Направо към съдържанието

Любомир Ангелов (футболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Любомир Ангелов)
Любомир Ангелов
Лична информация
ПрякорСтарото
Роден4 октомври 1912 г.
Починал24 октомври 1984 г. (72 г.)
София, България България
ПостНападател
Юношески отбори
1921 – ? Тигър
Шипка
Атлетик
Софийска слава
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1928 – 1944
1944 – 1947
АС`23
Чавдар
 –
20
 –
(9)
Национален отбор
1931 – 1940 България44(25)
Треньор
1948
1949 – 1959
1949 – 1956
1950
1953
1957
1960 – 1962
1964
1966 – 1968
1969 – 1972
България България
България България Б
България Спартак (София)
България България
България България
България Локомотив (Сф)
България България до 21 г.
България Локомотив (Сф)
България Спартак (София)
България Левски-Спартак (асистент)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Любомир Ангелов – Старото е български футболист и треньор, нападател. Смятан за един от най-изявните футболисти в България в епохата преди Втората световна война, той дълги години е капитан на АС-23. Ангелов е най-резултатният играч за българския национален отбор, докато е действащ футболист, вкарайки 25 гола в 44 срещи.

Футболист с богато техническо умение, верен тактически поглед, трудно удържим в атаките и отличен реализатор.

Като юноша играе за софийските клубове Тигър, Шипка, Атлетик, Софийска слава. През 1927 г. става част от АС '23, а през 1931 г. става капитан на отбора. Същата година тимът печели Държавното първенство, като на финала „асистите“ побеждават Шипченски сокол. През 1933 г. печели общинската купа Улпия Сердика.

Остава в отбора до 9 ноември 1944 г., когато АС '23 и още няколко клуба са обединени в Чавдар. Старото става капитан на обединения тим, където остава до 1947 г.

На клубно ниво има над 540 мача и 270 гола за АС '23 и Чавдар. Има общо 111 международни мача със 104 отбелязани гола.

Има 44 мача и 25 гола за националния отбор[1], 9 пъти е негов капитан.[2] Носител на Купата на БОК (1931) и на Балканската купа (1932, 1935 г.). Голмайстор в турнира за Балканската купа през 1935 г. Участник в квалификациите за СП (1934, 1938 г.).

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

След приключване на състезателната си дейност е треньор, завършва Държавната треньорска школа (1948 г.). Богатия си опит предава в отборите на Спартак (Сф), Локомотив (Сф), Левски (Сф) и в Сирия. Старши треньор на „А“ националния отбор в 8 мача, „Б“ националния отбор в 23 мача, младежкия в 4 мача и юношеския в 13 мача. Съюзен треньор в БФС (1957 – 1962, 1965 – 1972 г.). Автор на „Ръководство по футбол“ (1941 г.), заедно с Климент Симеонов. Заслужил треньор (1965 г.), заслужил деятел на физкултурата.

  1. Bulgaria – Record International Players
  2. Профил в bgfootball.info // Архивиран от оригинала на 2022-05-21. Посетен на 2022-03-10.