 2017. (на италиански)
  84. ↑ Rob Bagchi. Inter 3 Milan 2: Mauro Icardi completes hat-trick with late, controversial penalty to seal the derby // Telegraph.co.uk, 16 октомври 2017. Посетен на 16 октомври 2017.
  85. ↑ Gianni Verschueren. Mauro Icardi Hat-Trick Lifts Inter Milan Past AC Milan in Derby Clash // Bleacher Report, 15 октомври 2017. Посетен на 15 октомври 2017.
  86. ↑ Luke Augustus. Sampdoria 0-5 Inter Milan: Mauro Icardi scores four for visitors in romp // Daily Mail, 18 март 2018. Посетен на 18 март 2018.
  87. ↑ Ryan Benson. Inter star Icardi exceeds 100 Serie A goals with four against Sampdoria // Goal.com, 18 март 2018. Посетен на 18 март 2018.
  88. ↑ CHIEVOVERONA-INTER: ALL YOU NEED TO KNOW // Inter Milan, 23 април 2018. Архивиран от оригинала на 2018-07-20. Посетен на 24 април 2018.
  89. ↑ Inter Milan 2-3 Juventus // BBC Sport, 28 април 2018. Посетен на 23 май 2018.
  90. ↑ Stunning Inter Comeback Breaks Lazio Hearts and Seals Champions League Qualification // Sports Illustrated, 20 май 2018. Посетен на 23 май 2018.
  91. ↑ Inter back in Champions League after dramatic recovery // RTE.ie, 20 май 2018. Посетен на 23 май 2018.
  92. ↑ Marcatori Serie A: Immobile e Icardi capocannonieri a 29 reti // Goal.com, 20 май 2018. Посетен на 23 май 2018. (на италиански)
  93. ↑ The Injury Status Of Mauro Icardi & Lautaro Martinez Explained // Sempre Inter, 2 септември 2018. Посетен на 3 октомври 2018.
  94. ↑ Harry West. Inter 2 Tottenham 1: Icardi, Vecino complete dramatic late turnaround // Goal.com, 18 септември 2018. Посетен на 19 септември 2018.
  95. ↑ Icardi's first-time volley vs Spurs named UCL Goal of the Week // All Football, 21 септември 2018. Посетен на 5 октомври 2018.
  96. ↑ Matt Dorman. PSV 1 Inter 2: Nainggolan, Icardi complete another comeback // Goal.com, 3 октомври 2018. Посетен на 19 септември 2018.
  97. ↑ Albanian. E MREKULLUESHME – Icardi barazon rekordin e Adrianos ne Champions! // Inter Club Albania, 3 октомври 2018. Посетен на 3 октомври 2018.
  98. ↑ PSV 1–2 Inter, all you need to know // Inter Milan, 4 октомври 2018. Архивиран от оригинала на 2018-10-04. Посетен на 5 октомври 2018.
  99. ↑ Guy Atkinson. SPAL 1 Inter 2: Icardi brace makes it six wins in a row for resurgent Nerazzurri // Goal.com, 7 октомври 2018. Посетен на 8 октомври 2018.
  100. ↑ Icardi matches Vieri tally // Football Italia, 7 октомври 2018. Посетен на 8 октомври 2018.
  101. ↑ SPAL-Inter, all you need to know // inter.it, 8 октомври 2018. Архивиран от оригинала на 2018-10-08. Посетен на 8 октомври 2018. (на италиански)
  102. ↑ Jamie Smith. Inter 1 AC Milan 0: Icardi settles derby with dramatic late winner // Goal.com, 21 октомври 2018. Посетен на 22 октомври 2018.
  103. ↑ Searching for 300th Derby goal // Football Italia, 21 октомври 2018. Посетен на 22 октомври 2018.
  104. ↑ Icardi set for 200th league appearance after a bumpy ride // Channel News Asia, 22 ноември 2018. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 24 ноември 2018.
  105. ↑ Inter 3-0 Frosinone: Keita and Lautaro put on a show // inter.it, 24 ноември 2018. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 24 ноември 2018.
  106. ↑ Mauro Icardi refuses to play in Europa League after being stripped of Inter captaincy, throwing future into doubt // The Independent, 14 февруари 2019. Посетен на 15 февруари 2019.
  107. ↑ Mauro Icardi: Inter Milan striker agrees to leave training camp // BBC Sport, 13 July 2019. Посетен на 27 August 2019.
  108. ↑ Inter, a Lukaku la maglia numero 9 di Icardi // 9 August 2019.
  109. ↑ Inter, Icardi perde la maglia numero 9: vestirà la 7 // 23 August 2019.
  110. ↑ Mauro Icardi signs for Paris Saint-Germain // Paris Saint-Germain F.C., 2 September 2019. Посетен на 2 September 2019.
  111. ↑ Official: Icardi joins PSG on loan // Tiro Media, 2 September 2019. Посетен на 3 September 2019.
  112. ↑ Neymar Scores Late Winner in Season Debut as PSG Beat Strasbourg 1-0 // Bleacher Report. 14 September 2019. Посетен на 31 May 2020.
  113. ↑ Champions League roundup: Icardi wins it for PSG while Juventus impress // The Guardian. 1 October 2019. Посетен на 7 October 2019.
  114. ↑ Icardi scores first Ligue 1 goal as PSG cruise past Angers // www.france24.com, 5 October 2019. Посетен на 7 October 2019.
  115. ↑ Paris St-Germain 6-1 Saint-Etienne: Mauro Icardi scores hat-trick // BBC Sport. 8 January 2020. Посетен на 31 May 2020.
  116. ↑ PSG awarded Ligue 1 title and two teams are relegated after season is scrapped // The Guardian. 30 April 2020. Посетен на 13 June 2020.
  117. ↑ Paris Saint-Germain crowned Ligue 1 champions after French season called off // 1 May 2020. Посетен на 31 May 2020.
  118. ↑ Mauro Icardi: Argentine striker secures permanent switch from Inter Milan to PSG // BBC Sport. 31 May 2020. Посетен на 31 May 2020.
  119. ↑ Marquinhos, Keylor Navas & Mauro Icardi test positive for COVID-19, PSG cases up to 6 // 3 September 2020. Посетен на 30 September 2020.
  120. ↑ Mauro Icardi: Starting against Metz // 16 September 2020. Посетен на 30 September 2020.[неработеща препратка]
  121. ↑ Paris Saint-Germain 1-0 Metz // Посетен на 30 September 2020.
  122. ↑ Mauro Icardi Double Gives PSG 2-0 Win at Reims // 27 September 2020. Посетен на 30 September 2020.
  123. ↑ Champions League: PSG striker Mauro Icardi to miss opening match against Manchester United due to injury // 15 October 2020. Посетен на 21 October 2020.
  124. ↑ Paris Saint-Germain vs. Bordeaux // 28 November 2020.
  125. ↑ Coombs, Dan. PSG suffer double injury blow ahead of United clash // 2020-12-01. Посетен на 2020-12-07.
  126. ↑ Nemer, Roy. Mauro Icardi goal and assist for PSG in 3-0 win vs. Brest // 10 January 2021. Посетен на 11 January 2021.
  127. ↑ Mauro Icardi named man of the match // 13 January 2021. Посетен на 14 January 2021.
  128. ↑ French Cup: Mauro Icardi, Kylian Mbappe score to help PSG beat Monaco in final // 20 May 2021. Посетен на 20 May 2021.
  129. ↑ Icardi's goal helps PSG overcome Troyes in scrappy Ligue 1 opener // Посетен на 2021-09-19.
  130. ↑ PSG - Malaise : Cette grosse révélation sur l'affaire entre Mauro Icardi et Wanda Nara ! // Посетен на 2022-05-23.
  131. ↑ Mauro Icardi not in PSG Champions League squad - Get French Football News // 4 September 2022. Посетен на 19 September 2023.
  132. ↑ Mauro Icardi Galatasaray'da! // Galatasaray S.K., 8 September 2022. Посетен на 8 September 2022.
  133. ↑ Galatasaray'a hoş geldin Mauro Icardi! // Galatasaray S.K., 8 September 2022. Посетен на 8 September 2022.
  134. ↑ Icardi Galatasaray için İstanbul'da // Архивиран от оригинала на 8 September 2022. Посетен на 22 May 2023.
  135. ↑ Galatasaray formasıyla ilk gol 'Panenka penaltısıyla' geldi! // 24 September 2022. Архивиран от оригинала на 14 January 2023.
  136. ↑ Galatasaray, Icardi'nin sakatlık durumunu açıkladı // Архивиран от оригинала на 9 December 2022. Посетен на 22 May 2023.
  137. ↑ Mauro Icardi'ye görülmemiş jest // Архивиран от оригинала на 23 January 2023. Посетен на 22 May 2023.
  138. ↑ Galatasaray take 6-0 win over 10-man Kayserispor as Icardi scores hat trick // Anadolu Agency, 14 April 2023. Посетен на 14 April 2023.
  139. ↑ Turkish Super Lig: Galatasaray win title for 23rd time after beating Ankaragucu 4-1 // BBC Sport, 30 May 2023. Посетен на 31 May 2023.
  140. ↑ Mauro Icardi, Fenerbahçe maçında attığı golle Galatasaray tarihine geçti // Sözcü, 4 June 2023. Посетен на 4 June 2023.
  141. ↑ PSG: Icardi's triumphant return to Italy? // 3 June 2023. Посетен на 3 June 2023.
  142. ↑ ⚽️ Mauro Icardi - İşte Benim Golüm // Galatasaray. Посетен на 19 September 2023.
  143. ↑ Mauro Icardi'nin transferi konusunda görüşmelere başlandı // Galatasaray S.K., 28 July 2023. Посетен на 28 July 2023.
  144. ↑ Yuvana hoş geldin Mauro Icardi // Galatasaray S.K., 30 July 2023. Посетен на 30 July 2023.
  145. ↑ Mauro Icardi Galatasaray'da! // Galatasaray S.K., 30 July 2023. Посетен на 30 July 2023.
  146. ↑ Molde-Galatasaray: UEFA Champions League 2023/24 PO // Посетен на 24 August 2023.
  147. ↑ Man United stunned by Galatasaray as Ten Hag’s team loses 3-2 in the Champions League // AP News, 3 October 2023.
  148. ↑ Galatasaray shock Manchester United in historic win // Anadolu Ajansı, 4 October 2023.
  149. ↑ Derbilerin kralı Mauro Icardi // Galatasaray SK. Посетен на 23 October 2023.
  150. ↑ Galatasaray beat 10-man Besiktas 2-1 in Istanbul derby, Icardi shines with brace // www.aa.com.tr. Посетен на 23 October 2023.
  151. ↑ UNDER 19: ICARDI AZZURRO PER UNGHERIA-ITALIA // U.C. Sampdoria, 20 април 2012. Архивиран от оригинала на 2013-04-13. Посетен на 7 юни 2017. (на италиански)
  152. ↑ GdS – Icardi era stato convocato nell’Under 19 italiana, ma… // Sampnews24.com, 29 януари 2013. Посетен на 7 юни 2017. (на италиански)
  153. ↑ MAURITO ICARDI CONVOCATO DALL'UNDER 20 ARGENTINA // U.C. Sampdoria, 26 юли 2012. Архивиран от оригинала на 2013-04-13. Посетен на 7 юни 2017. (на италиански)
  154. ↑ UNDER 20: MAURITO ICARDI IN GOL CONTRO IL GIAPPONE // U.C. Sampdoria, 20 август 2012. Архивиран от оригинала на 2013-04-13. Посетен на 7 юни 2017. (на италиански)
  155. ↑ Striker Icardi: I want to play for Argentina // ESPN, 20 февруари 2013. Посетен на 6 август 2013.
  156. ↑ Uruguay 3 – 2 Argentina: Enthralling win not enough for Oscar Tabarez's team // Goal.com, 15 октомври 2013. Посетен на 22 април 2014.
  157. ↑ Argentina call Dybala, drop Icardi // Football Italia, 30 април 2016. Посетен на 1 юни 2016.
  158. ↑ Dybala and Icardi for Olympics // Football Italia, 24 май 2016. Посетен на 1 юни 2016.
  159. ↑ Ian Kerr. Argentina: Icardi not going to Olympics // Sepmre Inter, 7 юли 2016. Посетен на 22 септември 2016.
  160. ↑ RUMOURS: Messi behind Icardi's Argentina exile // Goal.com, 13 октомври 2016. Посетен на 12 ноември 2016.
  161. ↑ Messi blocks Icardi in Argentina? // Football Italia, 13 октомври 2016. Посетен на 12 ноември 2016.
  162. ↑ Tom Webber. 'Messi doesn't dictate Argentina team' – Bauza rejects criticism of selection // Goal.com, 15 октомври 2016. Посетен на 12 ноември 2016.
  163. ↑ Bauza: Icardi could be called-up at any time // Fox Sports Asia, 27 октомври 2016. Архивиран от оригинала на 2016-11-12. Посетен на 12 ноември 2016.
  164. ↑ Con la vuelta de Messi y algunas sorpresas, Bauza dio la lista // Посетен на 21 октомври 2016. (на испански)
  165. ↑ Jamie Smith. Icardi's Argentina exile over, but Aguero misses out // Goal.com, 19 май 2017. Посетен на 7 юни 2017.
  166. ↑ Revealed: Every World Cup 2018 squad - 23-man & preliminary lists & when will they be announced? // Goal.com. Посетен на 17 юни 2018.
  167. ↑ Argentina World Cup squad: Paulo Dybala included but Mauro Icardi misses out on 23-man group for Russia // The Independent, 21 май 2018. Посетен на 17 юни 2018.
  168. ↑ Lionel Messi void filled by Mauro Icardi and Paulo Dybala as Argentina enjoy friendly win over Mexico // The Independent. 21 November 2018. Архивиран от оригинала на 12 May 2022. Посетен на 21 November 2018.
  169. ↑ Icardi futet ne historine e Argjentines per golin e shenuar: ne TOP 5 per golin me te shpejte! Ja klasifikimi… // Inter Club Albania, 22 November 2018. Посетен на 22 November 2018.
  170. ↑ Grosso, Cristian. El uno por uno de la selección argentina ante México: el regreso de Erik Lamela, lo mejor // La Nacion. 21 November 2018. Посетен на 27 October 2021.
  171. ↑ Copa America 2019: Argentina announce 40-man preliminary squad for the tournament // www.sportskeeda.com, 19 May 2019. Посетен на 21 May 2019.
  172. ↑ Messi Leads Argentina's Copa America Squad; Icardi Omitted // Sports Illustrated, 21 May 2019. Посетен на 21 May 2019.
  173. ↑ Qatar 2022: Why is Mauro Icardi not playing for Argentina at the FIFA World Cup? // Bolavip US, 26 November 2022. Посетен на 26 November 2022.
  174. ↑ Lista de convocados de la Selección Argentina para Qatar 2022 // Argentine Football Association, 11 November 2022. Посетен на 11 November 2022.
  175. ↑ Wanda-Icardi-Maxi: un triangolo bollente a colpi di tweet // www.tuttosport.com. Посетен на 14 януари 2016.
  176. ↑ Mauro Icardi marries Wanda Nara... months after Argentinian model split from his former team-mate Maxi Lopez // Daily Mail, 28 май 2014.
  177. ↑ Inter, nata la figlia di Icardi e Wanda Nara. E lui twitta dalla sala parto // Gazzetta.it, 19 януари 2015. Посетен на 22 август 2016. (на италиански)
  178. ↑ Icardi e Wanda di nuovo genitori: è nata Isabella // Gazzetta.it, 27 октомври 2016. Посетен на 12 ноември 2016. (на италиански)
  179. ↑ Mauro Icardi and Diego Maradona reignite feud over Maxi Lopez // ESPNFC.com. Посетен на 4 февруари 2017.
  180. ↑ Bandini, Paolo. Maxi López loses again in Sampdoria's 'Wanda Derby' against Inter // 14 април 2014.
  181. ↑ Gerard Couzens. Mauro Icardi and Maxi Lopez feud continues as latter refuses to shake Inter Milan star's hand... and grabs his own crotch instead! // Daily Mail, 4 април 2016. Посетен на 13 април 2016.
  182. ↑ Icardi, tra i campioni per continuare a crescere: le prime parole a inter.it // inter.it. 9 юли 2013. Архивиран от оригинала на 2017-09-10. Посетен на 28 декември 2013.
  183. ↑ Italy or Argentina for Icardi // Football Italia. 29 януари 2013.
  184. ↑ Buzzi, Antonello. Mauro Icardi sulla cover italiana di FIFA 16 con Leo Messi // Spazio Games, 5 август 2015. Архивиран от оригинала на 2015-08-08. Посетен на 8 септември 2015. (на италиански)
  185. ↑ Bezants, Jack. Inter Milan striker Mauro Icardi has £29 000 watch stolen on the street... two weeks after showing off his timepiece on Instagram // Daily Mail. 7 декември 2015. Посетен на 7 декември 2015.
  186. ↑ Sempre Avanti – Mauro Icardi // Sperling.it, 11 октомври 2016. Посетен на 17 октомври 2016. (на италиански)
  187. ↑ Ben Gladwell. Inter punish Mauro Icardi according to 'club regulations' after fan incident // ESPN FC, 17 октомври 2016. Посетен на 12 ноември 2016.
  188. ↑ F.C. INTERNAZIONALE STATEMENT // Inter.it, 17 октомври 2016. Архивиран от оригинала на 2017-09-18. Посетен на 12 ноември 2016.
  189. ↑ PSG champions as season ended // Ligue 1, 30 April 2020. Посетен на 30 April 2020.
  190. ↑ PSG edge ASSE for Coupe de France win! // 24 July 2020. Посетен на 25 July 2020.
  191. ↑ Kylian Mbappé stars as PSG beat Monaco in Coupe de France final // 19 May 2021. Посетен на 21 May 2021.
  192. ↑ Paris St-Germain beat Lyon in French League Cup final for another treble // BBC Sport. 31 July 2020. Посетен на 31 July 2020.
  193. ↑ Neymar and Icardi fire Pochettino to first title // 13 January 2021. Посетен на 13 January 2021.
  194. ↑ A final, lots of goals and a trophy: a great start to the season! // Paris Saint-Germain F.C., 31 July 2022. Посетен на 1 August 2022.
  195. ↑ Cumhurıyetın üzüÜ, Türkıye'nın En Büyüğü, Şampıyon Galatasaray! // Galatasaray S.K., May 30, 2023. Посетен на May 30, 2023.
  196. ↑ Gran Galà del calcio AIC 2018: Icardi il miglior giocatore 2017-2018. Tutti i premi // sport.sky.it, 3 декември 2018. Посетен на 3 декември 2018.
  197. ↑ Oscar del Calcio, dominio Juve. Buffon: "Donnarumma ha doti da grande" // La Gazzetta dello Sport, 14 декември 2015. Посетен на 14 декември 2015. (на италиански)
  198. ↑ Serie A Team of 2017-18 // Football Italia, 3 декември 2018. Посетен на 3 декември 2018.
  199. ↑ Icardi wins Serie A Goal of the Year // Football Italia, 3 декември 2018. Посетен на 3 декември 2018.
  200. ↑ 2023 Marka Futbol'dan Gezeroğlu ve Emiroğlu'na Anlamlı Ödül! // Посетен на 2023-09-22.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Шаблон:Настоящ състав на Галатасарай

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мауро_Икарди&oldid=12209018“.