Депортиво Ла Коруня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Spain.svg Депортиво Ла Коруня
RiazorDepor.jpg
Прозвище Deportivo / Dépor Депор, Súper Dépor Супердепор, Branquiazuis (The Blues and Whites), Turcos (The Turks), Herculinos
Основан 2 март 1906 г.  (на 116 г.)
Държава Испания
Стадион Риасор
Капацитет 34 600
Президент Flag of Spain.svg Тино Фернандес
Треньор
  • Flag of Spain.svg Борха Хименес
Първенство Примера РФЕФ
2020/21 4
Екипировка Kappa
Уебсайт Официален сайт
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Депортиво Ла Коруня в Общомедия

Депортиво Ла Коруня (на испански: Real Club Deportivo de La Coruña, (испанско произношение: [reˈal ˈkluβ ðepoɾˈtiβo ðe la koˈɾuɲa];[1]Реал Клуб Депортиво де Ла Коруня) е испански футболен отбор от Ла Коруня, област Галисия. Клубът е основан през 1906 г. Играе мачовете си на стадион Риасор с капацитет около 34 600 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стадио Риасор

В самото началото[редактиране | редактиране на кода]

През 1902 г. Хосе Мария Абало се върнал в родния си град Ла Коруня след като известно време учил в Англия и запознал градчето с футбола. Отначало показал играта на свои приятели, като играли на коридата. Те дори и не подозирали, че този спорт ще се превърне във феномен.

През 1904 г. Абало и приятелите му сформирали футболен отбор, наречен Коруня. Играта се разпространила след като ученици от престижната гимназия Сала Калве взели участие и започнали да се занимават с този спорт, считан за „екзотичен“ от младежите в града. Така се заражда футболът в Ла Коруня.

Началото на Депортиво[редактиране | редактиране на кода]

През декември 1906 г. младежите от гимназията Салва Калве създали свой футболен отбор, наречен Клуб Депортиво на Салва Калве (Спортен клуб на Салва Калве), който след време ще се превърне в Депортиво от Коруня. След още 2 години клубът получава и званието „Реал“ (кралски) от крал Алфонсо XIII и бива наречен Реал Клуб Депортиво де Ла Коруня (буквално – Кралски спортен клуб от Ла Коруня). Нещата изглеждали добре за Депортиво, който се и преместил на нов стадион, нарече Риасор (Viejo Riazor – Старият Риасор).

Депортиво играе в Галисия (провинцията, в която се намира Ла Коруня) и извън нея до 1928 г., когато се създава испанската лига. Депортиво не успява да се класира в Примера Дивисион и така започва да играе в Сегунда Дивисион. Депортиво остава в Сегунда, като най-голямото постижение на отбора е елиминирането на Реал Мадрид за Купата на Краля. Депортиво влиза в Примера Дивисион чак през 1941 г.

С откриването на новия стадион Риасор през 1944 отборът изпада в Сегунда Дивисион. След редица върхове и падения Депортиво стига до второто място в Примера през сезон 1949 – 50, в който шампион на Испания става Атлетико Мадрид. Депортиво остава в първа лига до 1956 – 57, след което се лута между двете дивизии.

От 1973 до 1991 Депортиво не успява да влезе в Примера, като дори прекарва и един сезон (1975) в Трета Дивизия.

През сезона 1991 – 1992 отбора отново е в Примера, но след поредица от слаби игри е напът да изпадне. В последния кръг, след добри изяви на защитника Мирослав Джукич, който е сръбски национал и с гол на българския национал Илиян Киряков, отборът се спасява и остава в елита. През трансферното лято на 1992 президента Лендойро разтваря кесията и това му начинание довежда до истинска футболна революция в Испания. Привлечени са играчи от Реал М, Барселона и Атлетико М, като Лопес Рекарте, Пако Лианьо, Алдана – всичките бивши национали. Същевременно в Галисия акостират новите бразилски звезди – Бебето и Мауро Силва. Заедно с местния любимец Фран, всички тези футболисти под ръководството на треньора Арсенио Иглесиас ще предизвиват фурор с техичната си игра по испанските стадиони.

„Мега“ отбора[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 1992 – 1993 ражда един уникален СуперДепор, както е наричан отбора от журналистите в Испания, и който дръзва да се противопостави на хегемоните Барселона и Реал М. През по-голямата част от сезона галисийците са на 1-во място в Примера. Испанският шампион Барселона също е принуден да се съобрази с неочаквания и дързък кандидат за титлата, като губи в Ла Коруня.

Няколко мача влизат в историята на испанския футбол, особено тези на Депортиво срещу Реал М. През есента на 1992 галисийците губят с 0 – 2 на почивката, но през второто полувреме, „Риасор“ е удивен от уникалната игра на своите любимци: 3 – 2 за Депортиво! Трилърът на „Бернабеу“ през пролетта на 1993 е също запомнящ се: 0 – 1, 1 – 1, следва червен картон за футболист на Депортиво, 1 – 2, 2 – 2, следва дузпа в полза на галисийците – Мирослав Джукич пропуска, а в края на мача 3 – 2 за Реал М.!

По-късно следва загуба и от Валенсия, след това равенства срещу отбори от средата на таблицата, и в крайна сметка Депортиво се класира на трето място в Примера.

Сезон 1993 – 1994 е един от най-оспорваните, и ще остави незабравим спомен в сърцата на привържениците на СуперДепор, както и в тези на Барса с невероятната футболна драма, разтърсила из основи не само Испания, но и Стария континент. През лятото е закупен качествения футболист Донато от Атлетико М. Отборът тръгва с равенство, но след това СуперДепор мачка Реал М. с 4 – 0 на „Риасор“, а няколко кръга по-късно побеждава и Барселона с 1 – 0.

През февруари '94, когато първенството отдавна е преполовено, отбора е лидер в Примера и води с 4 т. пред Барса. Идват мачовете на истината. Отборът явно подценява колебливия през този сезон Реал М. и губи на „Бернабеу“ с 2 – 0. В същия кръг, обаче Атлетик Билбао бие Барса насред „Камп Ноу“ и разликата от 4 т. се запазва. В следващия кръг Сарагоса удря мощна плесница на Барса, като ги бие с 6 – 3, Депортиво печели своя мач, и разликата набъбва на изключително сериозните 6 т.!

Няколко кръга по-късно, футболна Испания очаква настоящия шампион Барселона да сдаде окончателно короната на фаворита за титлата. Мачът на „Камп Ноу“ събира близо 130 000 души, което според неофициални данни е най-посетеният мач на Барса за всички времена! Началото е за галисийците, които правят непростим пропуск, след това каталунците се окопитват и печелят с безапелационното 3 – 0! Разликата отново е „само“ 4 т.! На другия ден спортните вестници ще отбележат: „Една блестяща Барса спаси първенството!“.

Загубата от Барселона рефлектира върху психиката и играта на футболистите от Депортиво. Следват три поредни равенства, докато Барса на два пъти бие и допуска равенство. Разликата е намалена до 2т.! Пет кръга преди края, обаче Барселона допуска равенство, разликата става 3т. в полза на Депортиво, и в лагера на галисийците проблесва лъча на щастието! Започват да се правят тънки сметки, още повече поради факта, че Барселона гостува на Реал М. в предпоследния кръг, а мадридчани имат да си връщат на каталунците за загубата с 5 – 0 през зимата! Мисълта за титлата сковава краката на СуперДепор и отбора допуска две поредни равенства. Барселона си взема мачовете и вече изостава с една-единствена точица, като е с много по-добра голова разлика от Депортиво.

Предпоследен кръг – Барса гостува на „Бернабеу“, а Депортиво на бойкия тим на Логронес. От Мадрид се заканват: „Няма да сме ние, няма да са и те“, намеквайки, че ще направят всичко възможно да препънат Барса и да им отмъстят. В края на мача, обаче Барселона вкарва гол срещу хаотичния изглеждащия Реал М. и печели с 0 – 1! На другия ден, Депортиво не допуска изненада и печели с 0 – 2! Точката остава, а с нея са свързани всички надежди да се спечели шампионата!

15.05.94. Този ден никога няма да бъде забравен в Ла Коруня. Барселона приема Севиля, СуперДепор приема Валенсия. И двата гостуващи отбора няма за какво да се напъват. На почивката Севиля води срещу Барса с 1 – 2, докато ответния мач в Ла Коруня се движи 0 – 0. За момента това устройва галисийците. През вторите полувремена, над „Камп Ноу“ се изсипва истински футболен дъжд: 2 – 2, 3 – 2, 4 – 2, 5 – 2 за Барса срещу Севиля, докато на „Риасор“ е зациклила суша. Валенсия се е окопала в наказателното поле и не се предава! Тече последната 90-а мин. Зрителите на „Камп Ноу“ отдавна не гледат мача – всички са залепили уши за радиоапаратите и слушат развоя на този в Ла Коруня. В един момент испанския национал Нандо, бивш играч на Барса, и настоящ такъв на Депортиво нахлува в наказателното поле на Валенсия и там е съборен от противников защитник! Публиката изригва и съдията свири дузпа! Дузпа в полза на Депортиво! Запитан по-късно, дали все пак е имало нарушение за дузпата, съдията философски отвръща: „Да, имаше! Точно в последната минута, нямах моралното право да я подмина!“ Публиката ликува, а всички футболисти от Депортиво са със сковани от напрежение крака. Близо минута не се знае, кой ще изпълнява дузпата. Щатният изпълнител Донато панически побягва към тъч линията, бразилската мега-звезда Бебето категорично отказва, след него други футболисти, докато на-накрая бранителя Мирослав Джукич се наема с изпълнението. Следва засилване, мекушав удар, Гонзалес – вратаря на Валенсия избива, след което драмата не може да се опише... Шампион отново, за четвърти пореден път става Барселона! Двата отбора завършват с равен брой точки, като по-добрата голова разлика помага на каталунците! През шампионата Депортиво допуска само четири загуби, докато Барса цели седем, но равните мачове съсипват галисийците.

Дни по-късно тръгват слуховете за куфарче с 1 000 000 §, сума с която ръководството на Барселона е нахъсало играчите на Валенсия да се опънат на главния фаворит за титлата. Според легендите, които се разнасят, журналистите се докопват и до друга любопитна информация – Арсенио Иглесиас, треньора на Депортиво е подтиквал вратаря да отиде и да бие дузпата! В това има известна логика – най-малко психически обременен наистина би бил точно вратаря на отбора. Мирослав Джукич е изкупителната жертва – точно той пропуска и друга една важна за отбора дузпа; тази срещу Реал в Мадрид, през 1993 при резултат 2 – 2...

Първият трофей[редактиране | редактиране на кода]

Първият значим трофей, който Депортиво печели, е във финала за Купата на Краля през 1995 г. срещу... Валенсия. Мачът се играе на „Бернабеу“ в Мадрид. Така нареченият „Воден финал“ или „Потопа“ е прекъснат в 83 м. при резултат 1:1 заради порой. Три дена по-късно, над 100 000 души очакват продължения, но още в доиграването на редовното време галисийците вкарват гол, печелят с 2:1, и по този начин донякъде си отмъщават на валенсианците за пропуснатата титла предния сезон.

Най-накрая шампиони[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 1999 – 2000 Депортиво най-накрая става шампион на Испания след поредица от невероятни игри, и се класира за Шампионската лига. Печално известният Мирослав Джукич, тогава играч по ирония на съдбата именно на... „Валенсия“, коментира така: „Има Господ! Бог съществува! Душата ми е чиста, и вече мога да спя спокойно! Те заслужаваха това!“ Празненствата по случай спечелването на титлата са едно огромно зрелище! Според зевзеци, изстреляните ракети и фойеверки са сравними само с тези от 1945 г. в Москва, когато е честван Денят на победата!!! Грандиозните празненства влизат в рубриката „No comment“ на новинарски канал „Euronews“!

Успехи в националните първенства[редактиране | редактиране на кода]

Успехи в Евротурнирите[редактиране | редактиране на кода]

Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Шампиони носили екипа на Депортиво[редактиране | редактиране на кода]

Световни шампиони

Европейски шампиони

Копа Америка

Олимпийски шампиони

Бивши треньори[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. In isolation, Deportivo and de are pronounced, respectively, [depoɾˈtiβo] and [de].
  2. Trofeo Teresa Herrera (La Coruña-Spain) 1946–2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]